Определение № 754 от 17.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 754 гр. Бургас, 17.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р. Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500103 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба с вх. № 12060 от 20.12.2024г. по описа на Районен съд – Несебър от Д.

К. – гражданин на Република Австрия чрез неговия процесуален представител – адвокат Росен Димитров против Определение № 1257 от 29.11.2024г., постановено по гр. дело № 893/2024г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е оставена без уважение молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Депозираната частна въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува.

Жалбата е постъпила в преклузивния срок за атакуване на определението (съобщение за изготвеното определение е получено от страната на 12.12.2024г., а жалбата е изпратена чрез Системата за сигурно електронно връчване на 19.12.2024г.), дължимата държавна такса е заплатена и процесуалният представител на въззивника – адвокат Росен Димитров разполага с валидна представителна власт да сезира настоящата инстанция (лист 6 от първоинстанционното производство).

В частната жалба се посочва, че първоинстанционното определение е неправилно, тъй като не отговаря на истината, че делото не е фактически и правно сложно, тъй като е представена значителна фактология и документи, 1 направени са релевантни доказателствени искания, в резултат на което ответната страна е преценила, че ще загуби делото и в хода на производството е платила търсената сума, а това означава квалифицираност на адвоката, което следва да бъде оценено и заплатено.

Посочва се в жалбата, че в конкретния случай е ощетен добросъвестния ищец, а това е несправедливо и не изпълнява основната функция на правото.

В жалбата се претендира атакуваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново определение, с което бъде осъдена ответната страна да заплати адвокатското възнаграждение в пълен размер.

Ответната страна по депозираната частна жалба – „Изи Рент България“ със седалище гр. Несебър чрез своя процесуален представител – адвокат Емил Тумбев оспорва депозираната частна жалба и счита, че същата е допустима, но неоснователна. Претендира частната жалба да бъде оставена без уважение.

В писмения отговор се посочва, че частната жалба дословно повтаря аргументите на ищеца, изложени в молбата по чл. 248 от ГПК и не са оспорени в никаква степен доводите на първоинстанционния съд, изложени в обжалвания съдебен акт. Посочва се, че съдът се е съобразил с постановките на ГПК и с разрешенията на съдебната практика, като е присъдил такъв размер на адвокатското възнаграждение, което съответства на фактическата и правна сложност на делото.

В писмения отговор се посочва, че няма как съдът да присъди възнаграждение в размер равен на размера на претенцията, тъй като това би противоречало на закона. Посочва се, че адвокатското възнаграждение е платено за осъществяване на процесуално представителство пред първа инстанция, каквото същинско производство не се е развило.

Посочва се в писмения отговор, че възнаграждението за адвокат по съществото си не е санкция, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя, а представлява плащане за положен труд от страна на адвоката, което се дължи за положени услуги.

В писмения отговор се претендира и заплащането на разноски в настоящото производство.

2

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени е иск от Д. К. – гражданин на Република Австрия, със съдебен адрес – гр. Пловдив, ул. „Никола Войводов“ № 2, ет. 1 чрез неговия процесуален представител – адвокат Росен Димитров против „Изи Рент България“ ЕООД със седалище гр. Несебър, с който се претендира да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер от 1 564 лева, представляваща неоснователно удържан депозит (неустойка) за щета, описана в приемо-предавателен протокол № 3838897 от 08.01.2024г., която е получена от страна на ответното дружество при първоначална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, както и всички разноски по делото.

Към исковата молба са представени Договор за правна помощ от 18.07.2024г. и Пълномощно, от които е видно, че ищецът – Д. К. и адвокат Росен Димитров са сключили Договор за правна защита и съдействие по отношение на образуване и водене на гражданско дело против ответното дружество - „Изи Рент България“ ЕООД със седалище гр. Несебър и са се договорили на адвокат Д. да бъде заплатена сума в размер на 1 200 лева, платима по следния начин – сума в размер на 100 лева платена при подписването на договора и сума в размер на 1 100 лева, платима до 23.07.2024г. по банков път. По делото е представено и копие от кредитен превод от 22.07.2024г., от който е видно, че Д. К. е заплатил на адвокат Росен Димитров сума в размер на 1 100 лева и в този смисъл, съдът намира, че пълния размер на договореното възнаграждение за адвокат е заплатено.

С депозиране на писмения отговор на исковата молба – ответното дружество – „Изи Рент България“ ЕООД представя доказателства за изплащане на претендираните от ищеца суми – главница в размер на 1 564 лева, законна лихва в размер на 17, 76 лева, държавна такса в размер на 62, 56 лева и сума в размер на 457 лева, представляваща възнаграждение за адвокат.

