Протокол № 120 от 04.12.2023, Районен съд - Златоград

ПРОТОКОЛ

№ 120 гр. Златоград, 30.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ив. Димчева при участието на секретаря Роска С. Юрчиева и прокурора С. В. Ю.

Сложи за разглеждане докладваното от Веселина Ив. Димчева Административно наказателно дело № 20235420200060 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – С., ТО - З. – явява се прокурорът Ю..

ПОДСЪДИМИЯТ В. И. К. - редовно призован, явява се лично и с адв.

С.М. У., АК -К., с пълномощно, находящо се на л. 74 от ДП.

СВИДЕТЕЛЯТ А. С. И. - редовно призована, явява се лично.

СВИДЕТЕЛЯТ А. С. Г. - редовно призован, явява се лично.

СВИДЕТЕЛЯТ К. А. П. - редовно призован, явява се лично.

ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ К. - Получих препис от постановлението на РП – С., ТО-З. и разпореждането на съда преди повече от 7 дни. Запознат съм със съдържанието на постановлението. Да се даде ход на делото.

АДВ. У. – Моля, да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешно съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

СЪДЪТ докладва постъпил от подсъдимия В. К., чрез пълномощника му адв. У., Отговор, вх. № 2370/27.11.2023 г., с който са направени доказателствени искания, а именно: за приемане като писмено доказателство по делото приложеното към молбата Решение № 61/08.07.2016 г. на ВКС, по гр.д. № 4155/2015 г., както и да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, при режим на довеждане. Взето е отношение и по събраните в хода на 1 досъдебното производство доказателство и по-конкретно СМЕ и видеотехническата експертиза.

АДВ. У. – Поддържаме изцяло подадения отговор г-жо председател, както и направените с него искания.

ПРОКУРОРЪТ Считам, че няма пречка да бъдат уважени направените искания в отговора по отношение на приема на писмените доказателства и разпит на исканите свидетели и вещи лица.

СЪДЪТ – Поисканите свидетели, какви са и как са техните имена.

АДВ. У. - Свидетелите са очевидци. Това са М.Р. К. и Н. С. К. – и двете от гр. Н.

ПО НАПРАВЕНИТЕ искания, съдът ще се произнесе след изслушване на подсъдимия и призованите свидетели.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на подсъдимия, както следва:

В. И. К. - роден на *** г. в гр. Н., обл. С., живущ в гр. Н., ул. „И.“ № *, българин, български гражданин, със средно-специално образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55 И 274 НПК, съдът разясни на подсъдимия правата му в процеса.

СЪДЪТ запита подсъдимия, дали разбира правата си в процеса.

ПОДСЪДИМИЯТ К. - Разбирам правата си. Нямам искания, бележки и възражения. Адв. У. ще ме защитава. Не правя отвод на съдебния състав, на прокурора и на съдебния секретар.

АДВ. У. - Госпожо председател, тъй като постановлението за освобождаване от наказателна отговорност и в хода на досъдебното производство е наблюдавано от друг прокурор – прокурор Е. С. – прокурор при РП – С., аз ще помоля настоящият прокурор (казахте прокурор Ю.), да каже, дали поддържа това постановление, тъй като ние бяхме с намерение, да искаме да правим отвод на прокурора, по смисъла на чл. 29, ал. 2 НПК. В този случай, след като е друг прокурор, ние нямаме процесуално основание да искаме отвод – нека бъде, но моят въпрос, дали е запозната и дали поддържа това постановление за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия В. К..

АДВ. У. - От наша страна нямаме искания за отводи.

ПРОКУРОРЪТ - И от наша страна няма искания за отводи.

СЪДЪТ - Моля свидетелите да излязат и да изчакат пред съдебната зала.

СЪДЪТ,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ и на основание чл. 276, ал. 1 НПК ДОКЛАДВА делото:

ПРОИЗВОДСТВОТО е образувано във връзка с Постановление с 2 предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК на обвиняемия К. за това, че на 09.09.2022 г., в гр. Н., на ул. „И.“ № *, причинил на А. С. И. от гр. Н., по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се във фисура (непълно счупване) на дясна лъчева кост, довело до трайно затрудняване движенията на горния десен крайник, с което е осъществил състава на престъплението по 133, пр. 2 във вр. с чл.129, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК.

СЪДЪТ дава възможност на прокурора, на осн. чл. 276, ал. 2 НПК да изложи фактическата обстановка по повдигнатото обвинение.

ПРОКУРОРЪТ - Уважаема госпожо Председател, поддържам така внесеното предложение. Запозната съм с предложението, което поддържам.

Същото касае осъществено деяние по непредпазливост - причиняване на средна телесна повреда (изрично посочена вида и характера на същата) на А.

С. И., от гр. Н., обл. С., което съответно е довело до трайно затрудняване на движението на дясната й ръка и съответно представляващо престъпление по чл. 133, пр. 2, във вр. с чл.129, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, т.е. причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост.

СЪДЪТ запита подсъдимия, дали разбира обвинението и желае ли да даде обяснения.

ПОДСЪДИМИЯТ К. - Разбирам обвинението и съм запознат с него.

Желая да дам обяснения. На 09.09.2022 г. се намирах на ул. „И.“ № * в гр. Н., където живея. Посетиха ни двама ветеринарни лекари – А. Г. и К. П.. Казаха, че срещу мен има жалба, подписана от сем. И.и, че отглеждам нерегламентирано животни и ме помолиха да ги заведа да видят животните, като животните се гледат в друга наша къща на ул. „И.“ № *. Отидохме там, отключих, влезнахме с А. Г., проверихме животните. Излязохме отвън, заключихме вратата и в същото време пристигнаха А. И. и И. С. – внука й. От тяхната къща дойдоха направо в двора на моята къща. Моята къща представлява двуетажна жилищна сграда, като на първия етаж отглеждам животни, а на втория етаж едната стая е пригодена за живеене. Лятото и аз понякога оставам там да преспя. А. започна да чука с тоягата (бастун) по вратата на животните на долния етаж. Вратата е дървена. Чувам, че животните са неспокойни. Казах й: „А., ако обичаш недей да чукаш, че плашиш животните“. Нямам идея, защо чукаше. Тя се обърна към ветеринарния лекар: „К., К.“ и чукаше по вратата. И в същия момент ми посегна с тоягата да ме удря. Два-три пъти ми посегна да ме удари. Успя да ме удари първият път в областта на рамото. Нанесе ми удар. Вторият път вдигнах лявата си ръка, за да се защитя и тя ме удари в лакътя пак с тоягата (бастун, на който се подпира, за да върви). Третият път пак посегна да ме удари и аз вече й хванах тоягата, за да не ме удря. В същия момент се намеси внука й И. и започна да дърпа от моите и нейните ръце тоягата, като викаше:

„Пусни на баба тоягата“. Застана между мен и нея. В същото време се намесиха и ветеринарните лекари. Дойдоха при нас и застанаха между мен и А., за да пусна тоягата. Викаха: „Стига вече, спрете се“, но не са се намесвали физически. Внукът й успя да издърпа тоягата и аз я пуснах. Като издърпа 3 внукът й тоягата не съм видял А. да пада. По-скоро беше приклекнала, но не и паднала. След това с ветеринарните лекари си тръгнахме надолу, а тя с внука си И. се прибраха към техния си двор. Не знам защо насочи бастуна към мен.

След като заключих животните, щяхме да си тръгнем с ветеринарните лекари.

Не знам, тя защо дойде. Чукаше първо по вратата. Винаги си имаме спорове със сем. И.и. Водехме дела и от там нямаме мира и спокойствие. Делото е приключило преди 10 години, но за тях явно не е. Имаше жалби на тел. 112 за нас. Постоянно звънят, че торта от животните била на двора им, а тя си е в моя двор. Постоянно ми идват на проверки. Няма ограда между имотите ни, всеки си знае, кой от къде, до къде е. Торта оставям пред моята къща. Те си влизат от вход зад къщата им. По принцип може да минат покрай моята къща, но техният вход е зад тяхната къща. Понякога минават и през нашия двор, но не винаги, входът им не е от там, а зад къщата. Разстоянието между моята и тяхната къща е 10-на метра една от друга. Те имат две къщи – едната е на 3 метра, а другата на 7 метра.

ВЪПРОСИ ОТ АДВ. У. към подсъдимия.

ПОДСЪДИМИЯТ К. - Изобщо не съм нанасял удар на А., не съм очаквал даже, че ще ми посегне. При намесата на нейния внук И., той поскоро дърпаше бастуна, който аз държах. Баба му посегна и ме удари, но И. не е посягал въобще. Когато дойдоха проверяващите ветеринарни лекари на обекта по повод на подадения сигнал/жалба, не констатираха никакви нарушения и не съставиха никакви документи. Освен мен, А., внука й И. и двамата инспектори, присъстваше майка ми - М.Р.К.. Като тръгнахме от единия адрес на другия, разстоянието е горе-долу 50-60 крачки, като тръгнахме, тя вървеше след нас. На втория етаж беше стринка ми – Н.К. Тя беше отишла да нахрани животните и имаше да чисти. Това е съпругата на чичо ми. Самата къща е наследствена и е обща. Животните са мои. Понякога тя ги храни. Тя беше на втория етаж, като сме дошли с ветеринарите, чистила е. Майка ми е била на разстояние около 10-15 крачки от нас, докато се случваше това с бастуна. Имаше видимост към нас. Тя е била от другата страна на къщата. Има прозорци от едната и от другата страна и има видимост от там към нас. Ние с ветеринарните лекари си тръгнахме надолу, а майка ми и стринка ми останаха известно време горе. А. и внука й се прибраха към техния си двор. Преди да тръгнем с двамата ветеринарни лекари-инспектори, А. Г. я попита: „Да ти няма нещо?“, защото беше приведена, приклекнала. Тя отговори: „Няма ми нищо“ и си тръгна. След известно време дойдоха стринка ми и майка ми – след около половин час горе долу. Заедно живеем с майка ми на „И.“ № *, а стринка ми живее на отсрещната улица, пътя преминава от там, на 150 метра от нас. След около един час дойдоха полицаите на ул. „И.“ № *, където живея. Бяха двама полицаи и казаха, че са ходили до горе и, че им е ясно, какво е станало и как са се развили нещата и че И. им казал всичко, точно, как е станала случката, че е посегнала да ме удари и така. От полицията искаха да ми направят предупредителен протокол, но отказах да го подпиша, тъй като не съм виновен и всеки ден се намирам на този обект. Съставиха някакъв документ, който аз отказах да подпиша и да се запозная със съдържанието му, тъй като 4 не съм направил нищо. Имаше водено ДП срещу мен за опит за убийство на полицай по сигнал на сем. И.и и те бяха свидетели. Влезе в съда това дело.

Образува се досъдебно производство и приключи. Всеки ден, всяка седмица има сигнали срещу мен, звъни се на тел. 112, идват хората, разкарват се.

Никой не е канил А. И. и внука й да идват при нас – нито аз, нито ветеринарните лекари.

АДВ. У. – Нямам повече въпроси към подсъдимия.

ВЪПРОСИ ОТ ПРОКУРОРА към подсъдимия.

ПОДСЪДИМИЯТ К. - Ветеринарите казаха само, че има пусната жалба срещу мен от И.и, но не ми обясниха, какво конкретно е съдържанието на тази жалба. Къщата се намира на самия ъгъл. На къщата има три прозореца и Надка ни е гледала на 2 метра от прозореца. Аз я видях, че стои на прозореца и ни наблюдава. Като отворихме вратата, майка ми беше зад нас.

Докато се разиграваше тази ситуация, майка ми беше на 4-5 метра зад нас, непосредствено до нас. А. И. чукаше по вратите с бастуна, но не е сочила с бастуна и не е говорила нищо за някаква пътека. Не сме имали никакъв спор за преминаване по пътека.

ПРОКУРОРЪТ - Нямам други въпроси.

СЪДЪТ КОНСТАТИРА , че между дадените в днешно с.з. показания под формата на обяснение от страна на подсъдимия К. и дадените такива на 18.07.2023 г., обективирани в протокол за разпит на обвиняем в досъдебното производство, в присъствието на защитник, са налице съществени противоречия, в частта относно лицата, които са присъствали на мястото на процесния инцидент, а именно на л. 79 от ДП, поради коетп ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА на осн. чл. 279, ал. 2, вр. с чл. 279, ал.1, т.3 НПК , ПРОЧИТА показанията в посочената част: „Пропуснах да кажа, че по време на случилото се между мен и А., на място бяха М. Р.К. – майка ми и Н.С. К., които се намираха на втори етаж на постройката, където отглеждаме животните“.

ПОДСЪДИМИЯТ К. – Госпожо съдия, къщата, както е по дължина, на ниво улицата има външна стълба. Майка ми беше там, непосредствено на 4-5 метра от нас, буквално на втория етаж. Майка ми се явява на площадката на втория етаж, но е навън. Стълбата е външна и се намира в двора, 4-5 стъпала и съм на втория етаж. Има площадка и тя беше там. Майка ми беше на двора на площадка. Вярно е това, което казвам днес. Майка ми не беше вътре в къщата. Това, което съм казал в ДП не е вярно. Заявявам, че майка ми М. К. беше на стълбище на външната площадка на двора и на двора, като. В показанията ми от 18.07.2023 г., това, което съм посочил на втори етаж от къщата съм имал предвид, че площадката на стълбището е на нивото на втория етаж от къщата.