Определение № 455 от 07.08.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 455 гр. Варна, 07.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20253001000313 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „ПЪТНО

СТРОИТЕЛСТВО“ АД, ЕИК 124000579, съд седалище гр. Добрич, представлявано от В.З. и „ПЪТИЩА и МОСТОВЕ“ ЕООД, ЕИК 813029821, със седалище гр. Провадия, представлявано от Р.К., като съдружници в ДЗЗД „ЗИМА ВАРНА“, БУЛСТАТ 180812915, със седалище гр. Варна, чрез процесуалните представители адв. А. Т. и адв. В.Ц., срещу решение № 144/11.04.2025 г. постановено по т.д. № 521/2024 г. по описа на ВОС, с което съдът е отхвърлил осъдителната им искова претенция срещу АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК 000695089, със седалище гр. София за заплащане на възнаграждение по Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Определяне на изпълнител за извършване на дейности по зимно поддържане и възстановителни работи при аварийни ситуации на републиканските пътища на територията на Североизточен район, за Обособена позиция № 1-ОПУ ВАРНА“ с изх. № РД-37-75/28.10.2022г., изм. с Допълнително споразумение с изх. № 539-00-5746/25.05.2023г. и с Допълнително споразумение с изх. № 53-00-13047/19.10.2023г. по

Сертификат № 19 за м. 01.2024г. на стойност 501 505,09 лв. без ДДС и по Сертификат № 20 за м. 02.2024г. на стойност 447 044,65 лв. без ДДС , съобразно дяловото участие на съдружниците в ДЗЗД от обща сума в размер на 948 548,74 лв., както следва: на „ПЪТИЩА и МОСТОВЕ“ ЕООД сумата от 853 693,87 лв., представляваща 90 % от претендираната главница и на „ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД сумата от 94 854,87 лв., представляваща 10 % от общо претендираната главница, като е осъдил ищцовото дружество да заплати на ответниците следващите му се разноски по делото.

Въззивниците обжалват решението като нищожно, а в условията на 1 евентуалност – като недопустимо поради неразбираемост на мотивите на съда. Същото според тях е и неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Считат съдебния акт и за необоснован, тъй като формираните от съда решаващи изводи са немотивирани, противоречат на събраните по делото доказателства, като игнорират по – голямата част от тях, а същевременно не съдържат произнасяне по правнорелевантните им възражения и твърдения, като фаворизират без основание защитната теза на ответника. Съдът в решаващия си единствен правен извод приема едно нищожно основание /по аргумент на чл.26 ал.1 ЗЗД/ за валидно, за да може да служи при прекратяване на правоотношенията между страните по процесния договор, без да се има предвид, че същият е сключен по особена процедура и при особен контрол от страна на националните и европейските институции. Претендираните неизплатени суми представляват стойността на незаплатената цена на извършеното от ищците изпълнение в срока на договора и в параметрите на направените в последствие две предоговаряния. Правят оплакване за неправилно разпределена доказателствена тежест, което ги е лишило от възможността да поискат допустими и относими към предмета на спора доказателства. Поддържат, че срокът на договора с новия контрагент – „Роуд проджект“ ООД в сайта на ответника е отразен като започнал своето действие на 11.03.2024г. – т.е. на датата, на която дружеството е уведомено с писмо от 08.03.2024г., че договорът следва да се счита прекратен и при това всички дейности по изпълнението му да са преустановени. До настъпването на тази дата е продължило изпълнението на договорните им задължения, за което са издадени и въпросните сертификати за м.януари и м.февруари 2024г. по съответните възлагателни писма. Претендираните за заплащане дейности по договора с АПИ са изпълнявани, освен след възлагане, без възражения и бележки по процедура и без противопоставяне от страна на възложителя. По депозирания по съответния ред сертификат № 19 АПИ е поискала внасяне на корекции. На възложителя е връчен и сертификат № 20, макар и да не е разписан. Отказът на Агенцията се основава единствено на възложената от МРРБ одитна проверка, която завършва с доклад, че възлагането на дейности по поддържане на РПМ на територията на ОПУ Варна з ам.януари и м.февруари 2024г. на изпълнителя по процесния договор е незаконосъобразно.