В писмения отговор на исковата молба, дружеството посочва, че претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева е прекомерно и отправя възражение за неговото намаляване.

3

След депозиран отказ от предявения иск, Районен съд – Несебър с Определение № 1154 от 06.11.2024г., постановено по гр. дело № 893/2024г. по описа на Районен съд – Несебър е прекратил производството по делото и е осъдил ответното дружество – „Изи Рент България“ със седалище гр. Несебър да заплати на Д. К. сума в размер на 143 лева, представляващи доплащане за заплатен адвокатски хонорар.

В своите мотиви, съдът е приел, че възражението на процесуалния представител на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и е посочил, че присъдените по делото разноски следва да бъдат съобразени и техния размер да съответства на фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените заседания.

Съдът е приел, че действително ответната страна е дала повод за завеждане на делото, но правната сложност на същото не е от висока степен, което да обоснове почти троен размер на адвокатското възнаграждение, не са провеждани и заседания, на които да вземе участие процесуалния представител на ищеца. Съдът в своите мотиви е приел, че възнаграждението следва да се намали и да се определи в размер от 600 лева и е осъдил дружеството да доплати сумата от 143 лева, предвид извършеното плащане в размер на 457 лева от ответната страна.

В срока за обжалване на постановеното определение за прекратяване на производството (съобщение за постановеното определение е получено от процесуалния представител на ищеца на дата – 14.11.2024г., а молбата е депозирана на 18.11.2024г.) по делото е депозирана Молба от Д. К. чрез неговия процесуален представител, с която претендира да бъде изменено постановеното определение в частта му за разноските, като бъде осъдено ответното дружество да заплати хонорар в пълен размер.

С атакуваното Определение № 1257 от 29.11.2024г., постановено по гр. дело № 893/2024г. по описа на Районен съд – Несебър е оставена молбата по чл. 248 от ГПК от 18.11.2024г., подадена от процесуалния представител на ищеца – адвокат Росен Димитров без уважение.

Окръжен съд – Бургас намира депозираната частна жалба за неоснователна, а атакуваното Определение № 1257 от 29.11.2024г., постановено по гр. дело № 893/2024г. по описа на Районен съд – Несебър за правилно и законосъобразно, като напълно споделя фактическите констатации 4 на първоинстанционния съд и направените въз основа на тях правни изводи, поради което препраща към тях на основание чл. 272 във връзка с чл. 278, ал. 4 от ГПК.

По отношение на наведените в частната жалба възражения, съдът намира следното:

Следва да се отбележи, че съгласно константната практика на ВКС на РБ когато ответната страна е дала повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаването на исковата молба (например извършено плащане на претендираната сума), ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството и да изследва дали с поведението си ответната страна е дала повод за предявяване на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните. В този смисъл – Определение № 1377 от 01.06.2023г., постановено по частно гр. дело І 1763/2023г. по описа на ВКС на РБ и Определение № 201 от 19.08.2022г., постановено по частно гр. дело № 2078/2022г. по описа на ВКС на РБ.

В конкретния случай е безспорно, че ищецът Д. К. е десезирал съда, като е депозирал отказ от предявения иск след извършено в хода на производството плащане на пълната претендирана сума, ведно с изтеклите до момента законни лихви, както и заплатената държавна такса и част от претендираното възнаграждение за адвокат. Именно поради тази причина, както правилно е приел и първоинстанционния съд, независимо от прекратяване на производството по делото, ответната страна е тази, която следва да понесе отговорността за разноските на ищеца, тъй като претендираната сума е изплатена изцяло в хода на производството.

По делото е безспорно, че ищецът и неговия процесуален представител са договорили възнаграждение за адвокат Росен Димитров в размер на 1 200 лева, което е изплатено от страна на ищеца изцяло.

В производство е безспорно и обстоятелството, че след като ответната страна е направила възражение за прекомерност на договореното възнаграждение за адвокат на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, първоинстанционният съд е приел това възражение за основателно и е 5 присъдил в полза на ищеца Д. К. сума в размер от 600 лева.

С настоящата частна жалба се претендира да бъде присъдено договореното възнаграждение в пълен размер.

Съгласно мотивите на ВКС на РБ по т. 3 от ТР № 6/6.11.2013г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ, когато съдът е сезиран с възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

От друга страна – съгласно задължителните за националните съдилища разяснения по правилното тълкуване и прилагане на правото на ЕС, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело C-438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Следователно, приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 от ЗАдв законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. При надлежно релевирано възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна 6 адвокатското възнаграждение и съобразно нормативните изисквания по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът трябва да извърши преценка на действителната правна и фактическа сложност на всяко конкретно дело.