Решение № 66 от 19.04.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Велико Търново, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500410 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 375 от 13.09.2022 г., поправено с Решение № 394/03.10.2022 г., постановени по гр.д. № 722/2021 г. Окръжен съд Велико Търново е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на П. Г.

Н. сумата от 14628,57 лв., представляваща обезщетение за претърпени през периода 01.03.2016 г. – 05.12.2016 г. имуществени вреди /неполучено служебно възнаграждение/ от повдигнато незаконно обвинение с постановление за привличане на обвиняем от 25.02.2016 г. по ДП № 46/2015 г. по описа на СО-СП, пр.пр. 434/2015 г. на Специализирана прокуратура, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 24.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 7656,40 лв. – лихва за периода от деня на забавата за всяко едно неполучено месечно възнаграждение до подаване на исковата молба в съда – 24.09.2021 г., като искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата до 15185,71 лв. и искът за присъждане на мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за разликата до 7951,77 лв. са отхвърлени като неоснователни.

1

С решението е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на П. Г. Н. сумата от 75000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигнатото незаконно обвинение по същото наказателно производство, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 24.09.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1570,50 лв. – лихва за периода от 14.07.2021 г. до подаване на исковата молба в съда – 24.09.2021 г., като искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до претендирания размер от 150000 лв. и искът за мораторна лихва за разликата до 3041,67 лв. са отхвърлени като неоснователни. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от П. Г.

Н. в частта, в която са отхвърлени предявените искове срещу Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата от присъдената главница от 75000 лв. до 100000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и в частта за разликата от присъдената сума за мораторна лихва от 1570,50 лв. до 2077,40 лв. и съответно разноските, съразмерно с уважената част от исковете. В жалбата се излагат доводи, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като е присъдил несправедливо обезщетение в занижен размер, при безспорно установени по делото по вид, характер, тежест и интензитет неимуществени вреди. Съответно неправилно е определен и размера на присъдената сума за мораторна лихва. Повдигнатото обвинение е довело до емоционални, морални, психически и физически болки и страдания, нарушаване неприкосновеността на нейната личност и право на свободно придвижване, сриване на нейния личен, обществен и професионален живот, накърняване на нейните чувства, опетняване на нейното добро име, чест и достойнство, включително на нейното добро професионално име, значителното и трайно влошаване на здравословното състояние, имащи за последица и трайно намаляване на нейната работоспособност. С оглед на дълбокото засягане на психическата и физическа сфера на ищцата, включително застрашаването на нейния живот и влошаване на нейното здраве, в жалбата се сочи, че определеният размер на обезщетението не отговаря на степента на засягане на психическата и физическа сфера на чувствителност на ищцата.

Отправено е искане решението да се отмени в обжалваните части, 2 вместо което се постанови друго, с което Прокуратурата бъде осъдена да заплати сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно с дължимата лихва за забава върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и да заплати сумата в размер на 2077,40 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди за периода от 14.07.2021 г. до датата на исковата молба – 24.09.2021 г.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор по жалбата не е депозиран от страна на Прокуратурата на Република България.

Против постановеното решение е постъпила и въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, с която се изразява несъгласие с осъдителните части на решението, в които същото се обжалва. Наведени са доводи, че решението е необосновано и направените правни изводи не се подкрепят от доказателствата по делото. Недоказана е претенцията за имуществени вреди за неполучени трудови възнаграждения за периода от 01.03.2016 г. до 05.12.2016 г. в резултат на отстраняването на ищцата от длъжност на основание чл. 100, ал. 2 ЗДСл. Прокуратурата не носи отговорност за това, тъй като заповедта за отстраняването й е незаконосъобразна, което обуславя отсъствие на пряка причинна връзка между отстраняването от длъжност и воденото наказателно производство.

