Определение № 1821 от 15.04.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1821 гр. Варна, 15.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500355 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 418 ал.5 вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. No 5391/ 17.02.2026г. /вх. No на ВОС/, изпратена за надлежно администриране на ВРС и постъпила обратно във ВОС с вх.No 9256 /20.03.2026г., като към същата са приложени и частни жалби с вх. No 12753 / 16.02.2026г. и 12757 / 17.02.2026г./вх. No на ВРС/, като и трите жалби са с идентично съдържание, подадени от „Българска Банка за Развитие“ ЕАД, ЕИК 121856059, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1000, ***, представлявана заедно от Ивайло

Ангелов Московски и Цанко Руменов Арабаджиев – изпълнителни директори, действащи чрез ст. Юрк.Б. Д., срещу Определение No 1379 / 26.01.2026г., постановено по ч. гр. дело № 16206/ 2024г. по описа на ВРС, 52-ри състав, с което е указано на заявителя „Българска Банка за Развитие“ ЕАД, че издадената по негово заявление заповед № 1298/11.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 16206/2024 г. по описа на Районен съд Варна, 52-ри състав, е връчена на длъжника А. Б. Б. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и че може да предяви иск за установяване на вземанията си срещу посочения длъжник, обективирани в заповедта, в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. ал. 3 и ал. 4 ГПК и едновременно е спряно принудителното изпълнение по изп.д. № 1

20257180400014 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова с рег. № 718 в КЧСИ и район на действие ОС – Варна по отношение на вземанията срещу длъжника А. Б. Б. , предмет на заповед № 1298/11.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 16206/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав, и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, на основание чл. 415, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 ГПК.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че ВРС неправилно е приел, че е налице и втората предпоставка на чл. 415 ал.1, т.2 от ГПК. Не са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса. Неправилно са давани указания от съда в тази насока.

Моли за отмяна на определението.

Предвид характера на производството, препис от жалбата не се връчва на насрещната страна.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството по ч.гр.д. № 16206/2024г. на ВРС, 52-ри състав, е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, подадено от „Българска банка за развитие“ ЕАД, ЕИК 121856059, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ***, срещу „Ник-Сот груп“ ООД, ЕИК 200102142, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

„Никола Вапцаров“ № 3, ет. 6, ап. 5 (кредитополучател), А. Б.

Б., ЕГН **********, с адрес: *************, (солидарен длъжник), „Бинер ойл“ ЕООД, ЕИК 204660237, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ***, ет. 3, ап. 304 (поръчител съгласно Договор от 23.12.2022 г.), и „Агро резерв трейд“ ЕООД, ЕИК 148038307,със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, ет. 4, ап. оф. 8 (поръчител съгласно Договор от 23.12.2022 г.) - солидарни длъжници по Договор за банков кредит № 801 от 21.02.2014 г. и Анекси №№ 1-12 към същия от дати 15.04.2016 г., 27.03.2017 г., 29.03.2018 г., 18.04.2019 г., 10.06.2020 г., 11.03.2021 г., 10.12.2021 г., 23.12.2022 г., 14.06.2023 г., 07.11.2023 г., 10.05.2024 г и 18.07.2024 г., за сумите, посочени в заявлението.

С разпореждане No 10110/ 11.03.2025г., постановено по ч.гр.д. № 16206/2024г. на ВРС, 52-ри състав, заповедният съд е разпоредил да се издаде 2 заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 т.2 от ГПК в полза на заявителя срещу солидарните длъжници за всички заявени суми.

Постановено е незабавно изпълнение на заповедта и да се издаде изпълнителен лист.

Кредиторът е образувал изп.дело въз основа на издадения му изпълнителен лист при ЧСИ Станимира Костова Данова с No 14 / 2025г.

Поканите за доброволно изпълнение до солидарните длъжници – юридически лица са надлежно връчени и същите не са депозирали възражения в срок. По отношение на физическото лице – солидарен длъжник, съдът е приел, че заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и са налице предпоставките по чл. 415 ал.1, т.2 от ГПК, като е постановено и обжалваното определение.

По допустимостта:

На обжалване, съгласно разпоредбата на чл.274 от ГПК, подлежат определенията или разпорежданията на съда, с които се прегражда понататъшното развитие на делото или обжалваемостта изрично е предвидена в закона. Постановеното определение, в ЧАСТТА, с която се дават указания по реда на чл. 415 ал.1 от ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба, предвид липсата на предпоставките по чл. 274 от ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. В глава 37 на ГПК – Заповедно производство не е предвидена изрична разпоредба, която да допуска обжалване на разпореждането по чл. 415 ал.1 от ГПК. В този смисъл и частната жалба в тази част се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

Частна жалба е подадена и срещу определението, в частта, с която е спряно принудителното изпълнение по изп.д. № 20257180400014 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова с рег. № 718 в КЧСИ и район на действие ОС – Варна по отношение на вземанията срещу длъжника А. Б. Б.

