Решение № 547 от 02.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. София, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20221110209759 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 42-0001881 от 05.07.2022 година директорът на регионална дирекция „Автомобилна администрация”-гр.София е наложил на М. Й. Ч., ЕГН **********, наказание глоба в размер на 500(петстотин) лева на основание чл.93в, ал.14 от ЗАвтПр, за извършено нарушение на чл.34, §.5, б.Б от Регламент № 165/2014.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба, го атакува с искане за отмяна. В същата най-напред се правят оплаквания за допуснати процесуални нарушения- непълно посочване на нарушената законова разпоредба, доколкото нормата на чл.34, §.5, б.Б от Регламент № 165/2014, съдържа четири подточки, непълно фактическо описание на нарушението от обективна страна, непълнота относно доказателствата въз основа, на които е формиран извода за извършено нарушение, което е в разрез с чл.42, т.3 и т.4 ЗАНН, в частност се акцентира върху неправилното определяне на мястото и времето на извършване на нарушението.

Оспорват се също така компетентността на актосъставителя и наказващия орган, както и преценката на наказващия орган при определяне размера на санкцията, доколкото са изложени единствено отегчаващи, но не и смекчаващи отговорността обстоятелства. В заключение се излагат доводи за маловажност на случая по смисъла на чл.28 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адвокат ***** като се поддържа искането за отмяна, като в допълнение към аргументите изложени в жалбата, се изтъква, че действията на ИААА имат репресивен характер и са свързани с участие на жалбоподателя в протестни действия.

В съдебно заседание въззиваемата страна- директор на регионална дирекция „Автомобилна администрация”- София, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, 1 намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М. Й. Ч., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. "*****, бл.29, вх.В, ет.7, ап.19.

На 21.05.2022г., в гр. София, на бул."Ботевградско шосе", посока изход, на около 200м преди пътния възел с АМ "Хемус" свидетелят Б. Н. - служител в РД „Автомобилна администрация”- гр.София, в рамките на правомощията си по чл.91, ал.3, т.1 и т.3 от ЗАвтПр извършили проверка на превозно средство - специален автомобил -бетоновоз марка “Ивеко”, с рег. № ******, собственост на "***** ООД, с водач жалбоподателя- М. ****.

В хода на извършената проверка, служителите на РДАА- гр.София, извършили проверка на документите на водача и превозното средство, както и на информацията относно продължителността на управление и на почивка от страна на водача Ч., като поискали от същия да им предостави за проверка дигиталната си карта на водач с № 00000000036lus000. Записите в същата били разчетени чрез специализиран софтуер на контролните органи, като при проверка на записите за месец май 2022г. се констатирали няколко случай, включително три случая в рамките на периода от 06:47 часа на 16 май 2022г. до 00:03 часа на 17 май 2022г., на регистрирани от дигиталния тахограф грешки при използване на картата. При проверката на дигиталната карта била изготвена разпечатка, приложена по делото, в която посочените грешки са отбелезяни върху реда, отразяващ записите от посочената дата, чрез символа "§", ограден в кръг.

В резултат на извършената проверка на същата дата- 21.05.2021 година бил съставен акт за установяване на административно нарушение бланков номер 322800 от страна на свидетеля Б. Н., с който срещу М. Ч. било повдигнато административно-наказателно обвинение за това, че в качеството си на водач на превозно средство за превоз товари, оборудвано с дигитален тахограф не е използвал правилно превключващия механизма на тахографа периода от 06:47 часа на 16.05.2021г., до 00:03 на 17.05.2021г., квалифицирано като нарушение на чл.34, §.5, б.Б от Регламент № 165/2014.

Актът бил предявен на жалбоподателя за подпис и запознаване още в момента на съставянето му.

На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 42-0001881 от 05.07.2022 година директорът на регионална дирекция „Автомобилна администрация”-гр.София е наложил на М. Й. Ч., ЕГН **********, наказание глоба в размер на 500(петстотин) лева на основание чл.93в, ал.14 от ЗАвтПр, за извършено нарушение на чл.34, §.5, б.Б от Регламент № 165/2014.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Б. Н., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 322800/21.05.2022 година; наказателно постановление (НП) № 42-0001881 от 05.07.2022 година, Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. и Заповед № 110/01.04.2022г. на изпълнителния директор на ИААА за компетентността на административнонаказващия орган, длъжностна характеристика на актосъставителя, Пътен лист серия ВА, № 780061,разпечатка от дигитална карта на водач, Уведомление по чл.8 и чл.11 от ЗСММ, Съгласувателно писмо на Столична община, Протокол от проведена работна среща на превозвачите.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Н. като те се явяват и съответни на приобщените по делото писмени доказателства, като същият потвърждава участието си в извършената проверка, а при предявяване на приложената към АУАН разпечатка от дигитална карта на водача М. Ч., същият дава и допълнителни разяснения във връзка с разчитане на съдържанието й, както и символните означения в нея.

