Решение № 169 от 08.07.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Кюстендил, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20241500500050 по описа за 2024 година

К. Д. С.-Х. и И. Г. Х., и двамата от гр. София, Й. К. Т. от гр. Кюстендил и Г. Т. от Р., ФРГ, чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Р. А., със служебен адрес в гр.

Кюстендил, ***А, обжалват Решение № 997 от 30.10.2023 г., постановено по гр. д. № 1390/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е разпределено ползването на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18- 96/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящ се от 519 кв.м. при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори:

***; ***; ***; ***; *** , трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване: до 10 м. (десет метра), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 372, квартал 317, парцел II-2067, площ по нотариални актове 520 кв.м., между ищците М. М. Л. и Г. Д. Л. и ответниците Й. К. Т., Г. С. Т., К. Д. С.[1]Х., И. Г. Х., в границите, отразени в Разпределение на реално ползване, съответстващо на вариант 5 от допълнителното заключение на съдебно техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Е. Л. постъпило в КРС с вх. № 11682/04.01.2023 г., за което е изготвена скица вариант 5 по заключението на приетата допълнителна съдебна техническа експертиза с вх. № 11682/04.01.2023 г., намираща се на л. 253 от делото, както следва: 1. за М. М. Л. и Г. Д. Л., дял 1, оцветен в оранжев цвят, с площ общо от 81.5 кв.м.; 2. за Й. К. Т. и Г. С. Т.- дял 2, 1 оцветен в жълт цвят, с площ общо от 77.5 кв.м.; 3. за К. Д. С.-Х. и И. Г. Х. дял 3, оцветен в розов цвят, с площ общо от 28 кв.м. , като са определени за общо ползване между: 1. М. М.

Л. и Г. Д. Л., Й. К. Т. и Г. С. Т., К. Д. С. Х. и И. Г. Х.- площ от 36 кв.м., оцветени в черен цвят;

2. М. М. Л. и Г. Д. Л., Й. К. Т. и Г. С. Т.- площ от 32 кв.м., оцветени в син цвят; 3. Й. К. Т. и Г.

С. Т., К. Д. С.[1]Х. и И. Г. Х.- площта от 11 кв.м., оцветени в зелен цвят; 4. М. М. Л. и Г. Д.

Л., К. Д. С.-Х. и И. Г. Х.- площ от 3 кв.м., оцветени в лилав цвят, съгласно скица по заключението на приетата допълнителна съдебна техническа експертиза с вх. № 11682/04.01.2023 г. на вещото лице Е. Л., намираща се на л. 253 от делото, която скица е неразделна част от решението на КнРС.

С обжалваното решение М. М. Л. и Г. Д. Л. са осъдени да заплатят на ответниците Й.

К. Т., Г. С. Т., К. Д. С.-Х., И. Г. Х. сумата в размер на 80 лв. - сторени съдебно-деловодни разноски.

С жалбата се навеждат съображения за недопустимост на предявения иск, респ. недопустимост на постановеното първоинстанционното решение, с което същият е уважен.

Акцентира се върху обстоятелството, че в случая безспорно по делото е, че с вписан в Служба по вписванията нотариален акт № ***, том II, дело № 759/1964 г., съсобствениците са разпределили реалното ползването на процесния имот, като въззивниците поддържат, че този договор обвързва страните и е задължителен за тях, докато трае съсобствеността, вкл. и новите приобретатели, придобили права след 1964 г. Аргументират се, че при липса на съгласие между съсобствениците относно договореното разпределение, всеки от съсобствениците може да поиска от съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС да преразгледа спора относно уговореното разпределението, но само при наличие на промяна в съществените обстоятелства, с оглед на които е било постигнато това споразумение, каквато се поддържа, че в случая не е налице.

