Решение № 112 от 26.04.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Бургас, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20222100601248 по описа за 2022 година Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат Георги Кермедчиев от АК – гр. Бургас, повереник на частния тъжител М. М. Х., ЕГН:

**********, с адрес за призоваване: гр. ***, пл. „***“ *, ап. **, срещу присъда № 9/21.09.2022 г., постановена по НЧХД № 140/2022 г. по описа на Районен съд – гр.

Айтос.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимата Д. О. О., ЕГН:

********** е била призната за невиновна в това, че на 11.11.2021 г. в гр. Айтос, в сградата на РУ - Айтос на ул. „Свобода“ № 3, в жалба вх. № 335000-3687/11.11.2021 г., приписала на М. М. Х., ЕГН: ********** от с. ***, община ***, обл. *** извършване на престъпление по чл. 194 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е била оправдана по повдигнатото обвинение по чл. 147, ал. 1 от НК.

С въззивната жалба се твърди, че първоинстанционната присъда е незаконосъобразна и необоснована. Поддържа се, че обвинението за извършената спрямо тъжителя клевета е доказано, както с писмени, така и с гласни доказателства, и че извършеното от подсъдимата представлява типичен пример на „приписване на 1 престъпление“ по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК. В подкрепа на застъпената теза се сочи, че от страна на подсъдимата има последващи саморъчни сведения, в които изрично признава, че била обвинила тъжителя в кражба, само защото я бил псувал и обиждал на улицата. Направено е искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимата О. да бъде призната за виновна в извършването на престъпление клевета по чл. 147 от НК, да й бъде наложено справедливо наказание, да бъде осъдена да заплати обезщетение по предявения граждански иск и да заплати разноските на частния тъжител. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В допълнително писмено изложение към жалбата на адв.

Кермедчиев се оспорва оценъчната дейност на районния съд, като се излагат конкретни съображения в подкрепа на изразеното несъгласие с прочита на доказателствените материали от страна на първата съдебна инстанция.

По делото е постъпило писмено възражение от подсъдимата О., чрез защитника й адв. Нуретин, с което се оспорва като неоснователна подадената въззивна жалба и се прави искане първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, частният тъжител М. Х. и упълномощеният му повереник адв. Кермедчиев от АК – гр. Бургас поддържат депозираната жалба, ведно с изложените в нея и в подаденото допълнително писмено изложение съображения, и направеното искане за отмяна на първоинстанционната оправдателна присъда и постановяване на нова осъдителна присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по обвинението, повдигнато с тъжбата.

Молят да бъде уважен предявеният граждански иск за сумата от 1 000 лева.

Претендират присъждане и на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Подсъдимата Д. О., редовно призована, не се явява във въззивното производство. Защитникът на подсъдимата, адв. Рамадан Нуретин от АК – гр. Бургас, пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, тъй като счита, че същата е законосъобразна и обоснована. Претендира за присъждане на разноските, направени пред двете съдебни инстанции.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

2

По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена проверка и анализ на доказателствения материал по делото, намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Д. О. О. е родена на *** г. в с. ***, общ. ***, обл. ***. Тя е *** гражданин, с *** образование, ***, ***, и е с ЕГН: **********.

Частният тъжител М. Х. и подсъдимата О. живеят в едно и също населено място – в с. ***, общ. ***, обл. ***, на ул. „***“, в съседни къщи и от години се намират в лоши личностни отношения.

Частният тъжител М. Х. работи като шофьор към фирма “Евро *****“ СД, с.

***, общ. ****, обл. ***, като извършва транспортна дейност с микробус с рег. №*** – извозва работници от с. *** до шивашки цех, находящ се в с. *** и обратно. Тъжителят паркирал управлявания от него микробус пред дома си.

Подсъдимата Д. О. и св. Ю. Х. са съседки и приятелки. През деня двете често седели на пейка пред дома на св. Х., който се намирал срещу къщите на подсъдимата и на тъжителя, като на няколко пъти наблюдавали как тъжителят Х. пренася пластмасова туба, пълна с гориво, от гаража си до паркирания пред дома му микробус и обратно.

На 07.11.2021 г., около 14.30 ч., подсъдимата минавала покрай дома на тъжителя и отново го видяла да се върти около микробуса, а до него имало туба с гориво. О. решила, че е възможно М. Х. да източва гориво от микробуса и на 11.11.2021 г. подала жалба в РУ - Руен, заведена с вх. № 335000-3687/11.11.2021 г. По този повод св. К. М. – инспектор „Криминална полиция“ към РУ – Руен, извършил проверка по случая, като снел обяснения на тъжителя и подсъдимата. В обясненията си частният тъжител заявил, че работодателят му, който е собственик на микробуса, му позволил да зарежда гориво в туби с цел да си спести често ходене до бензиностанцията, която се намира на значително разстояние. В обясненията си подсъдимата О. заявила, че не била наясно, че М. Х. има разрешение от работодателя си да пълни гориво в туби, а просто го видяла с пълните туби и си помислила, че горивото е източено от резервоара на микробуса. На двамата са съставени протоколи за предупреждение на основание чл. 65, ал. 2 от ЗМВР. Образуваната преписка с рег.

№ 335000-3687/11.11.2021 г. по описа на РУ – Руен приключила с изготвянето на постановление с рег. № 17173/31.12.2021 г. на РП – Бургас, ТО – Айтос за отказ да се образува досъдебно производство.