С представянето на сертификати №№ 19 и 20 ищците са изпълнили задължението си да предадат/отчетат възложената им работа, а с искането за нанасяне на корекции по сертификатите възложителят е предприел действия за приемане на работата, като не е направил съгласно разпореденото в чл.264 ал.2 и 3 ЗЗД правно валидно възражение относно качеството и количеството на извършената работа по двата сертификата, което води до извода за наличието на точно и пълно изпълнение от страна на изпълнителя. След като срокът за изпълнение на договора е до сключването на нов такъв с нов контрагент, а първоинстанционният съд е приел, че „При извършена служебна справка в ЦАИС ЕОП /информационната система на ЕОП/ се установява, че 2 новият договор от 23.12.23г. е публикуван на платформата на 24.01.24г., т.е. – преди приемане на заданията за м.02.24г.“ е редно да се постави въпроса – на какво основание решаващият състав е отхвърли иска по отношение на възложената от ответника работа преди 24.01.24г. Още повече, че самият възложител с писмо от 08.03.24г. уведомява изпълнителя, че договорът е прекратен, считано от 10.03.24г. поради сключването на нов договор за обществена поръчка с идентичен предмет на дейност. Противоречи на фактите по делото и основният мотив на решаващия състав за отхвърляне на иска, а именно приетото, че „С процесния договор възложителят не е поел изрично задължение да информира под определена форма изпълнителя за настъпване на прекратителното условие, свързано със сключването на нов договор“. Ищците са изправна страна по договора, извършили са в пълнота сертифицираните услуги по него в договорения срок, изпълнението е прието от възложителя, поради което той дължи плащане по него. Липсват доказателства по делото АПИ да е установила негодност на изпълнените дейности, да е изисквала преработка, да е отказала приемане на изпълнението с поставяне на срок за поправка. Изпълнителят не е бил уведомен за неточно изпълнение. Извършеният вътрешноведомствен одит на АПИ не обвързва страните по договора и не може да служи като основание за отказ от заплащане на цената на получената от Агенцията услуга. Същият не е връчван на ищците, които не са страна в производството по издаването му и не са могли да изразят конкретно становище по него. В заключение се правят оплаквания за допуснато от съда нарушение на чл. 20 ХОПЕС и чл. 47 ХОПЕС, вр. чл. 9 от Директива 2011/7/ЕС на ЕП. Направено е искане за обезсилване, евентуално – за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция бъде уважена изцяло.

Направено е доказателствено искане съдът да задължи ответника да представи възлагателните писма към новия контрагент за периода 01.01.2024г.

– 11.03.2024г., както и да представи справка как и по какъв писмено формиран способ е оповестено сключването на договора с новия контрагент на платформата на АПИ.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Намира доказателствените искания за недопустими като преклудирани, а също и като неотносими към предмета на спора.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото намери следното :

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Доказателственото искане на въззивниците се преценява като недопустимо, направено в хипотезата на настъпила преклузия, а също и като неотносимо към предмета на спора. То се прави за първи път във въззивната 3 жалба. Оплакването за неправилно разпределена доказателствена тежест, даващо право но страната да иска представянето на нови доказателства, е неоснователно. Видно от доклада по делото, обективиран в определение № 160/03.02.25г. на ищците е указана тежестта на доказване съобразно правилата на чл.154 ал.1 ГПК и в конкретиката на спора. Поради това настоящият състав намира, че не е налице хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК. Освен това фактите, чието установяване се цели с новите доказателства, не са в тежест на ищците, тъй като касаят началния момент на започване на изпълнението по договора с третото лице, а не неговото сключване. В контекста на чл.39 от договора, предоговорен с двете допълнителни споразумения, релевантен за спора относно прекратяването на възлаганията по обществената поръчка е моментът на сключване на договора с новия изпълнител, а не моментът на започване на изпълнението по него, удостоверяван с отправянето на възлагателни писма до новия контрагент. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че самите ищци твърдят липса на възлагане към новия изпълнител по време на зимното поддържане за м.януари и м.февруари 2024г. – л.101 на т.д. № 521/24г. По изложените съображения искането се оставя без уважение.

В случая съдът констатира, че не се налага и служебно събиране на доказателства или даване на указания на страните за предприемане на процесуални действия за доказване на факти и обстоятелства, релевантни за приложение на императивни правни норми.

Предвид изложеното производството по въззивната жалба следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба от „ПЪТНО

СТРОИТЕЛСТВО“ АД, ЕИК 124000579, съд седалище гр. Добрич, представлявано от В.З. и „ПЪТИЩА и МОСТОВЕ“ ЕООД, ЕИК 813029821, със седалище гр.Провадия, представлявано от Р.К., като съдружници в ДЗЗД „ЗИМА ВАРНА“, БУЛСТАТ 180812915, със седалище гр. Варна, чрез процесуалните представители адв. А. Т. и адв. В.Ц., срещу решение № 144/11.04.2025 г. постановено по т.д. № 521/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивната страна.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 04.11.2025г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът:

УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови 4 заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.

УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5