Решение № 788 от 25.09.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 788 гр. Бургас, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г.ева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20242100501069 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на Й. Т. С. от гр. *** -ищец по гр.д. № 666 /2023 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 1042/29.05.2024 год. ,с което са отхвърлени исковете на въззивницата с правно основание чл. 242 вр.чл. 269 вр. чл. 128 т. 2 КТ за осъждане на „Гард ейч ем ес“ЕООД да заплати сумата в общ размер от 2470,67 лв. ,представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение на ищцата ,формирана от следните суми : за м.01.2020 г.-326.80 лв.; за м.02.2020 година - 422.92 лв.; за м.03.2020 година - 490.50 лева; за м.04.2020 година - 422.92; за м.05.2020 година - 384.62; за м.06.2020 година - 422.91 лева,, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 02.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 694, 36 лв. за периода от 15.02.2020 г. до 02.02.2023 г,като въззивницата е осъдена да заплати на ответника 1530 лв. – разноски по делото пред първата инстанция.

1

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.

На първо място се сочи ,че неправилно е прието от съда ,че се касае до техническа грешка и че приоритет на словесното изписване се дава само при липса на други данни за волята на страните и че това правило важи само при едностранните сделки и то конкретно по отношение на менителницата и записа на заповед ,а в противен случай – по отношение на двустранните сделки ,какъвто е и трудовият договор ,следва да намери приложение нормата на чл.20 ЗЗД,като приоритет следва да се даде на действителната обща вола на страните и единствено при невъзможност на същата да бъде изяснена ,следва да намери приложение това правило.В тази връзка се цитира и съдебна практика ,че не само при едностранните сделки се дава предимство на изписването с думи ,пред цифри.

Счита се ,че съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания ,като се подчертава ,че свидетелката е заинтересована ,тъй като работи в ответното дружество .Още повече ,че не е взето под внимание ,че свидетелката не е присъствала лично на договорянето на условията по трудовия договор,а и тя не е отговорното лице ,което да взема решения за размера на възнагражденията .Показанията на този свидетел са ненадежни и не е следвало да се ценят .

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се уважат претенциите .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемият ответник по делото в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.

Счита се, че въззивната жалба е нередовна ,тъй като не са посочени основания за неправилността на съдебното решение.Анализира се посочената във въззивната жалба практика ,част от която не е задължителна ,а посоченото определение на ВКС касае завещателни разпореждания ,т.е. едностранна сделка ,което потвърждава становището на ответника ,че никъде в законодателството не е закрепен принцип на приоритетно зачитане на словестното изписване пред цифровото такова /изключая чл. 460 ал. 1 ТЗ 2

,касаещ менителницата

,т.е. отношения ,предмет на едностранна сделка/.Затова и поддържаното от въззиваемата страна становище е ,винаги следва да се изследва общата вола на страните в светлината на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД.В случая,доколкото става дума за съществен елемент от договора –цената на труда ,няма друг измерител освен общата вола ,стигнала до две съвпадащи се волеизявления , а за последното в делото са събрани достатъчно доказателства-щатно разписание ,фишове на заплати ,споразумение ,подписано от ищцата ,че е съгласна и няма да има повече претенции ,две годишен период на получаване на възнаграждението ,без никаква забележка.

Оспорва се твърдението ,че разпитаната по делото свидетелка е заинтересована ,тъй като работи в ответното дружество.Сочи се ,че свидетелката към момента на даване на показанията отдавна вече не е служител на дружеството и не може да става дума за някаква заинтересованост.

Моли се за потвърждаване на решението .

В отговор на въззивната жалба представителят на третото лице –помагачД.

Б. счита същата за неоснователна.Сочи ,че посочената от въззивника практика е несъотносима към спора,а и незадължителна ,пък и тя е в подкрепа на първоинстанционното решение ,според което следва да се тълкува и прилага действителната воля на страните ,когато става дума за договор , а и касае търговски взаимоотношения.По делото има множество писмено доказателства ,които потвъждават и установяват размера на трудовото възнаграждение на ищцата.Правилата за тълкуване и прилагане на едностранните сделки не могат да се прилагат автоматично и за двустранните .

Оспорва се твърденията за заинтересованост на свидетелката , като се сочи ,че решението не е основано на свидетелските показания .Обсъдени са множество писмени доказателства ,включително и заключението по назначената експертиза .Всъщност по делото няма нито едно доказателство в подкрепа на твърденията на ищцата.

Моли се за потвърждаване на решението .

Третото лице –помагач Т. В. ,чрез адвокатския си представител ,също оспорва въззивната жалба .Счита ,че не е налице неправилност на мотивите на районния съд .Също сочи посочената практика за ирелевантна за настоящия спор ,а и незадължителна ,като излага подробни съображения в тази връзка 3

.Също не споделя твърдението на заинтересованост на разпитаната свидетелка .По делото са събрани достатъчно доказателства ,от съвкупното тълкуване на които става безспорно ясно действителната вола на страните ,подписали трудовия договор и допълнителното споразумение .

Също се моли за потвърждаване на решението.