Представените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл.283 НПК към доказателствената съвкупност, съдът възприема в цялост като същите са логични, 2 последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява допустима, но преценена по същество е неоснователна в искането за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 322800/05.07.2022 година, който е съставен от инспектор при

РД „Автомобилна администрация”– гр.София, длъжностно лице от контролните органи по глава седма на ЗАвПр, в рамките на материалната и териториалната му компетентност. Въз основа на него е издадено и процесното НП, като същото изхожда от компетентен орган – директор на регионална дирекция „Автомобилна администрация”, оправомощен да издава Наказателни постановления, съгласно Заповед № РД-08-30/24.01.2020г., издадена от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл.92, ал.2 от ЗАвПр.

С оглед на това възраженията на жалбоподателя за некомпетентност на актосъставителя и наказващия орган се явяват несъстоятелни.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл.42, и чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, установените за това законови срокове. Противно на изложеното в жалбата, нито акта, нито наказателното постановление страдат от пороци, които да засягат описанието на нарушението, като в същото еднозначно е посочено, че нарушението се е изразило в неправилно използване на превключващия механизъм на дигиталния тахограф, което е записано като грешка в дигиталната карта на водача. Следва да се отбележи, че, за да отговарят на изисквания на закона, не е необходимо АУАН и НП дословно да повтарят съдържанието на нарушената законова разпоредба, стига да съдържа всички елементи от състава на отговорността, което изискване в настоящия случай е изпълнено. Посочената като нарушена законова разпоредба на чл.34, §5, б.Б от Регламент(ЕС) № 165/2014г. изисква от водачите на товарни превозни средства да задействат превключвателните механизми, които позволяват да се регистрират отделно и различимо различните периоди от време в дейността на водача, които са изброени в пунктове i до v на посочената разпоредба. При това доколкото в случая нарушението се е изразило именно в неизпълнение на задължението на водача да се отрази съответния период в тахографа и дигиталната карта, то и е записана грешка, а не конкретна дейност. Пропускът води до невъзможност да се установи какво конкретно е извършвал през определени времеви отрязъци, поради което именно няма как от наказващата администрация да се очаква да посочи какво конкретно не е било отразено в записа, респективно да се реферира словесно или цифрово към конкретна хипотеза на чл.34, §5, б.Б от Регламента, каквито твърдения се излагат от жалбоподателя. На следващо място достатъчно ясно и точно са описани както периода на нарушението, а именно от 06:47 на 16.05.2022г. до 00:03 на 17.05.2019г., с което са изпълнени изискванията на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, .5 ЗАНН, така и момента на извършване на проверката, при която е било констатирано същото- 13:40 часа на 21.05.2022г. като не съществува каквато и да е неяснота в тази връзка. Що се отнася до мястото на нарушението, т.е. къде е извършено неправилното боравене с тахографа, то действително същото не е съответно конкретизирано във фактическите рамки на нарушението. При това обаче съдът намира, че този пропуск не 3 следва да се третира като процесуално нарушение от категорията на съществените. От една страна следва да се държи сметка, че естеството на извършваната дейност, във връзка, с която е констатирано нарушението, а именно превоз предполага движение в пространството, а от друга, в конкретната хипотеза точното населено място ии отсечка от пътя, където е реализиран пропуска не са от значение, нито за надлежното описание на всички съставомерни признаци на извършеното, нито за отговорността.

От друга страна действително в НП не са посочени смекчаващите или отегчаващи отговорността обстоятелства, с което формално е нарушено изискването на чл.57, ал.1, т.8 ЗАНН, но този пропуск не може да се определи като съществено процесуално нарушение, доколкото в случая санкцията е определена в абсолютен размер и не подлежи на индивидуализация от страна на наказващия орган. Що се отнася пък до другия пропуск, а именно в самото наказателно постановление да се посочат и доказателствата, които потвърждават нарушението, то съдебната практика е константна в разбирането, че тази липса не засяга правото на защита на нарушителя до степен да обуслови отмяната на наказателното постановление, а от друга страна всички доказателства са били надлежно представени пред съда и събрани с участието на страните в хода на съдебното следствие, с което правата са гарантирани в пълна степен.

Предвид на изложеното съдът намира, че не се констатират наведените в жалбата пороци на АУАН и НП, а служебната проверка на същите не констатира и други такива, които да станат основание за отмяна на НП.

В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като съгласно съставения АУАН и издаденото НП, М. Чавалинов е нарушил разпоредбата на чл.34, § 5, б.Б от ЗДвП, като не изпълнила задължението си като водач на МПС, с което се извършва превоз на товари, снабдено с дигитален тахограф надлежно да борави с превключвателния механизъм на устройството, така, че да се осъществи регистрирането и записването на изброените в посочената разпоредба дейности.