В условия на алтернативност, въззивниците релевират доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като подробно се аргументират, че разпределението следва да бъде допуснато съобразно скицата към заключението на в.л. инж. Д. Х., представена в с.з. от 16.02.2022 г. Излагат становище, че приетият от съда Вариант 5 към допълнителното заключение на в.л. Е. Л. не е най-оптималния вариант за разпределение на ползването, като в изготвеното заключение вещото лице не е съобразило дадените му от съда указания.

Избраният от съда вариант № 5 не бил съобразен и със задължителния принцип, че извършеното от съсобствениците застрояване следва да бъде съобразено, като при възможност в определения дял за ползване на всеки съсобственик следва да бъде включена застроената от него част от имота, и то при отчитане на застроената част на сградата индивидуална собственост като част от дела, който му се разпределя, и по конкретно в случая - всеки от намиращите се в имота два гаража следвало да бъде включен в дела на 2 неговия собственик, като площта му бъде отчетена в този дял, което в случая не е направено, а двата гаража били изключени от разпределението, което довело до незаконосъобразно увеличаване на дяловете на техните собственици с площта им.

По изложените съображения и в условия на алтернативност, се иска обезсилване на обжалвания съдебен акт и прекратяване на производството по делото, респ. отмяната му и допускане на разпределението съобразно скицата към заключението на в.л. инж. Д. Х., представена в с.з. от 16.02.2022г.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни М.

М. Л. и Г. Д. Л. чрез процесуалния им представител адв. Диляна Х. от САК, в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се възразява срещу изложените в нея твърдения за недопустимост на съдебното решение, като се обосновава с изразено от насрещната страна в о.с.з. от процесуалния й представител признание, че липсва разпределено право на ползване, както и със заключението на вещото лице, сочещо наличие на промяна в обстоятелствата от преди 60 год. Акцентира се, че заключението на в.л. Д. Х. било оспорено като необосновано от всички страни. Подробно се аргументира, че най-целесъобразният вариант за разпределение на ползването е именно приетият от съда. Иска се потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Окръжен съд-Кюстендил, като се запозна с материалите по делото, приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от легитимирани страни в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си почл.269 ГПК извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

Относно правилността:

От фактическа страна се установява следното:

РС-Кюстендил е бил сезиран с иск с правно основание„чл.32,ал.2 от Закона за собствеността(ЗС), предявен от М. М. Л. и Г. Д. Л. против Й. К. Т., Г. С. Т., К. Д. С.-Х., И. Г.

Х. и К. Д. С. ( последният починал в хода на първоинстанционното производство, което спрямо същия е прекратено). В исковата молба се сочи, че страните са собственици и ползватели на незастроената част от терена на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-1896/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият празен и застроен, състоящ се от 519 кв.м. при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори: ***;

3

***; ***; ***; ***.Посочено е, че ищците са собственици на общо 182/520 ид.ч. (по 91/520 ид.ч.), Й. Т. е ползвател на 178/520 ид.ч., като същата е прехвърлила нар.“гола собственост“ на Г.(и) Т. , респ.същият е собственик на 178/520 ид.ч.; а К. С. Х. е собственик на 80/520 ид.ч.; като същата е придобила по време на брака си с И. Х. – още общо 80/520 ид.ч.( по сделка, сключена с починалия в хода на производството ответник К. С.).

Констатира се, че ищците са собственици на втория жилищен етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 101 кв.м (срвн.скицал.77 от делото на КнРС), както и на гараж с площ 20 кв.м (отразен с идентификатор ***), съответно собственик на първи жилищен етаж от жилищната сграда с идентификатор *** и на гараж с идентификатор *** с площ 16 кв.м е Г. Т., върху който имот Й. Т. е зпазила право на ползване. Останалите ответници притежават право на собственост върху общо 160/520 ид.ч.( като в режим на СИО – 80/520 ид.ч) , а също и изцяло жилищна сграда ( паянтова) с идентификатор *** ( срвн.нот.акт за покупко-продажба №***,т.II,д.№759/1964г.от 01.11.1964г. и цитираната скица).

