Решение № 283 от 14.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. София, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Гергана Хр. Христова в присъствието на прокурора В. П. Т. като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100600837 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба от Л.Ц. от САК, служебно назначен защитник на подсъдимия Г. Т. Т., както и по въззивна жалба и допълнения към въззивна жалба на подсъдимия Г. Т. Т. срещу присъда от 14.01.2022 г. постановена по НОХД № 12947/2021 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, с която подсъдимия Т. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б. „б“ НК в това, че на 25.05.2021 г., около 05,00 часа, район Панчарево, Столична община, област София - град, в землището на с. Бистрица, на спирка на МГТ 1508 „Чешмата”, противозаконно присвоил, като задържал за себе си, чужда движима вещ, собственост на Т.Г.Й., а именно - 1 / един/ брой мобилен телефон марка „iPhone“ модел “SE 2020“ IMEI 2356793119302537 на стойност 600,00 /шестстотин/ лева със силиконов гръб за iPhone“, модел “ SE 2020“ на стойност 09,00 /девет/ лева или всичко на обща стойност 609,00 /шестстотин и девет/ лева, която владеел, предоставена му от Т.Й., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, като Т. е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 НК и е извършил престъплението, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, а именно:

1 по НОХД № 456/17 г. на СГС, 13 състав е одобрено споразумение в сила 17.03.2017 г., с което му е наложено наказание за срок от 1 /една/ година „лишаване от свобода“ при строг режим за престъпление по чл. 199, ал.1, т. 4. вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б“А“ и б “Б“ от НК. по НОХД № 1248/2020 г. на СГС в сила от 20.07.2020 г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 / една/ година и 6 / шест/ месеца при строг режим за престъпление по чл. 199, ал.1, т. 4. вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б“А“ и б “Б“ от НК, за което при условията на чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ НК.

На основание чл. 206, ал. 3, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 6 НК е наложено на подсъдимия Г. Т.

Т. и наказанието „лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с материално-отчетнически функции“ за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца.

На основание чл. 206, ал. 3, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е наложено на подсъдимия Г. Т.

Т. и наказанието „лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързана с материално-отчетнически функции“ за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК, първият съд е приспаднал при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият Т. е бил задържан по ЗМВР и НПК, считано от 25.05.2021 г.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК са присъдени в тежест на подсъдимия Т. направените по делото разноски в размер на сумата от 156,00 лева, които следва да бъдат заплатени в полза на СДВР, както и сумата от 50,00 лева, които разноски следва да бъдат заплатени в полза на СРС.

С депозираната въззивна жалба от адвокат Ц. се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна и немотивирана, а направените с нея изводи не кореспондират с установената в хода на съдебното производство фактическа обстановка и събраните доказателства. Моли присъдата на първия съд да бъде отменена и вместо нея постановена нова такава, с която подсъдимия Т. бъде признат за невинен.

С депозираните от подсъдимия Г. Т. Т. въззивна жалба и допълнение към нея се излагат подробни съображения на несъгласие с обжалваната първоинстанционна присъда.

Твърди, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати процесуални нарушения. Моли служебно назначения му защитник по делото пред първата съдебна инстанция адвокат Л. Ц. да бъде заменена с адвокат Т.Т., т.к. с адвокат Ц. не са постигнали съгласие относно линията на защита по делото. Твърди, че не е взел една стотинка и е върнал вещта още същия ден. Моли съда да постанови правилен и законосъобразен съдебен акт.

С въззивните жалби и допълненията към тях не се иска събиране на нови доказателства.

С определение, постановено по реда на чл.327 НПК, въззивният съдебен състав е 2 приел, че за правилното решаване на делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие чрез разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица. Въззивният съд е счел, че за правилното решаване на делото следва да бъде изискана справка от Център за градска мобилност ЕАД относно номерата на автобусни линии движещи се в посока от Университет за национално и световно стопанство към село Железница; разписанието на автобусните линии движещи се в посочената посока за дата 25.05.2021 г, както и е изискан записа от позиционираните в автобусните линии за дата 25.05.2021 г. камери, за времето от 04,00 часа до 06,00 часа.

Процесуалният представител на подсъдимия Г.Т., служебно назначения защитник по делото адвокат Т.Т. счита постановената първоинстанционна присъда за неправилна, незаконосъобразна, несправедлива и постановена при неправилно приложение на материалния закон и най-вече при грубо нарушение на процесуалните правила. Защитата намира, че процесуални нарушения са допуснати още при изготвяне на внесения в съда обвинителен акт срещу неговия подзащитен, защото в диспозитива на същия са допуснати отстраними процесуални нарушения, т.к. не е посочена правната квалификация на деянието, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Г.Т. и по този начин е нарушено правото му да разбере, в какво точно е обвинен, по кой член на НК ще трябва да се защитава и съответно да организира своята защита. В тази връзка адвокат Т. посочва, че подсъдимия Г.Т., с оглед именно правото си на защита, е направил няколкократни искания за отвод на назначения му служебен защитник, тъй като не е имал доверие в него. Посочва, че подсъдимия е искал отвод на назначения служебен защитник още в хода на разпоредителното заседание, както и след това в хода на следващите проведени заседания, в които е разглеждано искане за изменение на мярката му, защото този защитник не е взимал отношение касателно слабости в обвинението, които са му били посочени от самия подсъдим. С оглед на изложеното до тук защитата моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото на прокуратурата, която да изготви нов обвинителен акт.

