Решение № 2999 от 01.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2999 гр. София, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Екатерина К. Т.ова като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско дело № 20211100508469 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба на ЗД „Б.И.“ АД чрез юрк. Д., срещу решение № 20089364 от 08.04.2021 г., постановено по гр.д. № 24119/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 174-ти състав, с което е уважен предявения от Т. С. П. против жалбоподателя осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 498, ал. 3 КЗ, като в полза на ищеца са присъдени сторените по делото разноски.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт и недоказаност на исковете. Иска се решението да бъде отменено, а предявения иск – отхвърлен. Претендират се разноски. При условията на евентуалност се прави възражения за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.

В законовоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. С. П.,с който същата се оспорва с доводи за неоснователност и се моли да бъде оставена без уважение. Прави се искане за присъждане на разноските, направени във въззивното производство.

В открито съдебно заседание по делото, страните – редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Пред въззивния съд не се посочиха и представиха нови доказателства.

1

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Районният съд е бил сезиран с искова молба от Т. С. П. срещу ЗД „Б.И.“ АД с искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.01.2018 г. в близост до с. Кокаляне, в размер на 90,00 лева, предявен като частичен иск от 2980,60 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.09.2018 г. – датата, следваща изтичането на срока по чл. 496 КЗ, до окончателното изплащане на задължението.

В обстоятелствената част на исковата молба са наведени доводи, че на 03.01.2018 г. около 17:10 часа лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С 5“, с рег. № *******, управляван от А.Ц.К. се движил по ул. Самоковско шосе с посока от гр. Самоков към гр. София.

Достигайки на 5 км. преди с. Кокаляне, поради неустановени причини, последният навлязъл в лентата за насрещно движение, където реализирал сблъсък с движещите се там по това време МПС марка „Фолксваген“, модел „Каравел“, рег. № *******, управлявано от Н.З.Г., и МПС марка „БМВ“, модел „316“ с рег. № *******, управлявано от Т. С. П.. В резултат на инцидента Т. С. П. пострадал сериозно. За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол с пострадали лице № К-7/-3.-1.2018 г. по описа на ОПП при СДВР, било образувано и наказателно производство – ДП № 11008/2018 г. по описа на ОПП при СДВР, съответно пр.пр. № 2186/2018 г. по описа на СРП. След инцидента пострадалият П. бил откаран в УМБАЛ „Света Анна“ АД с оплаквания за болка в дясната подбедрица, видим оток и деформация на долния крайник. Посочено е, че след прегледите му била поставена диагноза „фрактура на дясна подбедрица“. Било проведено лечение, в хода на което било взето решение за оперативна интервенция, при която било осъществено наместване и фиксация на счупените костни фрагменти чрез поставянето на остеосинтезни средства, а в последствие пострадялият бил освободен за домашно лечение. Изложени са твърдения, че във връзка с лечението са направени разходи в общ размер на 2980,60 лева по три фактури, издадени от в УМБАЛ „Света Анна“ АД, две от които с дата 05.01.2018 г. и една с дата 10.01.2018 г.Релевирано е, че констативният протокол доказва случилото се ПТП и вината на водача на лекия автомобил марка „Ситроен“, модел „С 5“, с рег. № *******, А.Ц.К..

Изложени са доводи, че претенцията е предявена извънсъдебно пред ответното дружество, което не се произнесло в срока по чл. 496 КЗ. При тези доводи е поискано предявеният иск да бъде уважен, като се присъдят и направените разноски.

Ответникът ЗД „Б.И.” АД, в срок е подал отговора на исковата молба, в който е оспорил иска по основание и размер. Посочил е за безспорно по делото, че съществува застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС марка „Ситроен“, модел „С5“ с ред. № *******. Възразил е срещу механизма на ПТП, че няма доказателства за причинна връзка между инцидента и настъпилите вреди, както и че вина за него имал застрахования при него водач на л.а. „Ситроен“. Направено е възражение за съпричиняване от страна на ищеца с довод, че е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП, като се е движел с превишена скорост. Релевирано е, че претендирания размер на обезщетение не отговаря на критериите за справедливост.

2

Поискано е предявеният иск да бъде отхвърлен и да се присъдят разноските, направени в производството.

В съдебно заседание, съдът е приел изменение на първоначално определеният като частичен иск под формата на увеличение на неговият размер от 90,00 лева на 2980,60 лева.