С визирания в жалбата нотариален акт № 162, том I, дело № 334/1964 г.,от 14.08.1964г.е оформена сделка за прехвърляне в полза на ищците( респ.на техни праводатели) на идеални части от терена – 182/520, като е учредено право на надстрояване на масивната едноетажна жилищна сграда и е описано как реално да се ползват от тези страни частите, които не са били застроени към този момент от „предния двор“- без посочване на конкретна площ, от която се състои, респ. сочат се налични “тротоари“ в имота – за общо ползване, като, както се посочи, продавачът по тази сделка впоследствие е прехвърлил идеални части и другата жилищна сграда чрез сделка, обективирана в цитирания нот.акт №***/1964г .

За предлагане на варианти за разпределение на ползването, съобразно установените права на съсобствениците, КнРС е назначил експертизи, изпълнени от в.л.Д. Х. и в.л.Е. Л. ( основно и допълнително), заключенията по които са приети като доказателства по делото.

В заключение с вх.№1315/2022г.на в.л.Д. Х. е предложен един вариант за разпределение на ползването. Според него са оставени площи ( в т.ч.съществуваща пътека) за общо ползване за всички групи собственици , с площ от 83 кв. м.; и отделно е опредЕ. и една значителна по площ за общо ползване част – 45кв.м- общо за ищците и за ответниците, които са собственици на първи етаж от масивната жилищна сграда с идентификатор ***, която е оцветена в светло синьо на скицата към заключението и в която се включва и т.нар. навес, очертан с червена линия в северната част на имота- л.155 и л.156.

4

Съответно за ищците е била обособена площ за самостоятелно ползване от 79,75 кв. м., оцветена в сиво, и включваща площта на собствения им гараж; за ответниците Т.и е бил отреден дял с площ от 76,75 кв. м., оцветен в тъмно синьо, с включена в посочената площ и тази на гаража от 16 кв.м, и на третата група (ответниците К. и И. Х.и) е отреден дял, оцветен в жълто с площ 21,50кв.м, разположен само от едната страна на жилищната сграда, която е тяхна собственост.

В изработения пети вариант от в.л.Е. Л., съобразно който е извършено разпределението от КнРС, общата част за всички страни е сведена до 36кв.м, като са предвидени и общи части съответно за ищците и ответниците, които притежават самостоятелни етажи от сграда ***, която част е 32 кв.м, оцветена в синьо; същата е от две страни на масивната сграда , но не включва споменатия навес, който попада в дял на Й. и Г. Т.и – чийто дял е 77,5кв.м,оцветен в жълто, делът на ищците е с площ 81,5кв.м, оцветен в оранжево, а третият дял – на ответниците К. С. и И. Х. е разположен от двете страни на жилищната им сграда и е с площ 28кв.м, като отделно са предвидени и минимални площи за общо ползване , осигуряващи достъп до съответните части на всяка от страните – съответно 11 кв.м, оцветена със зелено – за общо ползване между двете групи ответници и 3 кв.м, оцветена в лилав цвят – за ползване между ищците и ответниците К. С. и И. Х., като тези общи площи са съобразени с местонахождението на съответни дялове на групите собственици върху терена.

РС - Кюстендил, след като е анализирал естеството на производството по чл. 32, ал.2 от ЗС, разкриващо характеристиките на спорна съдебна администрация за уреждане на граждански правоотношения между съсобственици по повод служене с обща вещ, е изтъкнал правното значение на правата на страните в съсобствеността, както и това на други относими обстоятелства при формиране на дължимата преценка, като целесъобразността и възможностите за разпределяне на ползването на общата вещ, съобразно характера на същата, броя на съсобствениците, фактическото положение до възникване на правния спор, приемайки, че посоченият вариант №5 в най-пълна степен отразява правата на страните в съсобствеността, съществуващото положение, възможността на ползване, без да се налагат преустройства, като предвижда и площи за общо ползване в относително най-малък обем.