Определение № 41 от 03.02.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. К., 03.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно гражданско дело № 20245100500298 по описа за 2024 година Производството е по чл. 278 във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „С.“ ООД, гр. С. против определение № 1063 от 23.09.2024 г., постановено по гр. д. № 1502/2022 г. по описа на Районен съд – К., с което е допълнено решение № 588 от 28.12.2023 г. по гр. д.

№ 1502/2022 г. на Районен съд – К. в частта относно разноските, като „С.“ ООД, гр. С. е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. на адв. К.

И. Б. сумата в размер на 192.57 лева за процесуално представителство на С. З.

С. по ч. гр. д. № 819/2022г. по описа на Районен съд -К..

В частната жалба се излагат съображения, че в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се предвиждат правила за определяне на минимален размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на заявителя в производствата за издаване на заповед за изпълнение, но липсват такива за определяне па възнаграждението на процесуалния представител на длъжника в производството по подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Сочи се, че за разлика от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в което се посочват фактически и правни основания, от които произтича претендираното вземане, за възражението обосноваване не се изисква. Жалбодателят счита, че не е справедливо да се присъди адвокатско възнаграждение за подаване на бланково възнаграждение, като в случая основанието за присъждане на адвокатско възнаграждение била 1 разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал.7 от Наредбата. Излагат се също съображения, че делото не представлява фактическа и правна сложност, както и, че недължимо били присъдени в полза на страната разноски във връзка с възражението по чл.414 ГПК, тъй като това съставлявало дублиращо се възмездяване за адвокатска защита за подаване на възражение по чл.414 ГПК и за защитата срещу иска по чл.422 ГПК. Иска се отмяна на атакуваното определение, с което частният жалбоподател е осъден да заплати на адв. К. И. Б. адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 192.57 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. К.

И. Б., в който се излага довод за недопустимост на частната жалба, поради непредставяне на списък на разноските от страна на заявителя, като се позовава на т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2021 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. При условията на евентуалност излага съображения и за неоснователност.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните, както и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 от ГПК, подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Неоснователно е в тази връзка позоваването на адв. Б. на т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2021 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК, е недопустима. Цитираното решение се отнася за страната, която е инициирала искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските. В случая, производството по чл. 248 от ГПК, по което е постановен обжалвания съдебен акт, с който е присъдено адвокатско възнаграждение на адв. Б., е инициирано именно от последната, а не от частния жалбоподател, поради което представянето на списък на разноските от страна на частния жалбоподател не е предпоставка за допустимост на подадената частна жалба.

По същество:

2

По ч. гр. д. № 819/2022г. по описа на РС-К., образувано по подадено от „С.“ ООД гр. С. против С. З. С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е била издадена Заповед № 316 от 06.07.2022г., с която длъжникът е осъден да заплати на кредитора следните суми : сумата 1000,00 лева – главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем № 570829 от 20.09.2021г.; сумата от 186.78 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.09.2021г. до 20.05.2022г.; сумата от 901.22 лева – договорна неустойка за периода от 20.09.2021г. до 20.05.2022г.; сумата от 68.15 лева законна лихва за забава за периода от 01.12.2021г. до 01.06.2022г., както и сумата от 250.00 лева – еднократна неустойка, начислена на дата 01.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.07.2022г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 48.12 лева внесена държавна такса и 260.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така издадената заповед е депозирано възражение по чл.414 ГПК за недължимост на вземането, претендирано от „С.“ ООД. Към възражението се съдържа декларация, че С. З. е материално затруднено лице по смисъла на чл.38 от ЗАдв и че адв. К. Б. се е съгласила да му окаже безплатна правна помощ на основание договор за правна защита и съдействие, приложен към възражението. Със същото се претендират разноски на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 380лв. От приложените договор за правна защита и съдействие и пълномощно се установява, че са сключени между С. З. С. и адв.

К. И. Б. за оказване на правна консултация, съдействие и процесуално представителство по ч. гр. д. № 819/2022г. на РС-К., като е конкретизирано, че процесуалното представителство включва действия по подаване, преглеждане, изискване, получаване, заверяване, подписване на всякакви книжа, документи и материали, които са свързани с производството. Пълномощното очертава по-голям обем пълномощия за адв. Б., включително и представителство в открити съдебни заседания по делото, образувано в РС-К., но такова от адв. Б. не е осъществено в исковото производство.

С оглед депозираното възражение и даденото на заявителя в този смисъл указание, по гр. д. № 1502/2022 г. по описа на Районен съд – К. са били предявени от „С.“ ООД гр. С. против С. З. С. пет иска, както следва: 1.) иск за главница в размер на 1 000 лева, 2.) иск за възнаградителна лихва в размер на 3

186.78 лева, 3.) иск за законна лихва за забава в размер на 68.15 лева, 4.) иск за договорна неустойка в размер на 901.22 лева и 5.) иск за неустойка за забава в размер на 250 лева.

С постановеното по делото решение № 588 от 28.12.2023 г. районният съд е уважил иска за главница в размер на 1 000 лева и иска за възнаградителна лихва в размер на 186.78 лева, като е отхвърлил иска за законна лихва за забава за сумата над 28.37 лева до претендираната сума от 68.15. лева, иска за договорна неустойка в размер на 901.22 лева, и иска за неустойка за забава в размер на 250 лева. С решението съдът не се е произнесъл по направеното от С. З. С. искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, което впрочем е направено от процесуалния му представител в това производство - адв. Николай Илчев.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, депозирана от адв. К. Б. е направено искане за допълване на постановеното решение и присъждане в нейна полза на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство в размер на 192,57 лева, съобразно размера на отхвърлените искове.

С обжалваното определение № 1063 от 23.09.2024 г., първоинстанционния съд е допълнил решение № 588 от 28.12.2023 г. по гр. д.

№ 1502/2022 г. на Районен съд – К. в частта относно разноските, като е осъдил „С.“ ООД, гр. С. да заплати на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. на адв. К. Б. сумата в общ размер на 192.57 лева за процесуално представителство по заповедното производство.

Съгласно задължителните указания, дадени в т.12 от ТР 4/2013 год. на ОСГТК, при определяне на отговорността за разноските сезираният с установителен иск по чл. 422 ГПК съд следва да отчете както направените разходи за защита в исковото, така и тези, сторени в заповедното производство.

Спорен пред настоящата инстанция е въпросът за размера на дължимото на длъжника възнаграждение за процесуално представителство /в случая – на адвоката-пълномощник, при условията на чл.38, ал.3 от ЗАдв/, при подаване на бланково възражение. Заповедното производство е строго формално, като както за заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението срещу издадена заповед са налице утвърдени образци. За 4 разлика обаче от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чието съдържание изисква посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, възражението не е необходимо да бъде обосновано.

Относно определянето на адвокатско възнаграждение на пълномощника на длъжника в заповедното производство е налице противоречива съдебна практика.

Според едно от становищата, то следва да се определя при съобразяване на разпоредбите на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Според друго, процесуално представителство за подаване на възражение по чл.414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия.

Не може да се отрече правото на страната да ползва адвокатска защита при подаване на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, с което се предприема оспорване на иска и се препятства възможността да се постанови неприсъствено решение, но настоящият състав намира извършеното процесуално действие за техническо по своята същност и предвидимо по своя резултат.

Относно размера на дължимото се възнаграждение следва да се има предвид, че това процесуално действие не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия. Възражението представлява единственото процесуално действие, което длъжникът има възможност да извърши в рамките на заповедното производство, и се състои в подаването на бланка с изписани в нея име, дата и подпис, за попълването на която не са необходими специални правни познания или умения. Въвеждането на бланката по утвърден образец е извършено именно с цел да се даде възможност на длъжника да осъществи защитата си своевременно, без да се нуждае от специализирана помощ и съдействие.

Действително в случая е било подадено възражение в свободен текст, като не е използван утвърдения образец, но за постигане целите на възражението това не е било необходимо, поради което съдът намира, че по аналогия следва да 5 намери приложение предвиденото в чл.6 от Наредба № 1 възнаграждение по т.5 - за изготвяне на други молби. Тези действия на адвоката са най-близко до действията му по подаване на възражение по чл.414 от ГПК и дължимото за тях възнаграждение е общо в размер на 200 лв. С оглед изхода на делото в исковото производство, съдът намира, че на адвоката-пълномощник се следва възнаграждение за представителство в заповедното производство в размер на 100лв.

Като му е присъдил по реда на чл.248 от ГПК такова в размер на 192, 57лв., първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да се отмени за разликата над 100лв. до 192, 57лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК и чл. 274, ал. 4 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1063 от 23.09.2024 г., постановено по гр. д. № 1502/2022 г. по описа на Районен съд – К., с което е допълнено решение № 588 от 28.12.2023 г. по гр. д. № 1502/2022 г. на Районен съд – К. в частта относно разноските, като „С.“ ООД, гр. С. е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал.

1 от ЗАдв. на адв. К. И. Б. сумата в общ размер на 192.57 лева за процесуално представителство на С. З. С. по ч. гр. д. № 819/2022г. по описа на Районен съд –К., за разликата над 100лв. до 192.57 лв.