Решение № 65 от 05.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110176925 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

05.01.2026 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На четвърти ноември две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Георгиева

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 76925 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Производството е образувано по искова молба на „Т.С., със седалище и адрес на управление: гр. ********************, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори П.Р.П. И М.С.Ц., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против „Т.С., със седалище и адрес на управление: гр.**************, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори П.Р.П.

И М.С.Ц., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против Х. Ю. Н., с ЕГН **********, от гр. **********************, Н. М. Н., с ЕГН **********, от гр. **********************, А. М. О., с ЕГН **********, гр.

***************, и Б. М. Н., с ЕГН **********, гр. **********************. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че ответниците, като наследници на М. Н. М., последният собственик на топлоснабдяван имот, дължали разделно на ищеца при квоти, както следва: Х. Ю. Н. – 5/8 части, Н. М. Н. – 1/8 част, А. М. О. – 1/8 част и Б. М. Н. – 1/8 част, от сумата от общо 1 238,39 лв., от която: сумата от 1 023,15 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 181,92 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 04.12.2024 г., сумата от 26,26 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец февруари 2022 г. до месец април 2023 г. и сумата от 7,06 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 15.04.2022 г. до 04.12.2024 г. Твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 13, находящ се в гр.

*****************, но не заплащали дължимата цена за посочения период, като задължението възлизало на общо 1 238,39 лева. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „Т-К. за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Х. Ю. Н., Н. М. Н., А. М. О. и Б. М. Н. да заплатят разделно на „Т.С. – гр. София при квоти, както следва: Х. Ю. Н. – 5/8 части, Н. М. Н. – 1/8 част, А. М. О. – 1/8 част и Б. М. Н. – 1/8 част от сумата от общо 1 238,39 лв., от която: сумата от 1 023,15 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 181,92 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 04.12.2024 г., сумата от 26,26 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец февруари 2022 г. до месец април 2023 г. и сумата от 7,06 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 15.04.2022 г. до 04.12.2024 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на исковата молба – 27.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, а също и направените по делото разноски. Ангажира 2 доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да постанови решение съобразно с извършеното плащане, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А. Н., с който се прави изявление за извършено плащане на дължимите главница, лихва и разноски. Моли се съда да прекрати производството по делото. Ангажира доказателство.

В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител.

С определение от 02.10.2025 г. „Т-К. е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице помагач „Т-К., редовно призовано, не изпраща представител. По делото са депозирани доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение за извършено плащане, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр.София, приети с Решение по т. 1 от Протокол № 53 от 28.03.2013 г. на СД на „Т.С. и одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Видно от приетите като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключени между ищеца и „Т-К., последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “Т.С. се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представените и приети писмени доказателства от ищеца и от третото лице помагач се установява, че „Т-К. е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на процесния топлоснабдяван имот.

От представения заверен препис от писмо от Столична община, район „****“, изпратено до ищеца, се установява, че апартамент № 13, находящ се в гр.

*****************, е бил закупен от М.Н.Н. И А.Й.Н. с Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за държавните имоти от 15.02.1988 г. Видно от представения заверен препис от молба, подадена от М. Н. М. до ищеца, се установява, че е направено искане за откриване на партида на посочения адрес за четирима ползватели, като е била открита партида за абонатен № ******. От изисканата служебна справка от НБД 3

„Население“ се установява, че М. Н. М. е починал на 31.03.2015 г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си Х. Ю. Н. и децата си Н. М. Н., А. М. О. и Б. М. Н..

Като доказателства по делото са приети два броя общи фактури, издадени от ищеца на 31.07.2022 г. и 31.07.2023 г., както и справка, от които се установява, че задълженията за абонатен № ******** за периода от месец февруари 2022 г. до месец юли 2023 г. са в общ размер на 1 238,39 лв., от които: сумата от 1 049,41 лв. за главница и сумата от 188,98 лв. за лихва за забава.

От представения от ответниците фискален бон от 06.03.2025 г. се установява, че за абонатен № ******** е било извършено плащане на сумата от общо 1 666,15 лв., от които: сумата от 1 049,41 лв. за главница, сумата от 188,98 лв. за мораторна лихва, сумата от 27,76 лв. за законна лихва и сумата от 400 лв. за съдебни разноски.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. **********************, на който адрес е открита партида на абонатен № ********. Не се спори, че ответниците са собственици по наследство на процесния отопляван недвижим имот при квоти, както следва: Х. Ю. Н. - 5/8 идеални части и Н. М. Н., А. М. О. и Б. М. Н. – по 1/5 идеална част, спори се за размера на дължимата сума за топлинна енергия.

Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, праводателят на ответниците се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.

Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния период.

4

Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да заплащат топлинната енергия по съответния ред.

Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от ответниците, както и стойността на топлинната енергия, а именно: за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г. е била доставена топлинна енергия на стойност 1 049,41 лв.

Съдът приема, че дължимата сума за процесния отопляван недвижим имот е в размер от 1 049,41 лв., в която сума са включени и изравнителните сметки. Исковата претенция, като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.

С оглед на направеното от ответниците възражение за извършено плащане съдът намира следното: От приетия по делото платежен документ се установява, че за абонатен № ******** е било извършено плащане на сумите, както следва: сумата от сумата от 1 049,41 лв. за главница, сумата от 188,98 лв. за мораторна лихва, сумата от 27,76 лв. за законна лихва и сумата от 400 лв. за съдебни разноски.