Решение № 135 от 09.11.2020, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

Номер 135

09.11.2020 г.

Град Белоградчик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Белоградчик

ІІІ-ти граждански състав

На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: Божидарка Д. Йосифова

Маргарита А. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно наказателно дело № 20201310200204 по описа за 2020 година ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

Образувано е по жалба на П.В.Ч. от гр. Д., общ. Д., обл. В., против Наказателно постановление № 547/ 10.09.2020 г. на Зам. Директор на РДГ – Берковица, с което на осн. чл. 257, ал.1, т. 1 от ЗГ, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв., за нарушение на чл.

108, ал. 3 ЗГ, извършено в качеството му на лицензиран лесовъд.

В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради недоказаност на административното нарушение от обективна и субективна страна. Жалбоподателят твърди, не е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като не е бил уведомен за започването на сечта в процесния имот.

В съдебно заседание, жалбоподателя е представляван от адв. Р.

Длъгнекова от АК – Видин. В пледоарията си, в хода на съдебните прения, пълномощникът на жалбоподателя моли съда да отмени атакуваното Наказателно постановление поради изложените съображения.

Въззиваемата страна, не изпращат представител в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.

1

По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна – Д.

М. В. – актосъставител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице – наказаното лице, в законния срок и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна.

Съображенията на съда са следните :

Разпитаният в хода на делото свидетел на въззиваемата страна – Д. В., на длъжност „горски инспектор” при РДГ – Берковица, установи, че на 14.07.2020 г. извършили проверка в землището на с. П., общ. Б., обл. В., в сечище – общински горски територии. В хода на проверката установили сеч на немаркирана с контролна горска марка в основата пъна, дървесина. Измерили отсечената немаркирана дървесина и установили, че е 11 пр. куб. м., от които – 4 пр. куб.м. от дървесен вид – цер и 7 пр. куб.м. – от вида зимен дъб.

Контролните органи констатирали, че позволителното за сеч на дървесина от конкретния имот, е било издадено на жалбоподателя П. Ч., в качеството му на лицензиран лесовъд, упражняващ частна лесовъдска практика. Поради това и той е лицето, което е следвало да упражни изискуемия се от него контрол при сечта и не е следвало да допуска извършването на сеч на немаркирана дървесина.

Поради това, за нарушение на чл. 108, ал. 3 ЗГ, св. В. съставил на жалб.

Ч. АУАН № 547/ 15.07.2020 г.

Въз основа на съставеният АУАН, е издадено наказателно постановление № 547/ 10.09.2020 г. на Зам. Директора на РДГ – Берковица.

От правна страна, съдът намира следното :

Съдът, при анализа на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства намира, че са налице доказателства за осъществен състав на административно нарушение – констатирана е сеч на немаркирана с контролна горска марка дървесина.

2

Въпреки това обаче, съдът намира, че в хода на проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават същото и съставляват основание за отмяна на крайния акт – издаденото Нак. постановление.

В този вид производства съдът осъществява цялостен служебен контрол за законосъобразност и е длъжен да отмени Наказателното постановление, в случай, че констатира пропуски, които са съществени по своя характер.

Именно при извършване на този контрол за законосъобразност, съдът констатира, че в хода на производството са допуснати процесуални нарушения, които са съществени по своя характер, тъй с допускането им, е нарушено правото на защита на наказаното лице.

В съставения на жалб. Ч. АУАН № 547/ 15.07.2020 г., е посочено, че нарушението е извършено за периода – 19.06.2020 г. до 14.06.2020 г.

В съставеното въз основа на АУАН, Наказателно постановление, периода, в който се твърди, че е извършено административното нарушение, е 19.06.2020 г. – 14. 07.2020 г.

Така, между съставения АУАН и издаденото Нак. постановление, е налице противоречие досежно месеца в края на периода, за който на жалбоподателя е повдигнато обвинение за извършено нарушение.

С посочването на различни периоди на нарушението в двата основни акта на административнонаказателното производство е внесена пълна неяснота в обвинението – досежно това, кога се твърди, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение.

Съдът намира, че този пропуск е съществен по своя характер, тъй като с допускането е нарушено основното право на наказаното лице – правото му на защита. С допуснатата непрецизност и посочването на различни периоди на нарушението в АУАН и в Нак. постановление, нарушителя е лишен от възможността да научи кога се твърди, че е извършил нарушението, за което му е ангажирана адм. наказателна отговорност, респективно – да организира защитата си срещу това обвинение.

3

Съдът не може да приеме, че този пропуск представлява „техническа грешка”, тъй като административнонаказателното производство не познава такъв институт. В резултат на пропуска, нарушителя е лишен от възможността да организира защитата си, тъй като неясно е за кой период се твърди, че не е упражнил контрола, вменен му по силата на нормативен акт.

Съдът намира, че неприложима в случая се явява и разпоредбата на чл.

53, ал. 2 ЗАНН, тъй като тя би могла да намери приложение само в случай, че пропуска не е от ранга на съществените.

В случая, констатираното от съда нарушение е съществено по своя характер и не може да бъде санирано по никакъв начин, тъй като то ограничава правото на защита на наказаното наказаното лице.

В този вид производства субсидиарно се прилагат на НК, поради което и обвинението следва да е конкретизирано, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице и между двата основни акта на административнонаказателното производство следва да е налице пълна корелация досежно датата, периода на нарушението.

Правоприлагането по принцип, и в частност

– в административнонаказателното производство, не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Основанието за ангажиране на административнонаказателната отговорност на съответния правен субект, е конкретно извършено нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН , което не може да бъде извличано по пътя на формалната или правна логика , тъй като последицата от това е, нарушаване на правото на защита на наказаното лице.

Горепосоченият от съда пропуск съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното Нак. постановление, поради което и съдът не обсъжда спора по същество.

Предвид изложените по – горе мотиви, съдът намира, че издаденото Наказателно постановление, е неправилно и незаконосъобразно, поради което го отменя.

Водим от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 547/ 10.09.2020 г. на Зм.

Директор на РДГ – Берковица, с което на П. В. Ч. от гр. Д. обл. В., ул.

„...................” № ..., с ЕГН **********, на осн. чл. 257, ал.1, т. 1 ЗГ, му е наложена „Глоба” в размер на 300.00 лв. – за нарушение на чл. 108, ал. 3 ЗГ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 5