По основателността на претенцията, районният съд се е произнесъл с решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство уважавайки я изцяло с мотива за доказаност на иска по отношение настъпването, механизма, вината и причинната връзка между ПТП и щетите, позовавайки се на обявеното за безспорно с доклада обстоятелство, наличнатото по делото споразумение по НОХД № 2655/2019 г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав, имащо характер на влязла в сила присъда, с което водачът на лек автомобил „Ситроен С5“ е бил признат за виновен в това, че на 03.01.2018 г. около 17:10 ч. в с. Кокаляне е реализирал удар с насрещнодвижещия се лек автомобил марка „БМВ 316 И“. От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза решаващият състав е приел, че в резултат на ПТП ищецът е получил открито счупване на дясна подбедрица, за което било проведено оперативно лечение за наместване на счупването, била поставена метална остеосинтеза, пирон и винтове, които ищецът закупил, без да бъде подпомогнат от НЗОК, като направените разходи били в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и лечението на травмите на ищеца, получени от него. По отношение размера на претендираното обезщетение, решаващият състав е дал отговор, че се дължат разноските за избор на екип с мотива, че услуга "избор на екип" е уредена като допълнително право, установено в полза на пациента, което се гарантира с механизма на възлагане на разноските за сметка на делинквента, тъй като в противен случай правото не би имал полезен ефект. Посочено е, че „избор на екип“ не представлява луксозен разход, тъй като е насочено към осигуряване найдобро лечение с цел гарантиране здравето на лицето. За неоснователно съдът е счел и възражението за съпричиняване с мотивите, че ищецът се е движел с позволена скорост съобразно съдебно-автотехническата експертиза и че счупването на дясна подбедрица може да се получи независимо от наличието на поставен или не колан.

Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбите, доводите в отговора на ответника и събраните по делото доказателства, основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, че към датата на настъпване на застрахователното събитие е бил сключен между ответника и водача на лек автомобил „Ситроен С5“ с рег. № ******* договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Представените по делото споразумение от 15.02.2019 г. по НОХД № 2655/2019 г. по описа на СРС, НО, 144-ти състав, зачетено съгласно чл. 300 ГПК, установява извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, а именно, че виновен за случилото се на 03.01.2018 г. около 17:10 часа ПТП е водач на лек автомобил марка „Ситроен“ модел „С5“, който “, с рег. № ******* - А.Ц.К., който се движил по ул.

3

Самоковско шосе с посока от гр. Самоков към гр. София, достигайки на 5 км. преди с.

Кокаляне, нарушавайки правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, навлязъл в лентата за насрещно движение, където реализирал сблъсък с движещите се там по това време МПС марка „Фолксваген“, модел „Каравел“, рег. № *******, управлявано от Н.З.Г., и МПС марка „БМВ“, модел „316“ с рег. № *******, управлявано от Т. С. П. и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда – счупване на костите на дясната подбедрица. Описаният механизъм на ПТП и вината на водача на лек автомобил „Ситроен“ се установява освен от споразумението съгласно чл. 300 ГПК, но и от заключението по съдебно-автотехническа експертиза и показанията на свидетеля Гърлянов. Според заключението на вещото лице, което и този съд приема за обективно и компетентно дадено от лице с нужната компетентност и без наличие на заинтерсованост, което е отговорило в пълен обем на зададените въпроси след анализ на доказателствата по делото, произшествието не би настъпило, ако водачът на лек автомобил „Ситроен С5“ не е навлязъл в лентата за насрещно движение, в който случай траекториите на превозните средства е нямало да се засекат и да настъпи удар между тях. От същото заключение се установява, че лек автомобил се е движел с разрешена скорост и от техническа гледна точка скоростта му на движение и непоставянето на обезопасителен колан не са в причинна връзка с настъпването на вредите на водача на лек автомобил „БМВ“. Показанията на свидетеля също се ползват с доверие от съда, като подкрепени от останалите доказателства по делото, и не съдържащи противоречия с тях.

Ползва се с доверие и заключението по съдебно-медицинска експертиза. Заключението е изготвено от лице с нужната компетентност и без наличие на заинтерсованост, което е отговорило в пълен обем на зададените въпроси след анализ на доказателствата по делото.

От заключението се установява, че Т. П. в резултат на произшествието е получил счупване на костите на дясна подбедрица, за което е било проведено оперативно лечение за наместване на счупването, поставена била метална остеосинтеза, интрамедурален пирон и винтове, като направените разходи по представените по делото фактури са в причинна връзка с произшествието и лечението на получените от него травми и са заплатени от пострадалото лице, без да са финансирани от НЗОК.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

4

Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК обжалваното решение е правилно, а въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Преценявайки правилността на решението на районният съд, въззивната инстанция констатира, че в настоящото производство не се спори относно наличието на двете групи факти, предпоставящи успешното провеждане на прекия иск на пострадалите срещу застрахователя на делинквента: (1) наличието на застрахователно правоотношение между ответника /в качеството на застраховател/ и прекия причинител на увреждането /в качеството на застрахован/, както и (2) кумулативното наличие на всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане /действие или бездействие, което материализира противоправно деяние, извършено от делинквента; същото да е извършено виновно; да е налице причинна връзка между деянието и вредите, както и да са налице вреди/.

Спорът се концентрира върху въпроса необходими за лечението ли са били разходите за „избор на лекарски екип“, респ. размера на обезщетението.