Решение № 500 от 24.04.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 500 24.04.2020 год. Гр.Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение,

На двадесет и четвърти април, две хиляди и двадесетата година

В закрито заседание в следния състав

Председател: Кирил Градев

Секретар: ________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев

Гражданско дело №1178 по описа за 2019 година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по молба на ищеца по чл.247 от ГПК, евентуално по чл.250 от ГПК.

Постъпило е искане по чл.247 от ГПК , евентуално по чл.250 от ГПК от страна на процесуалния представител на ищеца Р.Б.- адв. Фикри за поправка, евентуално за допълване на постановеното решение.Чрез процесуалния си представител ищеца е изложил съображения , че е предявил иск по чл.2 ал.1 т.3 предл. трето от ЗОДОВ, а съда бил отхвърлил претенция по предл. четвърто на този текст – че било посочено , че наказателното производство било прекратено по давност. Прави се искане за допълване на решението като се иска произнасяне по исковете на ищеца за прекратяване на производство по което наказателното производство е прекратено поради това , че деянията не са престъпления. При условията на евентуалност се прави искане за поправка на фактическа грешка по чл.247 от ГПК като частта по което наказателното производство е прекратено като неоснователни поради погасяването им по давност да се чете – по което наказателното производство е прекратено поради това , че деянията не са престъпление.

Депозиран в законоустановения срок е отговор по молбата от процесуалния представител на ответната страна – Прокуратурата на Република България.

Изразява се съгласие за поправка на очевидна фактическа грешка.

По изложеното съдът съобрази следното:

Предявените от ищеца искове по ЗОДОВ са отхвърлени като в диспозитива на решението е изложена формулировка , която е довела до неправилно разбиране и тълкуване на същото от страна на ищеца като последният е възприел , че същите са отхвърлени поради погасяването по давност на наказателното преследване.

Съдът счита , че по-скоро с оглед възникналия проблем и в интерес на ищеца следва да се извърши тълкуване по чл.251 от ГПК на решението поради възникналата за него неяснота, но поради обвързаността с депозираната молба по чл.247 и 250 от ГПК намира , че следва да се произнесе по същата като в настоящите мотиви се изложи и тълкуване на решението за да се внесе яснота в граматическата формулировка в диспозитива на неясното решение. В мотивите на решението са изложени аргументи, че в интерес на правната сигурност не може на страна , независимо от правата й неограничено във времето да разполага с възможности да търси същите , че упражняването на същите са регламентирани с изтичане на срокове. Независимо от прекратителното постановление са разгледани хипотетично възможностите с изтичането на различните давностни срокове като съдът е стигнал до извода , че възможността за ищеца за упражняване на исковете по ЗОДОВ е погасена по давност. Т.е. – погасяването по давност касае исковете по ЗОДОВ и поради това същите се отхвърлят като неоснователни. Затова и в диспозитива е постановено отхвърляне на исковете по

ЗОДОВ като неоснователни поради погасяването им по давност – т.е. – съдът е отхвърлил предявените искове по ЗОДОВ поради погасяването им по давност с оглед изтичане на всички възможни видове срокове по НК и НПК и евентуалната невъзможност в тази връзка за предявяване на исковете по ЗОДОВ.

Неправилно ищцовата страна е изразила становището си , че съдът не е възприел, че прекратяването на наказателното производство е на основание чл.9 ал.2 от НК – че деянието не е престъпление / този факт е безспорен и съдът не е изложил друго, за да се преиначава квалификацията, както е изложено в молбата на ищцовата страна/. Мотиви в тази насока не са и изложени. Изложените мотиви са във връзка с направените от ищцовата страна възражения, че постановлението за прекратяване не е било връчено на страната и с невъзможността права във връзка с това прекратяване по ЗОДОВ да бъдат предявявани неограничено във времето независимо от прекратяването на наказателното производство по чл.9 ал.2 от НК и неуведомяването на страната за това. Съдът намира за неуместно в настоящото решение отново да преповтаря изложените в тази насока мотиви. Диспозитивът на решението е в съответствие с изложените мотиви – отхвърляне на предявените с правно основание искове по ЗОДОВ като неоснователни поради погасяването им по давност.

С оглед на гореизложеното и създадените затруднения за ищцовата страна при тълкуване на решението и неговия диспозитив следва да се приеме , че следва да се допусне поправка и допълване на диспозитива на решението по чл.247 от ГПК и чл.250 от ГПК като се формулира изрично , че предявените искове по ЗОДОВ се отхвърлят като неоснователни / неоснователността се отнася до предявените от ищеца искове по ЗОДОВ/ поради погасяването на тези искове по ЗОДОВ по давност.

По гореизложеното и на основание чл.247 от ГПК и чл.250 от ГПК , Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОСТАНОВЯВА поправка и допълване на Решение

№21 от 21.02.2020 г., постановено по делото като края на диспозитива на решението „ … като неоснователни поради погасяването им по давност“ се поправя и допълва по следния начин: - „ …като неоснователни поради погасяването по давност на предявените от ищеца искове по ЗОДОВ“.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Бургас съгласно чл.247 от ГПК и чл.250 от ГПК.

Окр. съдия: