Решение № 8799 от 28.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8799 гр. София, 28.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря И.Д.К като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110163081 по описа за 2021 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „Т С“ ЕАД съществуват следните вземания от В. М.

С.: за сумата от 4354.86 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2017г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в гр.

София, ж. к. „С Т“, бл. 321, вх. А, ет. 4, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.02.2021г. до окончателно изплащане на задължението, както и за сумата от 412.81 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2018г. до 26.01.2021г ., за които парични притезания по ч. гр. дело № 6346/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „Т С“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за месечния отчетен период на интернет страницата на продавача, а обезщетение за забава се дължи единствено върху сумата по общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира 1 присъждане и на обезщетение за забава върху главното вземане. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който предявените искове се оспорват частично поради погасяване на част от сумите, техен предмет, по давност. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Т С“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

В случая между страните не са спорни правнорелевантните обстоятелства, че през исковия период ответницата е била единствен собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж. к. „С Т“, бл. 321, вх. А, ет. 4, респ. че страните са били обвързани от облигационно отнощение по договор за продажба на топлинна енергия по повод на този имот, че същият се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена, както и че през релевантния за спора интервал от време ищецът е изпълнявал задължението си по договора да доставя до жилището соченото от него количество топлинна енергия на претендираната стойност. Тези факти с правно значение се установяват и от надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от ответника нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 166, том LXXXIII, дело № 16628/1995г., молба- декларация на В. С. до ищеца за откриване на партида за имота на нейно име, договор за извършване на услугата дялово разпределение между третото лице- помагач на ищеца и етажните собственици в сградата, в която се намира процесното жилище, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, документите за извършвано през исковия период от подпомагащата ищеца страна дялово разпределение, както и от заключението на съдебнотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи.

При тези съображения следва да се приеме за установено възникването в правната сфера на ищеца на вземане за цената на предоставената през процесния период топлинна енергия, поради което на обсъждане по същество подлежи своевременно релевираното от името на ответницата възражение за погасяване на това вземане по давност.

2

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, съдържащи се в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“ по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт /прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.

Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД . Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „Т С“ ЕАД приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.

„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.

В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинна енергия, доставена в периода от м. 05.2017г. до м. 04.2020г., през който отношенията между страните по продажбеното правоотношение са били регламентирани съобразно общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т С“ ЕАД на потребители за битови нужди, в сила от м.

07.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия обезщетение за забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка, когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в края на отоплителния сезон.

Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето, обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. , и за преодоляване на последиците, продължават 3 да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".

Така, при съобразяване на периода, за който се претендира заплащане стойността на предоставена топлинна енергия, на приложимите в случая общи условия на топлофикационното дружество, както и на цитираните разпоредби от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД на Закона за здравето, предвиждащи специлана хипотеза на спиране течението на давностните срокове за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът намира, че вземанията на ищеца за времето от м. 05.2017г. до м. 09.2017г. са погасени по давност, по отношение на тях е погасено правото на иск (в материалния смисъл на понятието) на ищеца. Така, за последното включено в посочения интервал от време месечно задължение- това за м. 09.2017г., погасителната давност е изтекла на 21.01.2021г.- три години два месеца и седем дни (през които два месеца и седем дни съгласно разясненията по- горе е спряло течението на давността) след настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на приложимите в случая общи условия на ищеца от 2016г., т. е. 11 дни преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.