Решение № 58 от 22.07.2021, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Шумен , 22.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мирослав Г. Маринов

Ралица Ив. Хаджииванова

Соня Анг. Стефанова като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20213600500258 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 463, вр. чл. 435 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 1179/22.06.2021 год., депозирана от “Титан БКС“ ЕООД, представлявано от С.Д. - управител против протокол за разпределение на постъпили суми по изпълнително дело № 2021*0400143 по описа на ЧСИ Д. З. с рег. № *, с район на действие ШОС, от 10.06.2021 год., поправен с разпределителен протокол от 25.06.2021 год., предявен на 30.06.2021 год.

Жалбоподателят - длъжник по изпълнението твърди, че изготвеното разпределение е неправилно и незаконосъобразно изцяло. Излага, че липсват данни по какъв начин е формиран сборът от 9224,25 лева, представляващ удържани разноски по изпълнението, като няма конкретно описание на извършените изпълнителни действия, което го лишава от възможността да реализира правото си на защита. Доколкото няма данни дали разноските по изпълнението са били внесени авансово от взискателя, счита, че същите са удържани незаконосъобразно. Моли за отмяна на обжалваното разпределение. Моли производството по делото да бъде спряно до произнасяне на ВКС по тълкувателно дело № 2/2021 год. на ОСГТК на ВКС.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят Г. СТ. Г., чрез процесуален представител адв. Д.Н., Адвокатска колегия - Ш., е депозирал писмено становище по жалбата, в което излага становище за нейната недопустимост, в условие на евентуалност - неоснователност.Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Д. З. е изложила мотиви по отношение на обжалваното постановление, в които излага доводи за неоснователност на жалбата. На първо място сочи, че за всички начислени такси длъжникът е бил уведомен като е получил фактури, 1 поради което счита, че не може да оспорва размера на начислените такси. Освен това излага, че след депозиране на жалбата, е констатирала грешка при изчисленията за сума за такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 2023,81 лева, за което е издадено кредитно известие № 2000040003/ 15.06.2021 год. към фактура № 2000039585/ 17.05.2021 год. Сочи, че удържаните разноски в общ размер на 7200,44 лева са сбор от следните такси: по т. 4, 5, 11, 13, 20 и 26 от ТТР към ЗЧСИ, за които са издадени сметки и фактури, връчени на длъжника. Уточнява, че таксата по т. 4 е в размер на 12 лева, таксата по т. 5 – 96 лева, таксата по т. 11 – 60 лева, по т. 13 – 36 лева, по т. 20 – 2237,63 лева, по т. 26 – 4758,81 лева. Релевира, че всички тези такси са авансово дължими и по закон са за сметка на длъжника. Навежда твърдение, че грешката е поправена като за недължимо събраната сума в размер на 2023,81 лева и постъпили междувременно 232 лева е изготвено последващо разпределение, предявено на 30.06.2021 год. Счита, че размерът на таксата по т. 26 не следва да се включва в същинското разпределение, доколкото ЧСИ не е страна в изпълнителното производство.

Посочената такса е възнаграждение, определено като процент от събраната сума, подлежаща на разпределение и се приспада предварително от събраната сума. С оглед изложеното, моли атакуваното постановление да бъде потвърдено изцяло.

С оглед разпоредбата на чл. 436, вр. чл. 435, ал. 3 от ГПК жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличието на правен интерес . Доколкото жалбоподателят е присъствал при извършване на разпределението, то 2-седмичният срок за обжалването му започва да тече от тази дата, а не от деня на съобщението, поради и което жалбата не е преждевременно подадена, каквито доводи навежда взискателят.

Искането за спиране на производството по настоящото делото въззивно гражданско дело № 258 по описа за 2021 год. на Шуменски окръжен съд до произнасяне на ВКС по тълкувателно дело № 2/2021 год. на ОСГТК на ВКС е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение, поради следното:

Основанията за спиране на дадено производството са изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 229 от ГПК , като твърдяното от жалбоподателя основание не е сред лимитативно изброените в посочената по-горе правна норма.

