Решение № 7 от 05.01.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№7 гр. гр. Хасково, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20235640200912 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, град Хасково срещу Наказателно постановление № МН-ЮЦБ-23-126 от 10.10.2023 г. на Началника на Регионален отдел „Южна централна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 85, ал.

2, вр. ал. 1 от Закона за измерванията, на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция: имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение по чл. 44, т. 4, вр. Чл.39, ал.1, вр.чл. 43, ал. 1 от ЗИ. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснато съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Твърди се в подадената жалба, че съставеният АУАН, както и издаденото въз основа на него наказателно постановление не установявали по 1 безспорен начин факта на извършване на нарушението. Не било установено по безспорен начин наличието на първоначална проверка и задължение за последваща проверка на посочения в АУАН и в НП водомер, като се излагат конкретни и подробни съображения в подкрепа на тази група доводи, свързани с ограничаване на проверяващите с препратка към общия нормативен способ за установяване на периода на валидност и вида на самото средство за измерване. Сочи се в подадената жалба, че процесният АУАН и издаденото въз основа на него НП страдали и още от друг съществен недостатък, а именно липсата на доказателства за извършване на измерване в действителност, свързано с търговско плащане, от които да е видно, че такова плащане е извършено по отчетено количество вода, а не по реда на начисляването на служебно количество изразходвана вода по смисъла на чл.

35, ал. 2 или чл. 35, ал. 6 или чл. 37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена на основание чл.

135, т. 15 от Закона за водите. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от юриск. И. Д., надлежно упълномощен от управителя на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, град Хасково, който заявява, че поддържа жалбата, а в хода по същество развива конкретни и подробни съображения за нейната основателност.

Административнонаказващият орган - Началникът на Регионален отдел „Южна централна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено писмено становище, чрез Радостина Кирилова Стоева, главен експерт – юрист в Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, жалбата се оспорва и се заявяват съображения в насока нейната неоснователност, като се излагат конкретни и подробни аргументи в подкрепа на искането тя да бъде отхвърлена, а атакуваното с нея наказателно постановление, като правилно и законосъобразно – потвърдено от съда. Претендира се и присъждане на разноски на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН и чл. 25а, ал. 3 и чл.

27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

2

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 21.06.2023г., в около 12:10 часа, на ул.“К.“№ХХ в гр. Хасково, била извършена, от св.Н. К. В., на длъжност „главен инспектор“ в РО Южна централна България на ГД, МН към ДАМТН и О. М. Р. инспектор в ДАМТН, РО Хасково планова надзорна проверка на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, град Хасково. В хода проверката било установено, че за измервания, свързани с търговски плащания по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията - при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана битова студена вода, „ВОДОСНАБДЯВАНЕ

И

КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, гр. Хасково използва водомер за студена вода, монтиран на водопроводно отклонение, захранващо битов абонат - П.Г.Г., на ул.“К.“№ГГ, в гр. Хасково, със водомер за студена битово - питейна вода, записан в електронната база данни на дружеството под парт. № 324/25, с идентификационен № 02 01623, тип „ВКЕСВ 5 МСБ", произведен от „Беласица", от одобрен тип, вписан в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 1950, с номинален разход Qn =2,5 m3/h, максимално допустима температура на водата „40°С". установено е, че процесният водомер за студена вода, който се използва от дружеството за за измервания, свързани с търговски плащания по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията, се използва без без знак от първоначална проверка за пускане в действие по чл. 39, ал. 1 от ЗИ и без знак от последваща проверка на средство за измерване в употреба по чл. 43, ал. 1 от ЗИ.

Въз основа на тези констатации и след като контролните органи от състава на ДАМТН достигнали до извод, за допуснато нарушение по чл. 44, т.

