Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2294 от 07.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 17704/2025
Вид
Решение № 2294
Подписан
07.02.2026
Състав
БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 124, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 2294 гр. София, 07.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110117704 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 109092/27.03.2025г. на СРС, подадена от Г. Р. Т. срещу „*************“ ЕООД.

Ищцата Г. Р. Т. е предявила срещу ответника „*************“ ЕООД искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПКр, за прогласяване нищожността на сключените между страните Договор за кредит №

*********/02.11.2024г. и Договор за кредит № ********/02.11.2024г. Ищцата твърди че на 02.11.2024г. сключила с

„*************“

ЕООД

Договор за кредит

№

*********/02.11.2024г., по силата на който получила в заем сумата от 2500,00 лева при годишна лихва от 49,99%, посочен ГПР от 35,97% и такса за разглеждане от 608,83 лева.

Кредитът следвало да се погаси за 18 месеца. Сочи се, че този договор противоречи на закона, заобикаля го и накърнява добрите нрави. Посоченият в него ГПР не отразява действителния такъв, тъй като не включвал при изчисляването си таксата за разглеждане на договора, а това трябвало да се направи. Поради това потребителят бил въведен в заблуждение. Що се касае до Договор за кредит № ********/02.11.2024г., същият бил сключен за сумата от 370,88 лева, която трябвало да се върне за 18 месеца. Сумата от 370,88 лева ищцата никога и по никакъв начин не била получавала, поради което договорът следвало да се прогласи за нищожен.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*************“ ЕООД чрез юрк. З.Х. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 203568/11.06.2025г. на СРС, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Не спори относно наличието на договорите за кредит. Заявява, че задълженията по тях не са платени и са дължими, като били обявени за предсрочно изискуеми. Възразява, че договорите са надлежно подписани съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Сочи, че таксата за разглеждане е включена при изчисляване на ГПР, който не надвишавал петкратния размер на законната лихва. Клаузите на договора съответствали на закона и на добрите нрави. Дори таксата за разглеждане да била нищожна, то това не водело до нищожност на целия договор.

1

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „*************“ ЕООД чрез юрк. З.Х. е подал Насрещен иск, вх. № 203576/11.06.2025г. на СРС, с който е предявил при условията на евентуалност срещу първоначалната ищца /ако исковете ú бъдат уважени/ искове с правно основание по чл. 9, ал. 1 ЗПКр и чл. 6 ЗПФУР и чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ за осъждане на Г. Р.

Т. да заплати на „*************“ ЕООД сумата от 2363,49 лева, равностойни след 01.01.2026г. на 1208,43 евро, представляваща остатък от непогасена главница по Договор за кредит № *********/02.11.2024г., ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова молба /11.06.2025г./, както и сумата от 12,61 лева, равностойни след 01.01.2026г. на 6,45 евро, представляваща непогасена възнаградителна лихва за периода 02.11.2024г.21.02.2025г. Ищецът по насрещния иск твърди, че е сключил с ответницата по него Договор за кредит № *********/02.11.2024г. при параметрите, описани в исковата молба, което не се оспорвало от нея. Таксата за разглеждане била такса за допълнителна задължителна услуга, която не е свързана с усвояване или управление на кредита. Тя била посочена изрично в документацията по договора за кредит. Заетата сума била усвоена от заемателката, която първоначално изпълнявала задълженията си, но сетне изпаднала в просрочие, поради което на 21.02.2025г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, а претендираните суми останали неплатени.

В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 211, ал. 2 ГПК ищцата и ответница по насрещния иск Г. Р. Т. не се е възползвала от правото си да подаде отговор на насрещната искова молба.

За насрочените по делото открити съдебни заседания ищцата и ответница по насрещния иск не се явява и не изпраща представител. Ответникът не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове, насрещната искова молба, съответно заявените възражения, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Насрещната искова молба е подадена при спазване на изискванията на чл. 211 ГПК, като предявените с нея искове да допустими и следва да бъдат разгледани по същество в случай, че първоначално предявените по делото искове бъдат уважени.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателните установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21 и чл.

22 ЗПКр е за ответника. Същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните са сключени процесните договори за кредит, че ищцата е дала съгласие за сключването им, че същите отговарят на изискванията на ЗПКр, ЗПФУР и останалите нормативни актове, че клаузите им, включително на приложимите общи условия, ако има такива, са валидни и не са неравноправни, като въз основа на тях са възникнали дължими и изискуеми вземания в тежест на ищцата. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Доказателствената тежест по насрещните искове с правно основание по чл. 9, ал.