Не са представени от страните нови доказателства и не се твърдят нови обстоятелства по делото .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното Предявени са били обективно съединени искове по чл. 242, във вр. чл. 269 от КТ вр. чл. 128, т. 2 и чл.224, ал.1 от Кодекса на труда и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество“Гард ейч ем ес“ЕАД да заплати на ищеца Й. С. трудово възнаграждение в размера на по 500 лева за всеки един от месеците в периода от януари 2020 година до юни 2021 година, лихва за забава върху всяко едно от посочените вземания за периода от петнадесето число на месеца, следващ месеца, за който е дължимо трудовото възнаграждение с посочен размер на всяко едно от твърдяните вземания, до датата на подаване на исковата молба, законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, сумата 500 лева, представляваща доплащане по обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно с мораторна лихва за забава за период до датата на подаване на исковата молба, ведно с мораторна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

Ищцата твърди ,че е работила по трудов договор с ответното дружество на длъжност „медицинско лице“, като е изпълнявала длъжността до момента на прекратяване на трудовото й правоотношение. Твърди ,че по време на изпълняване на трудовото правоотношение не й е заплащано трудовото й възнаграждение в пълен размер, а само част от него. Същата е работила по трудов договор с №1579/09.04.2019 г. Съгласно договореното в част седма „Възнаграждения“, основното месечно възнаграждение е определено на хиляда и седемстотин лева, сума изписана словом. Погрешно, в продължение на месеци, на ищцата била изплащана сумата от 1200 лв., която била изписана цифром. На 23.12.2019 г. било подписано допълнително споразумение, в което 4 било изписано същото като посоченото по – горе. По тези съображения, писмено бил поканен работодателя да заплати разликата между преведените по – малки по размер суми и действително дължимата сума в размер на по 1700 лв. месечно, ведно с лихвата за забава върху всяка неизплатена сума,което не е сторено ,поради което се иска заплащане на тази сума ,ведно с лихвите за забава.Сочи, че не й било изплатено при прекратяване на трудовия договор и неизползвания платен годишен отпуск по чл.224 от КТ, което следвало да бъде заплатено не по – късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението било прекратено по аргумент на чл.228, ал.3 от КТ.

В съдебно заседание от 13.05.2024 г., ищецът е направил отказ от част от предявените искове, като съдът е прекратил производството по делото в частта по отношение на предявените искове на осн. чл. 242, във вр. чл. 269, вр. чл. 128, т. 2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за месеците 07.2020 г. до 06.2021 г. включително, както и за сумите: от 01.2020 г.- 326.80 лв. главница и 98.82 лв. лихва до пълния предявен размер от 500 лв. за главница и 150, 15 лв. за лихва 3 за забава; 02.2020 година -422.92 лв. главница и 124.50 лихва до пълния предявен размер от 500 лв. за главница и 146, 12 лв. за лихва за забава; 03.2020 година - 490.50 лева главница и 140.15 лихва до пълния предявен размер от 500 лв. за главница и 141, 81 лв. за лихва за забава; 04.2020 година - 422.92 главница и 117.33 лихва до пълния предявен размер от 500 лв. за главница и 137, 65 лв. за лихва за забава; 05.2020 година - 384.62 главница и 103.40 лихва до пълния предявен размер от 500 лв. за главница и 133, 34 лв. за лихва за забава; 06.2020 година - 422.91 лева главница и 110.16 лихва до пълния предявен размер от 500 лв. за главница и 129, 17 лв. за лихва за забава, както и изцяло за предявеният иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ.

Определението на съда не е обжалвано и е влязло в сила.В резултат на това, производството е останало висящо за исковете с правно основание чл. 242, във вр. чл. 269, вр. чл. 128, т. 2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за следните суми: за м.01.2020 г.-326.80 лв. главница и 98.82 лв. лихва за забава; за м.02.2020 година - 422.92 лв. главница и 124.50 лихва за забава; за м.03.2020 година 490.50 лева главница и 140.15 лихва за забава; за м.04.2020 година - 422.92 главница и 117.33 лихва за забава; за м.05.2020 година - 384.62 главница и 103.40 лихва за забава; за м.06.2020 година - 422.91 лева главница и 110.16 лихва за забава.

5

По делото не е било спорно, че ищцата е полагала труд по трудово правоотношение с ответника на длъжност „Медицинско лице“, като от представените по делото доказателства е видно, че трудовото правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие, което по същество не се оспорва и от нито една от страните. Представен е трудов договор №1579/09.04.2019 г., сключен между „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД и Й. Т. С., със срок на действие на договора до 31.12.2019 г. В чл.7 от представения договор било уговорено, че трудовото възнаграждение ще бъде в размер на: основно месечно възнаграждение в размер на „цифром“ 1200 лв., както и „словом“ в размер на хиляда и седемстотин лева. Предвидено е и изплащане на ежемесечна персонална надбавка в размер на 140 лв. за личен принос в осигуряване на реализацията на целите и задачите на дружеството, както и надбавка за трудов стаж и професионален опит в размер на 9 % от основното месечно възнаграждение. Предвидена е и възможност на работника да се изплащат и допълнителните суми и надбавки с компенсационен и стимулиращ характер.

Представено е и допълнително споразумение към трудов договор №1579/09.04.2019 г., сключено между „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД и Й. Т. С. на 23.12.2019 г., съгласно което договорът е безсрочен. Отново основното месечно възнаграждение е посочено в размер на „цифром“ 1200 лв., както и „словом“ в размер на хиляда и седемстотин лева. Останалите, предвидени в първоначално сключения трудов договор възнаграждения, са запазени, както и по същество всички останали клаузи от трудовия договор.