На 20.01.2022 г. тъжителят М. Х. подал в ТО – Айтос на РП – Бургас тъжба против Д. О. с искане да се ангажира наказателна отговорност на О. за извършено от нея престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК – набедяване, за това, че с депозирана от нея жалба с вх. № 335000-3687/11.11.2021 г., подадена до началника на РУ – Руен, го е набедила, че е извършил кражба на нафта от управлявания от него микробус. Във 3 връзка с така подадената тъжба била образувана преписка № 886/2022 г. по описа на РП – Бургас, ТО – Айтос, като по същата била възложена допълнителна проверка за изясняване на фактическата обстановка, както и с оглед преценка за наличие на достатъчно данни за образуване на ДП за евентуално извършено престъпление от общ характер. С постановление от 13.04.2022 г. прокурор при Районна прокуратура – Бургас, ТО Айтос е приел, че няма извършено престъпление от общ характер (такова по чл. 286, ал. 1 от НК) и отказал да образува досъдебно производство, като прекратил преписка рег. № 886/2022 г. на РП – Бургас, ТО Айтос, рег. № 335000-736/2022 г. по описа на РУ – Руен. Счел е, че липсва умисъл за набедяване, тъй като с подадената жалба в РУ – Руен, подс. О. е действала добросъвестно, със съзнанието, че съобщава достоверна според собствените й възприятия информация за определени факти.

Така приетите от въззивната инстанция фактически положения се установяват въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност:

- гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите С. Х., Е. Х., Ю. Х., Х. М., К. М. и М. М.;

- писмени доказателства, прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК: копие на преписка с рег. № 335000-3687/2021 г. по описа на РУ – Руен и копие на пр.преписка № 886/2022 г. по описа на РП – Бургас, ТО – Айтос, рег.№ 335000736/2022 г. по описа на РУ-Руен.

Въззивният съд няма основание да пренебрегне оценката на първостепенния досежно валидността, последователността и логичността на показанията на полицейските служители К. М. и М. М., извършили проверка по жалбата на подсъдимата, както и показанията на един от собствениците на фирма “Евро ***“ СД, в която работи частният тъжител, доколкото същите допринасят за изясняване на обстановката по делото. Свидетелят Х. М. категорично заявява, че той е разрешил на всички шофьори към фирмата, когато зареждат резервоара на микробуса, да зареждат също и в туби и когато нямат възможност да дойдат да заредят на бензиностанцията, която притежава, да преливат от тубите с гориво.

При изясняване на значимите за правилното решаване на делото обстоятелства, настоящият въззивен състав дава вяра на показанията на свидетелката Ю. Х.. Разпитана в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, същата посочва, че двете с подсъдимата са наблюдавали частния тъжител да пренася в пластмасова туба гориво до микробуса, който управлява, като в ръцете си държал и маркуч, но не знае откъде взема нафтата.

В хода на съдебното следствие първоинстанционният съд е разпитал по искане на частния тъжител и свидетелите Е. Х. и С. Х., съответно съпруга и внучка на частния тъжител, като при преценка за достоверността на показанията им следва да се 4 отче в необходимата степен тяхната предубеденост и заинтересованост от изхода на делото. Вярно е, че близките родствени отношения с частния тъжител не могат да обусловят еднозначно тенденциозност и необективност на показанията, поради което и след съпоставяне с другите доказателства по делото, въззивният съд прие, че същите правилно са кредитирани. И двете свидетелки заявяват, че частният тъжител работи като шофьор на микробус и извозва работници до шивашкия цех в с. ***. Свидетелката Е. Х. съобщава, че в гаража им наистина има пластмасова туба с нафта и когато свърши горивото, съпругът й с маркуч налива в резервоара на микробуса от тази туба.

Установяват също, че взаимоотношенията между частния тъжител Х. и подсъдимата О. са влошени години назад преди датата на инкриминираното деяние. Последното се потвърждава и от полицейския инспектор М. М., който свидетелства за предхождащи жалби и от двете страни, по които е работил. Относно настоящата жалба, същият е оказал съдействие на колегата си. Свидетелят К. М. е извършил проверка по случая, к а т о установил собственика на микробуса, снел обяснения от частния тъжител и подсъдимата, след което им съставил протоколи за предупреждение на основание чл.

65, ал. 2 от ЗМВР.

Отчитайки последователност в показанията на разпитаните по делото свидетели, правилно първоинстанционният съд им е гласувал доверие и ги е съобразил при постановяване на съдебния акт.

Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е изградил своите изводи и на основата на приобщените по делото писмени доказателства.

Предвид изложеното, оплакването на частния тъжител за необоснованост на фактическите констатации и несъответствието им на събраните доказателства, настоящата инстанция намира за неоснователно.

При правилно установените по делото фактически положения, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като е оправдал подсъдимата О. по повдигнатото й с тъжбата обвинение по чл. 147, ал. 1 от НК.

Клеветата се определя като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него престъпление.

Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. В съдебната практика, както и в правната доктрина, принципно се приема, че позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. При клеветата се разпространяват позорни обстоятелства за честта на едно лице, които са неистински. Когато на лицето се приписва престъпление, се изисква то да е за общественоопасно деяние, достатъчно конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване, дори и без да е напълно конкретизирано, например 5 относно целта на дееца. От субективна страна клеветата е умишлено престъпление, поради което умисъл ще липсва в случаите, когато деецът съобщава определени факти, обективно основани на неговата увереност за истинността им.