На следващо място твърди, че Софийски районен съд правилно е възприел и описал фактическата обстановка, но неправилно е интерпретирал и тълкувал показанията на свидетелите, като счита, че този съд не е извършил обстоен и задълбочен анализ на гласните доказателствени средства по делото. Защитата анализира подробно в тази насока показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства, при което стига до извода, че същите са противоречиви. Счита, че в случая не е налице изпълнителното деяние, защото, за да е изпълнен състава на престъплението „обсебване“ е необходимо процесната вещ да се намира във владение на подсъдимия или да му е поверена да я пази. Заявява, че по делото липсват каквито и да е доказателства за това, че престъплението е извършено с пряк умисъл от подсъдимия. По изложените съображения моли на основание чл. 334, ал. 1 и ал. 2 НПК, въззивният съд да отмени присъдата на първия съд, да върнете делото за ново разглеждане на прокуратурата или на първоинстанционния съд или да постановите изцяло нова оправдателна присъда по отношение на подсъдимия Г.Т..

3

В хода на съдебно заседание пред въззивната инстанция представителя на СГП счита, че постановената от Софийски районен съд присъда, с която подсъдимият Г.Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 НК е правилна, законосъобразна, постановена въз основа на събраните по делото доказателства, при установена фактическа обстановка и същата следва да бъде потвърдена. Посочва, че в хода на проведеното съдебно следствие са събрани достатъчно и безспорни доказателства за вината на подсъдимия Г.Т. в извършване на деянието, за което му е повдигнато обвинение и предвид това, моли въззивният съд да потвърди постановената от Софийски районен съд присъда.

Подсъдимият Г.Т. поддържа казаното от своя адвокат.

В своята последна дума на основание чл. 333, ал. 2 НПК подсъдимия Т. моли да бъде оправдан, защото още при самото задържане полицаите са му сложили белезници. Заявява, че разследващия полицай е била такава и по друго досъдебно производство срещу него и против която е бил писал жалби, за което тя му казала: „Ми ти писа жалби против мен“.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК констатира, че първостепенния съд е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, които са от категорията на абсолютните и за които съдът е длъжен служебно да следи, т.к. с тях са нарушени права на страни в наказателния процес. Така допуснатите съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК са основание за отмяна на първоинстанционната присъда на основание чл. 335, ал. 2 НПК, защото от една страна същите са неотстраними от въззивния съд, а от друга страна тяхното допускане от първия съд е довело до ограничаване на процесуалните права на страна в производството, а именно правото на защита на подсъдимия Г.Т..

При това положение и съобразявайки протеклото пред първата съдебна инстанция съдебно производство се налага извода, че правото на справедлив процес на подсъдимия Г.Т. е било нарушено. Това е така, защото е било ограничено съществено неговото право на защита, т.к. първият съд от една страна е пренебрегнал правото на подсъдимия да се ползва от защитник, на който има доверие, с което е ограничил правото му на защита по чл. 55, вр. с чл. 94, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 6 и т. 9 НПК, а от друга страна и в резултат на това ограничение е нарушено и правото на подсъдимия на безпристрастен съд, т.к. първият съд е отказал на подсъдимия да упражни в пълнота правата си визирани в чл. 55 НПК, постановявайки свои нарочни определения в разрез с установените процесуални норми визирани в чл. 96, ал. 1 НПК, така правото на защита е било ограничено и в разрез с гарантираните на подсъдимия от НПК основни принципи за справедлив процес, и не на последно място е налице нарушено право на защита и с оглед чл. 6 ЕКПЧ.

В конкретния случай допуснатите от първата инстанция нарушения се изразяват в следното:

Следвайки хронологията на процесуалните събития настъпили в хода на 4 първоинстанционното съдебно производство по делото е видно, че след образуване на съдебното производство въз основа на внесения от Софийска районна прокуратура в Софийски районен съд обвинителен акт срещу подсъдимия Г. Т. Т., с твърдения за извършено от него престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б. „б“ НК, първият съд с разпореждане от 17.09.2021 г. е насрочил делото за разглеждане в разпоредително заседание на 13.10.2021 г.

На 17.09.2021 г. в СРС е входирана молба до първия съд от подсъдимия Т. с искане за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по делото.

В изложението на депозираната си молба, подсъдимият е посочил освен съображения въз основа на които иска изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение, така и е посочил, че не знае телефонния номер на служебно назначения му защитник в хода на досъдебното производство – адвокат Л.Ц. от САК, поради което не може да осъществи връзка с нея и твърди, че по този начин е все едно без адвокат. С оглед депозираната молба от подсъдимия Т., първият съд с разпореждане от 20.09.2021 г. е насрочил съдебно заседание по реда на чл. 270 НПК и е призовал подсъдимият, неговият служебно назначен защитник в хода на досъдебното производство – адвокат Л.Ц. и СРП.