Нито първоинстанционните, нито въззивните съдилища могат да спират производството по делото при образувано тълкувателно дело пред ВКС по правен въпрос, който е от значение за спора, с който са сезирани, тъй като не разполагат с такава възможност, уредена в процесуалния закон. Единствената хипотеза за спиране на съдебно производство при образувано тълкувателно дело е разписна в нормата на чл. 292 ГПК , вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК , но тя е поместена в Глава двадесет и втора от ГПК, уреждаща касационното производство и не е приложима извън него. По този въпрос вече е имала възможност да се произнесе и Върховната инстанция с ТР № 8/07.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК. В т.1 от същото е прието, че При образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция При образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос, производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция 2 на основание чл. 292 ГПК , а не и във въззивната и първата инстанция. Предвид гореизложеното, не е налице основание за спиране на производството, поради което искането на молителя следва да бъде оставено без уважение.

След като се запозна с материалите по делото, настоящата инстанция съобрази от фактическа страна следното:

Приложеното изп.д. № 2021*0400143 по описа на ЧСИ Д. З., с рег. № *, с район на действие ШОС, е образувано по депозирана от Г. СТ. Г., действащ чрез пълномощника си адв. Д.Н. от ШАК, с приложен към нея изпълнителен лист № 7 от 08.03.2021 г. по ч.гр.д. № 650/2021 г. на ШРС, срещу „Титан БКС“ ЕООД за заплащане на сумата 150000 лева – главница, представляваща частична претенция за договорна неустойка н общ размер от 310000 лева, дължима поради неспазване на срок за заплащане на такси по прекратено изпълнително дело, която неустойка е била уговорена в споразумение между страните с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва от 05.03.2021 год. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 5780 лева – разноски по заповедното производство, от които 3000 лева – заплатена държавна такса и 2780 лева – адвокатско възнаграждение.

Съдебният изпълнител е пристъпил към изпълнение по молбата на взискателя, чрез посочените в молбата способи. Наложил е запор върху всички вземания на длъжника до общия размер на сумата 169564,74 лева, изчислена към 29.03.2021 год. (л. 120, 122, 124, 126 от ИД), както и върху всички негови левови и валутни банкови сметки, открити при банки в страната (л. 128 – 134, л. 207 от ИД). Запорно съобщение е изпратено и до Централния регистър на особените залози (л. 608 от ИД). Наложени са и възбрани върху 9 недвижими имоти на длъжника (л. 301 от ИД).

Извършен е опис на същите (л. 621-625 от ИД) и оценка (л. 632-642 от ИД). Насрочена е публична продан на деветте недвижими имота, която ще се проведе от 13.06.2021 год. до 13.07.2021 год. (л.

648 и сл. от ИД).

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 17.03.2021 год.(л. 177 от ИД).

По делото са присъединени като взискатели ТД НАП - Шумен, на основание чл.458 ГПК и като заложен кредитор „Интернешънъл Асет Банк“ АД с резолюция от 21.05.2021 год. (л. 671 от ИД).

Извършено е разпределение на сумата от 49162, 39 лева, платени на 29.03.2021 год. от длъжника от запор на банкова сметка в „Търговска Банка Д“ АД. В приложения на л. 373 от ИД протокол за извършено разпределение е посочено кои вземания се погасяват и какъв е остатъкът.

Протоколът е предявен на 15.04.2021 год. (л. 616 от ИД)

Видно от приложените отчети по сметка и нарочно изготвеното удостоверение изх. № 12113/ 02.06.2021 год. (л. 711 от ИД) на 29.04.2021 год. е постъпила сума в размер на 67130,82 лева (отчет по сметка № 83, л. 627 от ИД), на 20.05.2021 год. е постъпила сума в размер на 56919,93 лева (платежни нареждания на л. 667-668 от ИД), на 04.06.2021 год. е постъпила сума в размер на 42626,26 лева (отчет по сметка № 104, л. 715 от ИД) или по специалната сметка на ЧСИ са постъпили суми в общ размер на 166677,01 лева от наложен запор на вземането на длъжника от Община Каварна, което е обременено с особен залог в полза на присъединения кредитор 3

„Интернешънъл Асет Банк“ АД.