1 ЗПКр и чл. 6 ЗПФУР и чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, е за ищеца по тях. Същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между него като заемодател и ответницата Т. е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, предоставянето на съответната сума на заемателя по уговорения от страните начин и задължаване на ответницата да я върне, включително размера на дължимата лихва и настъпването на предсрочната изискуемост. В тежест на ищеца е да докаже, че са изпълнени 2 задълженията за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора, включително ако договорът е сключен по реда на ЗПФУР. В тежест на ищеца е да докаже, че клаузите на сключения договор за заем не са неравноправни, както и че ответникът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение. В тежест на заемателя-ответник е да установи погасяване на чистата му стойност изцяло/частично. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съдът следи служебно за нищожността на клаузите на договорите в хипотезите, в които нищожността следва от клаузите на самия договор /ТР 1/2020-2022-ОСГТК/, а в договори, сключени с потребители, следи служебно за недействителност на договора или уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи.

Страните не спорят, че между тях са сключени Договор за кредит № *********/02.11.2024г. и Договор за кредит № ********/02.11.2024г. със съдържание, съобразно представените по делото разпечатки.

С Договор за кредит № *********/02.11.2024г. „*************“ ЕООД като заемодател е отпуснал на Г. Р. Т. като заемател в заем сумата от 2500,00 лева, която следва да се върне за 18 месеца на 18 анюитетни вноски с падежи от 02.12.2024г. до 02.05.2026г. при годишна лихва от 2,52%, ГПР посочен като 35,97% и такса за разглеждане от 608,83 лева.

Общата сума, която следва да се върне, е 3158,78 лева.

С Договор за кредит № L*******/02.11.2024г. „*************“ ЕООД като заемодател е отпуснал на Г. Р. Т. като заемател в заем сумата от 370,88 лева, която следва да се върне за 18 месеца на 18 вноски с падежи от 02.12.2024г. до 02.05.2026г. при годишна лихва от 0%, ГПР посочен като 0% и такса за разглеждане от 0 лева. Общата сума, която следва да се върне, е 370,88 лева. Изрично е посочено, че кредитът се отпуска за закупуване на рискова застраховка пакет А на обща цена от 370,88 лева от „Амарант Кар“ АД, като заемодателят ще преведе сумата директно на посоченото дружество.

Според чл. 10а, ал. 1 ЗПКр кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Разглеждането на документите преди предоставянето на заетата сума безспорно е типично действие по усвояване на кредита и съставлява присъщ за основния предмет на договора разход. Целта на таксите и комисионите по смисъла на разпоредбата на чл. 10а. ал. 1 от ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга за предоставяне на заемни средства. Тя реално е пряк разход, свързан с усвояване на кредита, и нейното събиране е изрично забранено с разпоредбата на чл. 10а, ал.

2 ЗПК, което води до нищожност на тази клауза сама по себе си поради противоречие със закона. Тя води до допълнително увеличаване на размера на разходите по кредита и създава значително неравновесие между правата на кредитополучателя и кредитодателя с оглед престациите, които си дължат страните. Съдът приема, че тази такса има за цел единствено да изиска допълнителни суми от заемателя, като прикрие действителния размер на оскъпяването на кредита и разходите по него. Макар сама по себе си клаузата за заплащане на такса за разглеждане да е нищожна, сама по себе си тя не обосновава нищожност на целия договор за кредит, още повече, че таксата е включена при изчислението на ГПР, посочен в него – т.8.9 от Рамково споразумение за потребителски кредити № 881104484/12.10.2023г.

В конкретния случай обаче договорът за кредит обективно е разделен на два договора, единият от които е оформен като представяне на кредит за заплащане на застрахователна премия за застраховка по договора. Тези два договора обективно са функционално свързани един с друг, а „кредитът“ за закупуване на застрахователен пакет, 3 оформен като главница по договор за кредит, по естеството си съставлява още един разход по кредита. Той е представен като отделен „кредит“ в отделен договор именно за да се заобиколи изискването за ясно и разбираемо формулиране на клаузите в договора и дължимите по него суми, като формално бъде посочен ГПР от 35,97%. Той обаче не е действителен, тъй като в него не са отчетени разходите за закупуване на застрахователен пакет, които съставляват част от разходите от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал.

1 ЗПКр, § 1, т. 1 ЗПКр и чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, поради което реалният ГПР по договора не е този, посочен в него: изчислен съобразно чл. 162 ГПК и с помощта на съответен софтуерен продукт, реалният ГПР възлиза на приблизително на 59,3%. Макар да не надхвърля пределите по чл. 19, ал. 4 ЗПКр /66,10 % - към 02.11.2024г. основният лихвен процент е 3,22%/, по този начин потребителят все пак бива въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за необосновано високо /не е ясно как е определена цената на застраховката и какво покрива тя/ и скрито оскъпяване на кредита. В случаите, когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които обаче не включва всички разходи, които нормативната база изисква да бъдат отчетени при изчислението му, то договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен /арг. Решение от 21.03.2024г. по дело № С-714/2022г. на СЕС/.