Решение № 331 от 12.12.2022, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Дупница, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, I-ВИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ели Г. Скоклева при участието на секретаря Румяна М. Агонцева като разгледа докладваното от Ели Г. Скоклева Административно наказателно дело № 20221510200629 по описа за 2022 година И. А. М. , обжалва наказателно постановление № 592 /16.05.2022г..издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800лв. за нарушение по чл.179,ал.3а, ЗДвП .Прави оплаквания за незаконосъобразност и прави искане да бъде отменено, като излага доводи ,че не е доказано авторството на нарушението и той не е субект на същото.Претендира деловодни разноски.

Процесуалния представител на АНО оспорва жалбата, излагайки съображения за законосъобразност на наказателното постановление и иска същото да бъде потвърдено,като претендира и присъждане на юристконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства- показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят е водач на товарен автомобил- влекач, с рег.№ ***. На 1

29.11.2022г. при напускане пределите на РБългария с товарния автомобил, на ГКПП Кулата, от длъжностни лица при АНО ,след справка в Електронната система за събиране на пътни такси, било установено ,че жалбоподателят, като водач на посочения по-горе товарен автомобил, управлявайки го път №11,км.343+292, в района на с.Слатино, обл.Кюстендил на 14.11.2021г., не е заплатил пътна такса по чл.10,ал.1,т.2 от ЗП. На същия била начислена такса в размер на 399лв.по чл.10а,ал.2 ЗП/ по 133лв. за три отделни дни/,която била заплатена от последния на място, и му бил съставен АУАН за нарушение по чл.139,ал.7 от ЗДвП,който бил подписан от жалбоподателя без възражения.

Въз основа на съставения акт, било издадено атакуваното наказателно постановление, с което е наложеното по-горе административно наказание, за нарушение по чл.179,ал.3а ЗДвП.

От приложените по преписката писмени и веществени доказателстваразпечатка от Електронната система за събиране на тол такси, таблица с данните за движението на товарния автомобил на датата на нарушението 14.11.2021г. и становище от отдел „УИСИ“ НТУ и снимков материал, се установява,че за товарния автомобил, управляван от жалбоподателя ,няма получени тол декларации, както и маршрутни карти.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по преписката писмени доказателства, които кореспондират изцяло със свидетелските показания.

С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима.

Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е неоснователна и съдът потвърди наказателното постановление, по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, видно от заповеди №РД-11-486/20.04.2021г. и № РД-11-167/08.02.2021г. на председателя на УС на А“ПИ“ гр.София.

АУАН съдържа всички реквизити ,визирани в чл.42 ЗАНН, а НП е съобразено с изискванията на чл.57 ЗАНН.

Събраните по делото доказателства установиха, че жалбоподателя, като водач на товарен автомобил,не е заплатил дължимата пътна такса за посочения по-горе участък на пътя, за който се дължи такава-бездействие, 2 което води до неизпълнение на задължението, визирано в чл.139,ал.7 ЗДвП и съответно осъществява признаците от състава на нарушението по чл.179,ал.3а от ЗДвП и законосъобразно е наложено, предвиденото в този текст административно наказание-глоба в размер на 1800лв., който е нормативно фиксиран.

Възражението на жалбоподателя,че не е субект на горното нарушение, тъй като не е собственик или ползвател на товарния автомобил, както и че не е установено по безспорен начин,че е извършил нарушението като водач на такъв, е неоснователно. Както би посочено по-горе, отговорността на същия е ангажирана именно като водач на товарния автомобил, който не е изпълнил задължението, визирано в чл.139,ал.7 ЗДвП,. преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.В случая се установи,че тези задължения не са били изпълнени от трети лица-/обстоятелство, което водачът е бил длъжен да знае/ и същият е бил длъжен да закупи маршрутна карта, доколкото явно товарния автомобил не е бил оборудван с бордово устройство.

Твърдението,че на датата на нарушението, автомобила е бил управляван от друго лице, е необосновано. Представения пътен лист не е подписан от лицето, което е посочено като водач на товарния автомобил на датата на нарушението, а представената разпечатка от картата на водача на същото лице за дата 14.11.2021г. сочи,че в часа, в който е засечено нарушението 09:14ч. ,е било в почивка. Периода от време 08:38-09:49 е обозначен на разпечатката със символ „прекъсвания, почивка, годишен отпуск, отпуск по болест“, съгласно чл.34,т.5,б. iv от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.Действително,установяване авторството на 3 нарушението е задължение на АНО, но доколкото жалбоподателя не е направил възражение в тази насока при съставяне на АУАН, то направеното такова в съдебното производство, следва да се обоснове с относими доказателства.

С оглед изложеното, съдът прие,че следва да потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно.

Съдът осъди жалбоподателя да заплати на АНО сторените деловодни разноски на осн.чл.63д,ал.4 ЗАНН в размер на 80лв. юристконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 592

/16.05.2022г..издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800лв. за нарушение по чл.179,ал.3а, ЗДвП на И. А. М. с ЕГН ********** от гр.***, ж.к.“******.

ОСЪЖДА И. А. М. да заплати деловодни разноски в размер на 80лв. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________ 4