Решение № 354 от 22.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Варна, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20223100502458 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, образувано по жалба вх.№ 4971/16.09.2022 от Ю. О. Х. ЕГН ********** срещу решението на РС- Провадия № 193/4.08.2022 по гр.д.№ 1699/ 2022 в частта му, с което е ОСЪДЕН да заплати на Б. М. Б. ЕГН ********** с адрес с.О., сумата от 1600лв обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от непозволено увреждане на 27.06.2019г, с което ответникът му причинил контузия на лявата долно-челюстна става, травматичен оток, кръвонасядане по лицето и лявата ушна мида, ожулвания по долните крайници, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-27.06.2019г до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.45 ал.1 и чл.86 ЗЗД; ОСЪДЕН е ответникът да заплати на ищеца сумата от 208лв - сторени по делото разноски за адв.възнаграждение съразмерно на уважената част, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ПровадРС сумата от 64лв, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

Счита същото за неправилно в тази част поради неправилното 1 приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано, като излага следните доводи: Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД включва кумулативното наличие на сл.предпоставки: 1/ противоправно деяние /действие или бездействие/; 2/ претърпяна вреда; 3/ причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда; 4/ вина, която на осн.чл.45 ал.2 ЗЗД се предполага до установяване на противното. Липсата на който и да е от тези елементи води до недоказаност на предявения иск и отхвърлянето му като неоснователен.Според принципа за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да установи фактите, въз основа на които съдът да прецени настъпили ли са съответните им правни последици, свързани с търсената от ищеца защита. В конкретния случай счита, че РС не е направил правилна преценка и анализ на събраните в хода на производството доказателства, като е приел, че е изпълнен фактическият състав на НУ. Този извод не може да бъде споделен, тъй като от доказателствата по делото не може да се установи противоправно поведение от страна на въззивника. Действително, относно деянието, извършено от ищеца, че на 27.06.2019г в с.О. е причинил на ответника временно разстройство на здравето, неопасно за живота, е налице влязла в сила присъда по НЧХД № 352/2019г на PC – Провадия, която съгл.чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно това дали е било извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В тази връзка счита, че именно с влязлата в сила присъда се установява липсата на първата предпоставка от ФС на НУ – поведението на Ю. да е било противоправно. Това се доказвало и чрез събраните гласни доказателства – показанията на свид. Д.Г., който заявява, че бил в пряк и непосредствен контакт и с двете страни по делото и ищецът бил заявил, че той започнал първи и набил ответника. В тази връзка съдът следвало да приеме, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. На сл.място. Алтернативно счита, че така определеното обезщетение е необосновано завишено предвид, че по делото е безспорно установено, че конфликтът е бил породен и започнат именно от страна на

Б.

Б.. С оглед изложеното моли за отмяната на първоинстанционното решение в неговите осъдителни части по отношение на въззивника и за постановяване на друго за отхвърлянето на претенцията на ищеца.

2

Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 ГПК е подаден писмен отговор от Б. М. Б. чрез адв.Б. със становище за неоснователност на жалбата.Счита, че правилно РС е приел наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл.45 ЗЗД, като е съобразил и влязлата в сила присъда по НЧХД № 352/2019г на РС-Провадия, която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Затова по отношение настъпването на увреждането, механизма, по който се е осъществило, неговото авторство и причинените съставомерни последици, гражданският съд е обвързан от присъдата на наказателния съд. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства правилно е прието от съда, че е налице деликт, осъществен от отв.Ю. О.Х., в резултат на което ищецът е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат възмездени.От заключението по допуснатата СМЕ се установява, че ищецът е получил временно разстройство на здравето, неопасно за живота и че за този вид травматични увреждания е характерна болезненост; в резултат на тях се появява затруднено хранене, тъй като дъвченето предизвиква болка по наранените участъци и пр.Що се отнася до довода, че ищецът Б. бил започнал пръв и бил набил ответника Ю., позовавайки се на свидетелските показания на свид.Д.Г., то същите не следвало да бъдат кредитирани, тъй като същият излага, че 3-4 месеца след инцидента ищецът Б., му се похвалил, че бил нападнал ответника Ю..В протокол от с.з. от 20.07.2020г по НЧХД № 352/2019г – л.72 от НЧХД същият този свидетел Д.Х.Г. е казал, че 5 месеца след инцидента бил отишъл при ищеца Б. да коли агнета, а по гр.дело е посочил, че било след 3-4 месеца след инцидента, като не бил срещал ищеца още отпреди инцидента. Пак там същият свидетел е изложил, че вечерта на 27.06.2019г отв.Ю. му казал, че са се сбили с Б., а в о.с.з. на 4.07.2022г по гр.дело е посочил, че на 27.06.2019г Ю.н му бил казал, че Б. го бил на улицата.Твърдения, че ищецът Б.Б. бил нападнал отв.Ю. в колата липсват по НЧХД № 352/2019. Разминаването в показанията на свид.Д.Григоров водят единствено до извода, че показанията му не отговарят на истината.Изразеното становище на в.лице по настоящото дело съвпада и с изводите на наказателния съд, че уврежданията са били получени при директен удар с юмрук или сопа и няма как да бъдат получени при падане върху асфалт или бордюр.По думите на свид.А. М.а ищ.Б. в 3 резултат на нанесената телесна повреда получил сериозни наранявания по лицето и долните крайници и дълго време след това срещал затруднение при хранене, което налагало да яде основно течни храни поради силните болки при дъвчене и да приема и обезболяващи препарати. Свидетелка сочи, че всичко това било съпроводено с негативни психически преживявания от болка, страдание и стрес; притеснявал се да излиза извън дома си и да общува с хора, изпитвал страх да шофира и че това негово състояние продължило с месеци.В подкрепа на твърденията в ИМ са доказателствата по приобщеното нак.дело.Оспорва като неоснователно и възражението досежно размера на присъденото обезщетение от 1600лв, че бил необосновано завишено, тъй като било установено, че конфликтът бил породен и започнат именно от Беклеш Б..Доказателствата по делото били точно в обратна посока - от преписката по НЧХД № 352/2019 на РС-Провадия е видно, че отв.Ю. Х. отишъл до дома на ищ.Б. М. с конкретни намерения да го нарани, въоръжен със сопа и метална тръба. Пак от там се установявало, че бил отправил заплахи към ищеца Б.Б. за убийство и палеж, както и към възрастната му майка, за което имало събрани гласни доказателства по нак.дело, неоспорени от отв.Ю.. Установено е и това, че след конфликта, при който били получени телесните увреждания на ищеца, когато той успял да се измъкне и побягнал, отв.Ю.Х. се качил в колата си го подгонил, за да продължи да го наранява. От доказателствата по нак.дело се потвърждава, че сбиването е било инициирано от отв.Ю. Х., а ищ.Б.Б. е бил длъжен да се защити и въпреки, че наказателният съд приел да е налице реторсия, то до това нямало да стигне, ако Ю. не бил провокирал конфликта.Затова счита, че определеният от РС размер на обезщетението от 1600лв дори за по-малко от справедливия размер с оглед получените телесните увреждания, начинът на извършването им, обстоятелствата при които това е станало, видът и продължителността на търпените болки и страдания, допълнителното влошаване здравословното състояние на здравето на ищеца поради уплахата и стреса, загрозяването на лицето, причинените душевни страдания и пр.Следва да се отчете и личността на увреденото лице – ищ.Б.Б. е кротък човек, който не е провокирал сбиването. При първата възможност да се изтръгне от ответника е побягнал и сигнализирал Полицията.

