Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18742 от 15.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 13126/2023
Вид
Решение № 18742
Подписан
15.11.2023
Състав
МАРИЯ ГЕОРГИЕВА КОЮВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18742 гр. София, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20231110113126 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове по чл.422, ал. 1ГПК, във вр.чл.415 ГПК и във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, и чл.92 ЗЗД.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищеца Й.Б., ЕИК ************, с адрес гр.**********************, срещу ответника А. А. А., ЕГН **********, с адрес гр.************************, с която се моли да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца С. С. - сумата 608,70 лв., представляваща сбор от дължими суми за неизпълнени задължения за неустойки и лизингови вноски по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги и договор за лизинг към него от 12.6.2019г., и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги и договор за лизинг за устройство, и договор за лизинг за базови аксесоари към него от 27.9.2019г., за отчетен период от 10.10.2020г. до 9.11.2020г., по фактура № ************/10.11.2020г., ведно със законна лихва за период от 27.10.2022г.- дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда, до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 58350/2022г. по описа на СРС, 163-и състав.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че с ответника са в облигационни отношения по предоставяне на мобилни услуги и лизинг. Сочи, че на 12.06.2019 г. между ответника и „Т.Б. /понастоящем „Й.Б./ било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** за срок от 24 месеца, като вследствие на неизпълнение от страна на споразумението на ответника е начислена неустойка в размер на 120,93 лв. с фактура № ************/10.11.2020 г. Твърди, че на 12.06.2019 г. ищецът сключил с ответника и Договор за лизинг, по силата на който на ответника било предоставено за временно и възмездно ползване на устройство с марка ****** ***** А20e 32GB Dual Black. Посочва, че ответникът дължи сумата от 84,72 лв., представляваща сбор от незаплатените осем броя лизинговски вноски, начислени накуп поради неплащане на предходните такива, за отчетен период от 10.10.2020 г. до 09.11.2020 г. с фактура ************/10.11.2020 г. Също така ответникът дължи и сумата от 83,18 лв., 1 представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциална обща лизингова цена.

Поддържа, че на 27.09.2019 г. между страните било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********* за срок от 24 месеца, като вследствие на неизпълнение от страна на споразумението на ответника е начислена неустойка в размер на 94,96 лв. с фактура № ************/10.11.2020 г. Твърди, че на 27.09.2019 г. ищецът сключил с ответника и Договор за лизинг, по силата на който на ответника било предоставено за временно и възмездно ползване на устройство с марка ****** ***** А10 32GB Dual Red. Посочва, че ответникът дължи сумата от 127,49 лв., представляваща сбор от незаплатените единадесет броя лизинговски вноски, начислени накуп поради неплащане на предходните такива, за отчетен период от 10.10.2020 г. до 09.11.2020 г. с фактура ************/10.11.2020 г. Също така ответникът дължи и сумата от 66,84 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциална обща лизингова цена.

Твърди, че на 27.09.2019 г. страните са сключили Договор за лизинг, по силата на който ищецът е предоставил за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари, като по договора ответникът дължи сумата от 30,58 лв., представляваща сбор от незаплатените единадесет броя лизинговски вноски, начислени накуп поради неплащане на предходните такива, за отчетен период от 10.10.2020 г. до 09.11.2020 г. с фактура ************/10.11.2020 г.

Посочва, че към датата на подаване на исковата молба ответникът е заплатил единствено сумата от 9,43 лв., с която била погасена частично задължението за неустойка за предпочетен номер +********** до размер от 120,93 лв. Сочи, че ответникът не е върнал лизинговите вещи на мобилния оператор.

Сочи, че по образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 58350/2022г. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение / ЗИ/ №31996/7.11.2022г., която била връчена на длъжника при условията на чл.47 ГПК. Последният не е подал възражение срещу нея по реда на чл.414 ГПК, поради което ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на установителен иск за процесните суми по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски, сторени в исковото и заповедното производства.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, и прави искане за прилагане по настоящото дело на ч.гр.д. № 58350/2022г. по описа на СРС, 163-и състав, към заявлението са приложени всички писмени документи свързани с исковете.