4, вр.чл.39, ал.1, вр. чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията, а субект на нарушението е „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, град Хасково, преценено въз основа на изискана от Началник Отдел „Продажби“ във „Водоснабдяване и канализация“ информация за извършени плащания от абоната въз основа на показанията на средството за измерване и приложения констативен протокол за демонтаж за проверявания обект, за съответния период от време с Писмо - покана, изх. № 82 – 02 – 251/21.07.2023 г. управителят на дружеството - жалбоподател бил поканен да се яви за 3 съставяне и връчване на АУАН на 04.08.2023 г. за времето от 10:00 часа до 12:00 часа, връчена на 25.07.2023 г.

В резултат, на 04.08.2023 г. е съставен от свид. О. М. Р. , в присъствие на св. Н. К. В., М. П. Т. и упълномощено, с Пълномощно с нотариално заверен с рег. № 5040 от дата 31.07.2023 г. на Нотариус, рег. № 352 по Регистъра на Нотариалната камара с район на действие РС – Хасково подпис на представляващия по закон дружеството – жалбоподател, лице - Т.П.С. Акт за установяване на административно нарушение № 2264ХС от 04.08.2023 г., срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, град Хасково. След предявяването му, актът бил подписан от упълномощеното от управителя на дружеството – жалбоподател лице и чрез същото лице бил връчен и екземпляр от съставения АУАН на датата, на която бил съставен, според отразеното в приложената по АНП разписка, без да бъдат вписани обяснения или възражения в съответната предвидена за това графа.

Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили в рамките на законоустановения срок от връчването му.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 94, ал. 2 от Закона за измерванията и позовавайки се на Заповед № А – 366/02.06.2022 г. на Председателя на ДАМТН, София, наложил процесната имуществена санкция.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите О. М.

Р. и на св. Н. К. В. относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка, констатациите, до които са достигнали в нейния ход и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото. За последната група факти, а именно тези, свързани с процедурата по съставяне на акта за 4 установяване на административно нарушение, съдът дава вяра на изложеното и от свид. М. П. Т..

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал.4 от Закона за измерванията, лицата, които използват средства за измерване, са длъжни: т.4. да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1.

С разпоредбата на чл.39, ал.1 от ЗИ е предвидено, че първоначална проверка на средства за измерване от одобрен тип и на средства за измерване, които не подлежат на одобряване на типа, се извършва с цел пускането им на пазара и/или в действие и се удостоверява със знаци за първоначална проверка.

С разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗИ е предвидено, че последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка. По силата на чл.85, ал. 1 от ЗИ, физическо лице, което в случаите по чл. 5 използва средства за измерване, които не отговарят на изискванията по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл. 44, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., а съгласно ал. 2 на същата норма, за същото нарушение, когато е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция от 200 до 500 лв.

Следователно, деянието за което на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване, съответстващи на дадената правна квалификация. Не са допуснати и нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН в присъствие на изрично и надлежно упълномощено от представляващия по закон дружеството – жалбоподател лице с осигуряване на възможност чрез това лице, той да се запознае с 5 неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние ползването, което се разбира в смисъл на относително трайно във времето, фактическо състояние, на средство за измерване - водомер, без знак за първоначална и последваща проверка, която е следвало да се извърши след изтичането на първоначалната такава и да се постави съответният знак за това. Тоест, съставомерното поведение се изразява не просто в самото неизпълнение на задължението за последваща проверка, а в използването на средство за измерване без да е изпълнено това законово изискване. В случая няма спор, че процесният водомер се е използвал и е нямал знак от първоначална и последваща проверка, като това е продължавало във времето и към момента на проверката от контролните органи. От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че нарушението се е извършвало и на датата, на която то е констатирано, а именно – 21.06.2023 г. В тази връзка не е изтекла едногодишната погасителна давност от извършване на административното нарушение, което обстоятелство би препятствало ангажирането отговорността на нарушителя на основание чл. 34 от ЗАНН. След като нарушението се е извършвало към 21.06.2023 г., на която дата е и установено от контролните органи, а актът е съставен на 04.08.2023 г., то липсва нарушение на тази норма, като в подкрепа на това становище е възприето и в Решение № 303 от 15.12.2015 г. на АдмС - Хасково по к. н. а.х.д. № 249/2015 г. по описа на същия съд.