Поради изложеното обжалваната част. моли за

4 потвърждаване на решението в

Претендира присъждането на сторените по делото разноски.

Прави възражение за прекомерност на процесуалния представител на насрещната страна. адв.възнаграждение на

В обстоятелствената част на исковата молба Б. М. Б. излага, че на 27.06.2019г. около 13.30-14.00ч. при конфликт, иницииран от ответника, получил контузия на лявата ушна мида, ожулвания по долните крайници, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

С влязла в сила присъда по НЧХД № 352/2019г на РС- Провадия, потвърдена с Решение по ВЧХД № 858/2021г на ОС-Варна е признато, че Ю.

Х. е причинил на Б. Б. лека телесна повреда, като съдът със същата присъда е приел, че ищецът също е причинил лека телесна повреда на Ю. Х. и двамата са освободени от наказание поради реторсия.

Сочи, че с ответника са братовчеди и съседи в с.О., но са във влошени отношения. На 27.06.2019г Ю. Х. без причина преминал с автомобила си на няколко пъти покрай дома на ищеца, свирейки продължително с клаксона.

Ищецът излязъл отвън и седнал заедно със съседа си З. Златев на една пейка.

При поредното преминаване Ю. спрял пред дома му, а ищеца отишъл да го попита защо свири. В този момент ответникът слязъл от автомобила, видимо в нетрезво състояние и посегнал да се бие. В резултат на отбрана ищецът също отвърнал на ударите. Свидетел на случващото се станала и майка му, която излязла навън и казала на Ю. да престане. Ответникът заплашил с убийство и палеж и нея, и него. Направил опит да го удари първо с дървена сопа, след това с метална. Ищецът успял да избяга и да се скрие в дома на Васил Василев. Ю. го преследвал с колата си, за да продължи саморазправата.

По-късно се прибрал вкъщи, където били майка му и З.. Пристигнали и полицаи. На 30.06.2019г. се снабдил с медицинско удостоверение. По подадената от него жалба има постановление за отказ от образуване на досъдебно производство. Същевременно по жалба от ответника било образувано горепосоченото НЧХД. Освен причинените телесни увреждания, инцидентът предизвикал стресова реакция, съответно болки и страдания, изразяващи се в уплаха, страх за физическото оцеляване, тревожност, нарушен сън и кошмари. Оценява претърпените вреди на сумата от 5000лв, за заплащането на която да бъде осъден ответникът.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Ю. О. Х. е подал писмен отговор, с 5 който оспорва предявения иск. Оспорва всички наведени в исковата молба твърдения за факти и обстоятелства, като твърди, че същите не отговарят на истината. На 27.06.2019г имал уговорка да се види с Кяню Киряков, който случайно установил до дома на ищеца. Натиснал клаксона на колата, за да предизвика вниманието му, като след като го забелязал се качил в колата при него и заедно отишли в дома на Кяню, където имали работа за 10-15мин.

Около 14ч тръгнал да се прибира с колата, минавайки през улицата на Б..

Последният стоял на тротоара срещу своята къща, пред къщата на своя съсед З.. Когато го приближил видял, че му маха да спре и той спрял. Б. го попитал защо свири пред къщата му и че когато се прибере в Турция щял да намери хора да го пребият. Внезапно получил удар по лявата вежда, в резултат на което очилата му паднали. Той се навел да ги вземе и слязъл от колата. Б. се нахвърлил върху него и започнали да се боричкат, получил още няколко удара, с единия от които му разбил устата. Ухапал го по палеца на ръката му.