Определение № 645 от 07.08.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 645 гр. гр. Добрич, 07.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно частно гражданско дело № 20253200500524 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.577 ал.1 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК. Образувано по частна жалба на С. К. К. с ЕГН **********, чрез упълномощения адвокат, срещу определение №5/11.07.2025г., с което съдията по вписванията при Районен съд – Балчик отказал по искането на частния жалбоподател да впише заличаване на особен залог върху търговско предприятие, включващо недвижим имот в гр.Балчик.

В жалбата се възразява срещу приетото от съдията по вписванията, че исканото заличаване не може да се извърши. Посочено е, че срокът по чл.30 ал.2 от ЗОЗ на действието на вписването на особения залог е изтекъл, като вписването не е подновено преди изтичането на този срок. При изтичане на 10 години от вписването, без то да е подновено, разпоредбата на чл.22 от ПВп предвиждала вписването да бъде заличено по молба на всяко заинтересовано лице. Частният жалбоподател, придобил недвижимия имот, включен в търговското предприятие, предмет на вписания особен залог, бил заинтересован от заличаване на вписването на особения залог, който му бил непротивопоставим, а бил и погасен на осн. чл.37 ал.8 от ЗОЗ следствие проведено върху заложеното търговско предприятие принудително изпълнение. Съдията по вписванията не съобразил изложените обстоятелства. Приетото в обжалвания отказ, че вписване на заличаване на особен залог в имотния регистър може да се извърши само въз основа на удостоверение за вписване на заличаването в Търговския регистър, произтичало от разпоредбата на чл.22а от ПВп. В случая, обаче, трябвало да се вземе предвид, че за частния жалбоподател, купувач на имота от публична продан, не съществува възможност да се снабди с такова удостоверение. Следователно заличаването на вписването на особения залог следвало да се извърши само въз основа на факта на изтичане на десет години от първоначалното вписване, както било 1 предвидено в чл.22 от ПВп.

След като обсъди жалбата и провери доказателствата по делото, въззивният съд намира следното:

С молба вх.№2723/11.07.2025г. на С. К. К., чрез упълномощен адвокат, е поискано да бъде извършено заличаване на вписан под акт №1 т.1 вх.рег.

№406/10.02.2011г. особен залог върху предприятието на „ПРОДУЕМ“ЕООД, включващ недвижим имот - вила №1 в гр.Балчик, вилна зона „Сборно място“, ул.“Шеста“№29, с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Балчик. Искането е обосновано с идентични на изложените в частната жалба обстоятелства. С искането е представено постановление от 01.08.2014г. по изпълнително дело №20117370400150, с което на С. К. К. е възложен недвижим имот - вила №1 в гр.Балчик, вилна зона „Сборно място“, ул.“Шеста“№29, с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Балчик; постановлението е вписано с вх.рег. №1297 акт №39 т.4 парт.

№19659. Представено е удостоверение №20110209125905/09.02.2011г. ТРРЮЛНЦ, според което в регистъра е отразено вписването на особен залог на търговското предприятие на „Продуем“ЕООД с ЕИК 103871038 и върху което е отразено извършеното в СВп – Балчик вписване на особения залог в имотния регистър. Приложени са договорът за залог на предприятие и договор за прехвърляне на предприятието.

С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал по искането, с което е сезиран, да впише заличаване на особения залог касателно недвижимия имот по съображения, че заличаването на особен залог се извършва въз основа на удостоверение от търговския регистър, че особеният залог е заличен, каквото удостоверение не е представено от заявителя.

Жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител е редовна, подадена е в законоустановения срок и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно т.6 от ТР №7/25.04.2013г. по т.д. №7/2012г. на ОСГТК на ВКС проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1 от ПВп дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване,съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВп съдържание.

Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.

2

Вписването на актовете относно залог върху търговско предприятие е регламентирано с разпоредбите на чл.22а ал.1 - 4 от ПВп. Съгласно чл.22а ал.1 от ПВп вписването на актовете относно залог върху търговско предприятие /чл.21 ал.3 от ЗОЗ/ се извършва чрез подреждане в книгата по чл.33 б.“д“ на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания. Аналогично на вписването се извършва заличаването на особен залог върху търговско предприятие, включващо в активите си недвижими имоти . Вписването по реда на ПВп в имотния регистър на залог на търговско предприятие/заличаване на залог на търговско предприятие относно включените в предприятието недвижими имоти е предпоставено от предшестващо вписване/заличаване на залога в търговския регистър, респ. вписването на последващите изменения в имотния регистър се предпоставя от извършените такива в търговския регистър.

Вписванията в търговския регистър имат първичен характер, а тези в имотния регистър[1]са вторични и са обусловени от вписванията в търговския регистър. Редът за вписване на последващи изменения в учредения залог на търговско предприятие е идентичен с този на първоначалното вписване.

Когато се вписва и когато се заличава залог върху търговско предприятие, това се извършва въз основа на удостоверението за вписване/заличаване в търговския регистър.

В настоящия случай такова удостоверение от търговския регистър за заличаване на вписания особен залог не е представено, поради което и съдията по вписванията правилно е приел, че не са налице предвидените в разпоредбата на чл.22а ал.1 от ПВп предпоставки да заличи вписването на залога в имотния регистър.

С оглед цитираната по горе т.6 от ТР №7/25.04.2013г. по т.д. №7/2012г. на ОСГТК на ВКС, извън правомощията на съдията по вписванията е да преценява материалноправните предпоставки за съществуването на заложното право, неговото действие по отношение на лицата, отпадането на действието на вписването на залога по чл.30 ал.2 от ЗОЗ. Съответно, тези въпроси не са предмет на производството по обжалване и проверка на законосъобразността на отказа на съдията по вписванията.

На следващо място, неоснователно е позоваването в частната жалба на разпоредбата на чл.22 от ПВп, съгласно която, когато са изминали десет 3 години от вписването, без то да е подновено, същото се заличава само по молба на заинтересования, без други доказателства. Разпоредбата се отнася за заличаване на вписване на ипотеки /чл.167 и чл.168 от ЗЗД/ и актове относно вземания, обезпечени с ипотека /чл.171 от ЗЗД/, но не и за заличаване на вписване на особен залог /чл.21 ал.3 от ЗОЗ/. Това е очевидно от систематичното място на разпоредбата в глава I V на ПВп. Освен това предвиденото в чл.22 от ПВп заличаване на вписването само въз основа на факта на изтекъл десет годишен срок от извършването му, когато не е подновено, кореспондира и съставлява последица на въведеното с чл.172 ал.1 от ЗЗД, че действието на вписването на ипотеката трае десет години. Не е възможно да се приеме, че предвиденото в чл.22 от ПВп заличаване на вписването при изтичане на десет години от извършването му, се отнася и за вписване на особен залог, при положение, че действието на вписването на особен залог трае пет години – чл.30 ал.2 от ЗОЗ. Ипотеката се учредява чрез вписването й в имотния регистър /чл.166 ал.1 от ЗЗД/ и вписването на ипотеката в имотния регистър има първичен характер, докато вписванията относно особен залог в имотния регистър имат вторичен характер. Ето защо, след като друго не е изрично предвидено, разпоредбата на чл.22 от ВПв не се отнася за заличаване на вписване на особен залог, както не може да се приложи и по аналогия, тъй като противното означава да се дерогира предвиденият специален ред за извършване на вторичното по своя характер отразяване на особения залог в имотния регистър .

Неоснователно е и посоченото от частния жалбоподател, че не можел да се снабди с удостоверение от търговския регистър. Всеки правен субект може да се снабди с удостоверение от АВп за извършените вписвания, отбелязвания и заличавания в ТРРЮЛНЦ. Ако с посоченото се има предвид, че невъзможността за снабдяване с необходимото удостоверение произтича от факта, че в ТРРЮЛНЦ не е отбелязано заличаване на особения залог, то това не обосновава извършването на вторичното заличаване на особения залог в имотния регистър, а предполага извършването на правни и фактически за отбелязване на заличаването на особения залог в ТРРЮЛНЦ, в която насока не е налице обективна невъзможност.

По изложените съображения съдът намира частната жалба за неоснователна. Обжалваното определение на съдията по вписванията е правилно и същото следва да бъде потвърдено, с оглед на което, съдът 4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №5/11.07.2025г., с което съдията по вписванията при Районен съд – Балчик отказал по искане вх.№2723/11.07.2025г. на С.

К. К. с ЕГН ********** да впише заличаване на особен залог върху търговско предприятие, вписан под акт №1 т.1 вх.рег.№406/10.02.2011г.

Определението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5