Тъй като събраната сума е недостатъчна за покриване на задължението, ЧСИ е предприел действия по разпределението й, като в обжалвания пред настоящата инстанция втори разпределителен протокол от 10.06.2021 год., предявен на 11.06.2021 год., е разпределил сумата, както следва: 1) 9224,25 лева – такси по ТТР към ЗЧСИ за извършени изпълнителни действия, от които такса по т. 4 (за връчване на призовка за предявяване на разпределение на „Интернешънъл Асет Банк“ АД) в размер на 12 лв. с ДДС; такса по т. 5 (за връчване на призовки за предявяване на разпределение и уведомления за присъединяване на „Интернешънъл Асет Банк“ АД) – 96 лева с ДДС; такса по т. 11 (за присъединяване на кредитора „Интернешънъл Асет Банк“ АД) – 60 лева с ДДС; такса по т. 13 (за изготвяне и предявяване на разпределение) – 36 лева с ДДС; такса по т. 20 – 2237,63 лева с ДДС; такса по т. 26 – 6782,62 лева с ДДС; 2) 157452,76 лева – за изплащане на привилегировано вземане на „Интернешънъл Асет Банк“ АД на осн. чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД.

След депозиране на настоящата жалба частният съдебен изпълнител е разгледал изпълнителното дело и е констатирал, че е налице грешка по отношение на удържаната такса по т.

26 по ТТР към ЗЧСИ. След извършено преизчисление съдебния изпълнлител установил, че таксата по т. 26 следва да бъде в по-малък размер, а именно 4758,81 лева. Изготвен е счетоводен протокол от 15.06.2021 год., с който съдебният изпълнител е посочил констатираната грешка, отразил е подробно и по пера размера на дължимите такси по ТТР към ЗЧСИ, посочил е методът на изчисление на дължимата такса по т. 26 от Тарифата (л. 738 от ИД). Сумата в размер на 2023,81 лева, удържана в повече с разпределителния протокол от 10.06.2021 год., предявен на 11.06.2021 год., е била възстановена, което е видно от представеното по делото Кредитно известие № 2000040003 от 15.06.2021 год. към фактура № 2000039585 от 17.05.2021 год. (л. 737 и 664 от ИД).

С последващ разпределителен протокол от 25.06.2021 год., предявен на 30.06.2021 год. възстановената сума от 2023,81 лева, както и постъпилата междувременно сума в размер на 232 лева (л. 722 от ИД), платена от длъжника от запор на банкова сметка в „Търговска Банка Д“ АД (общо 2255,81 лева), е разпределена, както следва: 1) 132 лева – за такси по ТТР към ЗЧСИ, подробно описани по пера; 2) 2023, 81 лева - за изплащане на привилегировано вземане на „Интернешънъл Асет Банк“ АД на осн. чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД; 3) 100 лева – на ТД НАП Шумен на осн. чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД.

Предмет на настоящото производство е разпределителния протокол от 10.06.2021 год., предявен на 11.06.2021 год., като жалбоподателят го атакува изцяло. Настоящият съдебен състав намира, че тъй като разпределителният протокол от 25.06.2021 год., предявен на 30.06.2021 год. е пряко свързан с атакувания, същият следва да бъде взет предвид при постановяване на съдебното решение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпределението е акт, с който съдебният изпълнител определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, в какъв ред следва да стане това и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Тази специфична функция налага проверка за законосъобразност, различна от предвидената за принудителните изпълнителни действия и затова 4 правилата на чл. 435 ГПК не намират приложение тук, т.е. при обжалване на разпределението не могат да бъдат обсъждани предходни изпълнителни действия, които не са били обжалвани по реда на чл. 435 ГПК . Разпределението представлява констатация за подлежащи на изплащане на всеки от взискателите суми. В производството по чл. 460 ГПК предметът включва съпоставката между легитимацията на всеки от кредиторите, размерът на техните вземания, последователността на удовлетворяването им съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД.