Решение № 119 от 21.10.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Варна, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора С. В. К. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600199 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на повереника на частните обвинители за проверка на присъда №25 от 17.04.2024 г. по НОХД №261/2024г. по описа на Окръжен съд - гр.Варна, с която подсъдимият М. М. П. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. “в“ - в това, че 30.09.2020 г. на междуселищен път 904-с. Детелина, обл. Варна-гр. Долни чифлик обл. Варна при управление на МПС - училищен автобус, марка „Исузу Тюркуаз" с peг. № В 6102 ВК е нарушил правилата за движение, а именно чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, че „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: /пътно превозно средство категория „D", извън населено място 80, движейки се със скорост от 102 км./ч., чл.101, ал.1 от Закона за движение по пътищата, че „При възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътното превозно средство, която застрашава безопасността на движение, водачът е длъжен да спре и да вземе всички мерки за нейното отстраняване" и чл.139, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, че 1

„Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: т.1технически изправни", като техническата неизправност се изразявала в дефектирал вентил за помпене/ изпускане на предна лява гума, довела до настъпване на промяна в направлението на движение, поради плавно намаляване на налягането на въздуха в предна лява гума и последващото й внезапно спукване, за което е спомогнало управлението с превишена скорост, в следствие на това допуснал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на Б. В.а Т.а, поради което на основание чл.54 от НК му е определено наказание “лишаване от свобода“ за срок от три години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалено с 1/3 и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.

С въззивната жалба се акцентира на явна несправедливост на присъдата в наказателно-осъдителна й част. Претендира се първоинстанционната присъда да бъде изменена, като се увеличи размерът на наложеното на подсъдимия М. П. наказание лишаване от свобода към средния, предвиден от законодателя размер, както и да бъде постановено същата да се търпи ефективно.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият П. се явява лично, представлява се от упълномощения си защитник, участвал в разглеждането на делото пред първостепенния съд. Последният счита, че постановената присъда на ВОС е правилна и законосъобразна, като моли същата да бъде потвърдена. Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият също моли за потвърждаване на присъдата, предвид здравословното му състояние и необходимостта от домашно лечение.

Частните обвинители и техните повереници, редовно призовани не се явяват, за тях се явява адв. М. Я., който поддържа депозираната жалба и допълнение по изложените в тях съображения.

Представителят на Апелативната прокуратура-Варна счита, че постановената от първоинстанционния съд присъда е справедлива, предвид характера и вида на деянието и настъпилите общественоопасни последици.

Счита, че окръжният съд правилно е отчел отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Пледира същата да бъде потвърдена.

В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият П., моли 2 първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, като по същество се преценява като неоснователна, по следните съображения:

Съдебното производство пред Окръжен съд - Варна е проведено по реда на глава XXVII от НПК. Подсъдимият е направил искане делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно производство и е заявил, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива. Съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъдебното производство, след което е провел съдебното производство по диференцираната процедура по смисъла на чл.371, т.2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.

Въз основа на самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. М. П. работел, като водач на училищен автобус марка „Исузу Тюркуаз“ с peг. № В 6102 ВК, собственост на основно училище „Св.Св.Кирил и Методий“, с.Старо Оряхово, обл.Варненска. Същият бил правоспособен водач на МПС със свидетелство за управление на МПС №280784571 с категории „С“, „СЕ“ и D“.

Сутринта на 30.09.2020г., преди автобусът да напусне гаража, му бил извършен предпътен технически преглед от П. и св.Борислав Георгиев, в качеството му на главен специалист „Транспортно обслужване” в Община Долни чифлик, и предвид липсата на технически неизправности бил издаден пътен лист с №5151594.

В 14:20 часа, П. извършил пореден превоз на ученици от гр.Долни чифлик до с.Старо Оряхово, след което следвало да се върне без пътници до гаража в гр.Долни чифлик. Потеглил в 14,40 часа, като движението се осъществявало по път III-904. Пътните условия били много добри, сухо асфалтово покритие без неравности и дупки, при много добра видимост, 3 слънчево време с температура на въздуха 20,4 градуса. След излизане от с.Старо Оряхово, подсъдимият постепенно увеличавал скоростта на движение на управлявания от него автобус, подминал с.Детелина, като надвишил разрешената за движение, визирана в чл.21, ал.1 от ЗДвП от 80 км/ч. за водачи с категория „D“. В неустановен момент след потеглянето, вентилът, регулиращ налягането на предната лява гума дефектирал и започнало изпускане на въздуха, което довело до постепенно увеличение на контактната й повърхност с пътното платно и от там до увеличение температурата на същата. Загубата на налягане в предната лява гума, довела до така нареченото дърпане - отклонение на автобуса в ляво по посока на движението, което подсъдимият П. компенсирал посредством насочване на волана надясно за да продължи в права посока, вместо да спре и установи каква е причината за това. В резултат на спадащото налягане в предната лява гума и високата скорост на движение от 102 км/ч., въздухът в гумата се загрял до критично ниво, което довело до експлозия, нейното разкъсване и изпускане на черен дим. В резултат на експлозията се получила рязка загуба на управление над автобуса от страна на П., отклонение на посоката му на движение в ляво и навлизане в лентата за насрещно движение. Той веднага задействал спирачната система за да намали и спре, като същевременно завивайки волана надясно се опитвал да компенсира промяната посоката на движение на автобуса за недопускане навлизането в лентата за насрещно движение.

Независимо от опитите му да овладее управлявания автобус, същият навлязъл в лявата лента за движение, в резултат на което настъпил удар с движещият се насреща му л.а. „Дачия Сандеро“ с peг. номер PB 3995 МК, управляван от пострадалата Б. Т.а. Двете моторни превозни средства се ударили челно едно в друго, като автобусът се преобърнал в бетонна отводнителна канавка, а л.а.

Дачия останал на пътното платно.

В резултат на причинените наранявания при пътнотранспортното произшествие, водачът на лекия автомобил Б. Т.а, починала на място, което било констатирано от пристигналият на място екип на Спешна помощ.

Първоинстанционният съд е установил фактите по делото, прилагайки процесуалните правила на член 372 от НПК. Съдът е съпоставил самопризнанието на подсъдимия със събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Съпоставил го е с показанията на свидетелите:

Борислав Георгиев, Димитър Д., Иван Стоянов, Манол Стоянов, Николай Николов, Николай Михайлов, заключения по СМЕ /Tом I, л.90 - л.94 /, СТЕ /Toм I, л. 81-л.88/, ХЕ/ Toм I, л.75-л.80/, АТЕ /Том I л.95-л.146/, тройна АТЕ 4

/Том I л.147-л.213/, две допълнителни АТЕ /Том III л.64-л.71 и л.96-л.121/, свидетелство за съдимост, приложените писмени документи и други. След извършеното съпоставяне съдът е извел фактическият извод, че заявеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от фактите, установени хода на досъдебното производство.

Въззивната инстанция констатира, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване според разпоредбата на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства.

По предвидения от закона процесуален ред съставът на Варненския окръжен съд ги е приобщил към доказателствения материал по делото и въз основа на тях е достигнал до фактически изводи, които изцяло се възприемат и от въззивната инстанция. Първоинстанционният съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК. В хода на въззивната проверка не се навеждат възражения, а и не бяха констатирани нарушения в избора и провеждането на процедурата по изслушване на изявлението на подсъдимия П..

Безспорно установените по делото факти, съдът е привел законосъобразно към съответната правна норма на Наказателния кодекс.

Квалифицирал деянието по чл.343, ал.1, б“в“ от НК. Приел е, че с деянието си, подс.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението.

Подсъдимият П. на 30.09.2020г. е управлявал моторно превозно средство - училищен автобус, марка „Исузу Тюркуаз“ с рег.№ В 6102 ВК по време на пътнотранспортно произшествие. То е настъпило в резултат на предприетите неправилни действия на подсъдимия, който при управление на автомобила е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в разпоредбите на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата, че „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: /пътно превозно средство категория „D“, извън населено място 80, движейки се със скорост от 102 км./ч. Подсъдимият е нарушил разпоредбата на закона и съгласно чл.101, ал.1 от Закона за движение по пътищата, че „При възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътното превозно средство, която застрашава безопасността на движение, водачът е длъжен да спре и да вземе всички мерки за нейното отстраняване, нарушен е и чл.139, 5 ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, че „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: т.1-технически изправни“, като техническата неизправност се изразявала в дефектирал вентил за помпене/ изпускане на предна лява гума, довела до настъпване на промяна в направлението на движение, поради плавно намаляване на налягането на въздуха в предна лява гума и последващото й внезапно спукване, за което е спомогнало управлението с превишена скорост. Това е довело до настъпване на пътнотранспортно произшествие, при което подсъдимият по непредпазливост е причинил смъртта на Б. В.а Т.а.

Налице е причинно-следствена връзка между допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата, регламентирани в посочените разпоредби на ЗДвП, довели до пътнотранспортното произшествие и настъпилия вредоносен резултат.