Решение № 420 от 11.11.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Русе, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20254520201193 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Х. Н., депозирана против наказателно постановление № 2-ЗЗД от 17.06.2025г., издадено от заместник-директор на ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДт.

С жалбата се ангажират твърдения, че детето не живее при жалбоподателя, а при майка си и се моли да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа депозираната жалба по изложените в същата доводи. Посочва, че не е извършил нарушението, тъй като към него момент бащата на детето се е грижил за него, тъй като е бил в България.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител заема становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и се моли да бъде потвърдено. В подкрепа на това инвокира доводи, че фактическата обстановка е изяснена по достатъчно категоричен начин и органите на реда са установили, кой е следвало да полага грижи за детето и правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално 1 допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и развити от страните в хода по същество фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН № 2-ЗЗД/28.05.2025г. (бланков № 135659 от същата дата) за това че, на 24.05.2025г., около 01,10 часа, като роднина на непълнолетния С. Н. Д., с ЕГН: ********** не го придружава на обществени места след 22:00 часа и като такъв не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 часа, които факти са субсумирани от страна на актосъставителя като нарушение по чл. 8, ал. 3 и 4 ЗЗДт.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление № 2-ЗЗД/17.06.2025г., издадено от заместник директор на ОДМВР - Русе, с фактическо описание, че на 24.05.2025г., около 01,10 часа, в град Ветово, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и ул. „ Мадара“, като роднина на непълнолетния С. Н. Д., с ЕГН: ********** не го придружава на обществени места след 22:00 часа и като такъв не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 часа и при същата правна квалификация на нарушението идентични с посочените в акта за установяване на административно нарушение, като на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 45, ал. 3 ЗЗДт е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 лева.

Посочената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени чрез показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител Е. Е. Б. и свидетелите С. Н. Д. и А. П. К., както и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато нарушение, на процесуалните правила, което да има за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално основание.

В АУАН е допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН, тъй като не е посочено мястото на извършване на нарушението, но това допуснато при съставянето на АУАН нарушение е преодоляно от наказващия орган по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, съгласно която разпоредба наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

В издаденото наказателното постановление са намерили отражение датата и мястото на нарушението, както и всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице, така и конкретните правни норми, под които са субсумирани, 2 установените факти, а така също и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради и което настоящия съдебен състав намира, че в хода на протеклото административнонаказателно производство не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана негова отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

По гореизложените мотиви, съдът намира че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, имащи за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално основание.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно нормата на чл. 303, ал. 2 НПК, приложима на основание чл.

84 ЗАНН, съдът признава подсъдимият за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

Изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН означава, че колкото и висока да е степента на вероятност едно лице да е автор на административно нарушение, това си остава вероятност и не може да създаде твърдо и окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение на съда относно главния факт, подлежащ на установяване по делото и да изключи, каквито и да било противни изводи, освен единственият възможен, а именно, че наказаното лице е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената оценка на същите, поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, не може да бъде изведен единственият възможен извод, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност.

От показанията на свидетеля А. К., който е полицейски инспектор, отговарящ за района, в който живее детето, както и от показанията на детето С. Н. Д., през месец май бащата на детето е бил в България и именно той е полагал грижите за детето, като негов родител. От приложената по делото докладна записка се установява, че регистрирания адрес на детето е ****, което е неговия настоящ адрес, а настоящия и постоянен адрес на жалбоподателя е *****.

Анализът на доказателствената съвкупност по делото не дават основание да бъде прието, че жалбоподателят е осъществил състава нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, тъй като от гласните доказателства по делото, приобщени с показанията на свидетелите К. и Д., датата на която се твърди, че е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, бащата на детето е бил в България и именно той е полагал грижи за детето, като негов родител. Именно негово е задължението, произтичащо от разпоредбите на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗДДт и не може за неизпълнение на същото в периода, в който детето е било 3 именно при родителя, който съгласно закона упражнява родителските права по отношение на детето да бъде ангажирана отговорността на роднина на детето, за когото към датата и часа на нарушението не са били налице задължения да полага грижи за детето, доколкото същите са били полагани от родител на същото.

Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДт, „Други лица, които полагат грижи за детето“ по смисъла на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДт са семейство на роднини и близки или приемно семейство, при които детето е настанено по реда на чл. 26, както и останалите лица, при които детето пребивава по настоящ адрес. В случай от страна на наказващия орган, който именно носи тежестта да докаже обвинението, не са представени доказателства, жалбоподателят да е от категорията „Други лица, които полагат грижи за детето“, тъй като не са представени доказателства детето да е настанено по реда на чл. 26 ЗЗДт в семейството на жалбоподателя или там да е настоящия адрес на детето.

По изложените мотиви съдът намира, административнонаказателното обвинение за недоказано и издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото неоснователно е искането от страна на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на разноски.

Жалбоподателят не е претендирал разноски и не е представил доказателства за извършването на такива, поради и което разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1, вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2-ЗЗД/17.06.2025г., издадено от заместник - директор на ОДМВР - Русе, с което на Д. Х. Н., ЕГН:

**********, с адрес *****, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 45, ал. 3 ЗЗДт е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 300,00 (триста) лева, за нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДт.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4