В срока по чл.131 ОТВЕТНИКЪТ, чрез особен представител адв.Н. Желязкова, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

С молба № 276263/05.10.2023 г. ищецът моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, като излага становище по същество. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Поддържа наличието на облигационна връзка. Твърди, че е изпълнило задължението си за предаване на лизинговите устройства, като това се установявало от представените договори, които носят подписа на ответника. Сочи, че по силата на чл. 4 от процесните договори за лизинг потребителят декларира, че е получил описаната вещ. Излага, че ответникът не е върнал лизинговите вещи. Сочи, че договорите за лизинг са били сключени за срок от 23 месеца и с изтичането на уговорения срок падежът на всички лизингови вноски е настъпил и са станали изискуеми на общо основание. Твърди, че поради неплащането в срок на месечните договрни задължения били начислени процесните неустойки, като същите не надвишавали трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Счита, че размерът на направените отстъпки за лизингови вещи е индивидуално уговорен по всеки един от 2 договорите. Оспорва да е настъпила погасителна давност, доколкото срокът за плащане на процесната фактура е 25.11.2020 г., а давността е започнала да тече от следващия ден26.11.2020 г., и към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда- 27.10.2022 г., не е изтекъл законоустановения срок. Прилага справка за издадени фактури за ползвани телефонни услуги и съответните плащания за периода от 01.12.2015 г. до 04.10.2023 г. за ответника, като моли да бъде приобщена към доказателствения материал по делото.

В открито съдебно заседание от 27.10.2023 г. ищецът не се явява, не се представлява.

В открито съдебно заседание от 27.10.2023 г. ответникът се представлява от особен представител адв.Н. Ж., като поддържа отговора на исковата молба и извършените оспорвания с него. Не прави възражения по доклада.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателстваФактура № ************/10.11.2020 г. / л. 6/; Пълномощно /л. 7-9/; Преводно нареждане от 07.03.2023 г. за държавна такса за УИ в размер на 25 лв. / л. 11/; Преводно нареждане от 20.03.2023 г. за доплатена държавна такса за УИ в размер на 50 лв. / л. 18/; Справка от ТРРЮЛНЦ за „Й.Б. / л. 12/; Преводно нареждане от 27.06.2023 г. за особен представител в размер на 300 лв. / л. 31/; Справка за издадени фактури за ползвани телефонни услуги и съответните плащания за периода от 01.12.2015 г. до 04.10.2023 г. / л. 58/.

По делото е прието като доказателство предходното заповедно производство по ч.гр.д.

№ 58350/2022г. по описа на СРС, 163-и състав, ведно с виски приложени към него доказателства от ищеца към заявлението по чл.410 ГПК.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.415 ГПК от заявителяищец срещу длъжника-ответник в преклузивния месечен срок от уведомяването му в предхождащото заповедно производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 58350/2022г. по описа на СРС, 163-и състав.

За успешното провеждане на предявените по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на посочените облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправен по облигационните правоотношения, предоставял е мобилни услуги за мобилни номера +********** и +********* и е предал посочените мобилни устройства *************** и ****** ***** А10 32GB Dual Red за ползване; съдържанието на правоотношенията; размера на дължимите абонаментни такси и лизингови вноски; изпадане на ответника в забава поради неплащане на задълженията в срок; валидна уговорка за неустойка и размер.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил задълженията.

С доклада по делото, обявен за окончателен с протоколно определение в о.с.з. от 27.10.2023 г., е обявено за безспорно между страните, че между страните по делото са възникнали облигационни отношения по договор за мобилни услуги и допълнително споразумение към него; че на ответника са предоставени два броя телефонни номера, че има издадена фактура задълженията на ответника; че на ответника са предоставени два броя устройства на лизинг; че договорът е прекратен едностранно от ищеца поради неплащане от ответника.

Спорните обстоятелства между страните са размера на процесните вземания и 3 съответно дали същите са погасени по давност.

Видно от представените договори за мобилни услуги/приети от съда като доказателства, приложени към заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 58350/2022г. по описа на СРС/, между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответни месечни такси и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси. В договорите се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от него. Те са приети с положения подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В процесните договори страните са уговорили дължимост на абонаментната такса ежемесечно, като в срока на действие на договора същата е дължима, предвид предоставяне на абоната на достъп до мобилната мрежа, поддържана от оператора чрез мобилен телефонен номер, посредством които се осъществява ползването на мобилните услуги. Ето защо, съдът намира, че дължимостта на месечната абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от време /съответният отчетен месец/, през който договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до мрежата на оператора и за същия е била налице потенциалната възможност да ползва услугите, уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план.

Съгласно Договор за мобилни услуги № ********** от 11.12.2015г., на ответника А.

А. А. е предоставен мобилен номер +**********, като с Допълнително споразумение от 12.6.2019г. е определен стандартен месечен абонамент в размер 33,99 лв. и промоционален в размер на 29,99 лв.