В тази част, жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По основателността:

3

Разгледана по същество, частната жалба в допустимата й част се явява основателна, като съображенията за това са следните:

Спирането на изпълнението в процесната хипотеза е осъществено на основание чл. 415 ал.2 от ГПК, който предвижда, че съдът постановява спиране на незабавното изпълнение, когато дава указания за предявяване на иск в случаите по чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК, т.е. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 и връчителят е събрал данни, че същият не живее на адреса.

В процесния случай, покани за доброволно изпълнение с приложени преписи от процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 от ГПК, от издадения изпълнителен лист и от документа по чл. 417 ал.1 т.2 от ГПК, са изпращани до длъжника А. Б. на регистрирания му постоянен и настоящ адрес: гр. Варна, ул. Сандрово 11, както и на всички известни адреси, на които същият упражнява търговска дейност. Извършени са справки за адресната регистрация, за трудови договори и за упражняване на търговска/стопанска дейност, с което и ЧСИ Данова е спазила изискванията на чл. 47 ал.3 от ГПК. Процедурата е изпълнена след като по регистрирания като постоянен и настоящ адрес, които са идентични, е залепено уведомление по реда на чл. 47 от ГПК. Залепени са уведомления и на всички други издирени и известни адреси, като никой не се е явил да получи книжата в посочените срокове.

Заповедният съд е дал неколкократно указания на ЧСИ Данова да се съберат сведения, че А. Б. Б. не живее на регистрирания адрес – ул. Сандрово 111. В резултат на всички посещения, които надлежно са отбелязани в разписките към ПДИ, /06.04.2025г., 28.04.2025г., 18.06.2025г., 02.09.2025г., 14.09.2025г., 06.10.2025г., 17.11.2025г./ е установено следното: имотът е ограден с висока ограда, в него е изградена къща, като на входната врата има звънец и домофонна система, както и такава за видеонаблюдение.

Връчителят е посочил изрично в три от разписките към ПДИ, че длъжникът живее на адреса. Изрично се сочи, че А. Б. е отговорил на домофонната система чрез отдалечен достъп за наблюдение от телефона, но не може да отвори в момента, доколкото не е на адреса. Изрично при последното посещение на 17.11.2025г. връчителят е отбелязал, че в 17:40ч., когато е позвънил отново на домофонната система, му е отговорило дете, което е 4 заявило, че А. Б. в момента не си е вкъщи. Връчителят отбелязва и че вдясно от имота се намира ваканционна вила – „София“, която няма постоянни обитатели, а в другия жилищен имот в съседство, който също е ограден с висока ограда, на позвъняване никой не отговоря, поради което и няма лица, от които да се събере информация, че лицето евентуално не живее на адреса.

Очевидно, че от събраната много подробна информация и в рамките на продължителен период от време / от април до ноември 2025г./, се установява именно, че А. Б. живее на адреса, т.е. не е налице втората предпоставка по чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК. Доколкото същата е предвидена като кумулативна и не е налице хипотезата на посочената разпоредба, в който случай е предвидено и задължението за спиране на изпълнението по реда на чл. 415 ал.2 от ГПК.

От гореизложеното следва, че определението за спиране на заповедния съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, поради което и съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. No 5391/

17.02.2026г. /вх. No на ВОС/, идентична с частни жалби с вх. No 12753 / 16.02.2026г. и 12757 / 17.02.2026г./вх. No на ВРС/, подадена от „Българска Банка за Развитие“ ЕАД, ЕИК 121856059, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ***, представлявана заедно от Ивайло Ангелов Московски и Цанко Руменов Арабаджиев – изпълнителни директори, действащи чрез ст. Юрк.Б. Д., срещу Определение No 1379 / 26.01.2026г., постановено по ч. гр. дело № 16206/ 2024г. по описа на ВРС, 52ри състав, В ЧАСТТА, с която е указано на заявителя „Българска Банка за Развитие“ ЕАД, че издадената по негово заявление заповед № 1298/11.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 16206/2024 г. по описа на Районен съд Варна, 52-ри състав, е връчена на длъжника А. Б. Б. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и че може да предяви иск за установяване на вземанията си срещу посочения длъжник, обективирани в заповедта, в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. ал. 3 и ал. 4 ГПК.

5

ОТМЕНЯ Определение No 1379 / 26.01.2026г., постановено по ч. гр. дело № 16206/ 2024г. по описа на ВРС, 52-ри състав, В ЧАСТТА, с която е спряно принудителното изпълнение по изп.д. № 20257180400014 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова с рег. № 718 в КЧСИ и район на действие ОС – Варна по отношение на вземанията срещу длъжника А. Б. Б. , предмет на заповед № 1298/11.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 16206/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав, и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, на основание чл. 415, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред Апелативен съд – Варна, само в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба. В останалата част същото е окончателно.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6