Актът е издаден на основание чл. 100, ал. 2 ЗДСл, според която норма органът по назначаването е длъжен да отстрани държавния служител, когато срещу него е образувано наказателно производство за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ НК, какъвто не е настоящия случай. Незаконосъобразната заповед не е обжалвана по административен ред. Претенцията е недоказана и по размер. Сочи се, че ако се приеме този иск за основателен, отговорността на Прокуратурата на Република България за имуществени вреди следва да бъде ангажирана само за периода от м. март 2016 г. до м. май 2016 г., т.е. от отстраняването на ищцата от длъжност до постановяването на Решение № 5/12.05.2016 г. на КС, с което разпоредбата на чл. 100, ал. 2 ЗДСл е била обявена за противоконституционна. Невъзстановяването на ищцата след решението на КС се дължи на виновно бездействие на органа по назначението й да отмени принудителната административна мярка. С оглед на това, по-късното 3 възстановяване на ищцата на длъжност не е в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство, а се дължи единствено и само на бездействието на органа по назначаването й. По тази причина смята, че присъденото обезщетение следва да се ограничи до 31.05.2016 г. Недоказана е и претенцията за лихва за забава върху присъденото обезщетение. Лихва се дължи от влизане в сила на постановлението за прекратяване, в случая – 08.10.2021 г., от която дата е постановлението на Апелативна специализирана прокуратура. В жалбата се излагат доводи още за недоказаност на предявеният иск за неимуществени вреди. Не се доказват твърденията за влошено здравословно състояние на ищцата по причина на обвинението, тъй като заболяванията й предхождат същото. Недоказана е останала и причинната връзка между появили се през 2018 г. оплаквания и твърдяния стрес от воденото наказателно производство. Изготвената психиатрична експертиза представлява интерпретация на споделеното от ищцата и нейните близки. Разпитаните свидетели са близки лица на ищцата, родствено и емоционално свързани с нея, поради което показанията им следва да се преценяват по-критично. С оглед на това се сочи, че не са доказани преки последици за физическото състояние на ищцата вследствие на повдигнатото обвинение, което следва да се съобрази при определянето на размера на обезщетението по справедливост. Уважената претенция от 75000 лв. е завишена и не е съответна на вредите, на икономическия стандарт и на съдебната практика. Съпоставен е размерът на обезщетението към средния годишен доход за 2015 г. – 4953 лв., т.е. обезщетението надхвърля многократно дохода на лице за страната, което е в разрез с принципа за обезвреда по ЗОДОВ. Обезщетението следва да е съобразено с вида и характера на упражнената процесуална принуда. Наказателното производство е в фактическа и правна сложност, поради което продължителността му от 5 години не е извън утвърдените стандарти за разумен срок. Срещу ищцата не са извършвани интензивни процесуални действия. Наложена й е мярка за неотклонение „парична гаранция“. Няма твърдения, че наложената й забрана за напускане пределите на страната реално е препятствала нейни пътувания извън страната. Оспорва се претенцията за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, като се сочи, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е придобило стабилитет след датата на завеждане на исковата молба – на 08.10.2021 г.

4

Отправено е искане решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове, евентуално се намали размера на присъдените обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди и съответно размера на присъдените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК П. Н., чрез процесуалния си представител, е депозирала отговор по тази жалба, в който заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от П. Г. Н. против Прокуратурата на Република България за репариране на имуществени и неимуществени вреди, търпени вследствие на повдигнато обвинение по ДП № 46/2015 г. по описа на СО-СП, пр.пр. на Специализираната прокуратура за това, че за времето от м. ноември 2013 г. в гр. Велико Търново, се сговорила с повече от едно лице, да върши в страната до месец ноември 2015 г. престъпления, за които е предвидено лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага – а именно престъпления по чл. 282, чл. 301 и чл. 214 НК. Повдигането на обвинение е с постановление от 25.02.2016 г., като с постановление от 14.07.2021 г., получено от ищцата на 19.07.2021 г. наказателното производство е прекратено, поради недоказаност на обвинението.

Ищцата е заемала длъжността Началник на Отдел „Селекция“ в 5

Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Велико Търново. Със Заповед № ЗЦУ235/01.03.2016 г. на Изпълнителния директор на НАП тя е временно отстранена от служба на основание чл. 100, ал. 2 ЗДСл, поради образуваното наказателно производство срещу нея за посочените престъпления, за които се твърди, че е извършила в качеството й на длъжностно лице. На 05.12.2016 г. ищцата е подала заявление с вх. № 37797/05.12.2016 г., с което е поискала да бъде възстановена на служба. Изпълнителният директор на НАП е отказал да се произнесе по заявлението, а мълчаливият отказ е отменен с Решение № 72/06.03.2017 г. по адм.д. № 6/2017 г. на Административен съд Велико Търново, оставено в сила с Решение № 9872/18.07.2018 г. по адм.д. № 4408/2017 г. на ВАС. За периода от отстраняването й от длъжност до подаването на заявлението за възстановяването й на работа ищцата е претърпяла имуществени вреди, равняващи се на размера на неполученото от нея месечно служебно възнаграждение за този период.

Във връзка и по повод повдигнатото обвинение, проведеното наказателно производство и неоправдано дългата му продължителност, дължаща се на бездействието на прокуратурата, П. Н. е претърпяла и неимуществени вреди, проявили се за целия период от привличането й като обвиняем до постановлението за прекратяване на наказателното производство, а част от тях се проявяват и след това. Със заповед за задържане от 24.02.2016 г. Н. е задържана при зрелищна акция в жилището й за срок от 24 часа, пред погледа на майка й и на съседите. Проведени са обиски в жилището й, в служебния й кабинет, в офиса на дъщеря й, като са иззети множество вещи, включително компютърна техника и телефони. С постановление от 25.02.2016 г. на прокурор при СП, Н. е задържана за срок до 72 часа, с място на изпълнение ОЗСА-ГДИН, гр. София, където е била конвоирана. След изтичането на 72 часа е освободена, в късните часове на денонощието, без да й бъде дадена възможност да организира прибирането си в гр. Горна Оряховица. С постановления на прокурор при СП й е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10000 лв., забрана за напускане на пределите на страната. Мерките за процесуална принуда са отменени с постановление на прокурор при СП от 20.11.2017 г., близо 21 месеца след налагането им.