Решение № 422 от 02.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000502219 по описа за 2025 година

С решение № 2227 от 11.04.2025 г., постановено по гр. д. № 12490/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-26 състав, съдът е осъдил Столична община, ЕИК 000696327, със седалище и адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на Р. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 32 246,69 лв., от които 2 246,69 лв. – обезщетение за имуществени вреди, и 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на инцидент от 06.08.2024 г. – падане от стълби, разположени вдясно пред Народното читалище в с. Бистрица, ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 лв., считано от 06.08.2024 г. до окончателното изплащане. За разликата до пълния предявен размер от 45 000 лв. искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение Столична община е осъдена да заплати на Р. Т. Д. законната лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 2 246,69 лв., както следва: върху сумата от 1 980 лв. – считано от 16.08.2024 г.; върху сумата от 214,20 лв.

– считано от 16.08.2024 г.; върху сумата от 17,69 лв. – считано от 08.10.2024 г.; и върху сумата от 34,80 лв. – считано от 06.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

С оглед изхода на спора съдът е разпределил разноските, както следва: осъдил е Р. Т.

Д. да заплати на Столична община сумата от 48,00 лв. – разноски по делото, както и Столична община да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1 289,88 лв. – държавна такса, и сумата от 477,76 лв. – изплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещо лице.

Решението е постановено с участието на Сдружение „Народно читалище „Свети Цар Борис I – 1909“ като трето лице – помагач на страната на ответника.

С определение № 11340 от 12.06.2025 г., постановено по гр. д. № 12490/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-26 състав, съдът е оставил без уважение подадената от процесуалния представител на Р. Т. Д. молба за изменение на решението в частта за 1 разноските за присъждане в негова на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.

В законоустановения срок ищцата Р. Т. Д., чрез процесуалния представител адв. А.

С. И. от САК, е подала въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част. В същата се поддържа, че при определяне на размера на обезщетението съдът не е съобразил в достатъчна степен тежестта и характера на претърпените травматични увреждания, както и интензитета на преживените физически, емоционални и психически страдания. Навежда доводи, че ищцата е търпяла силни болки както непосредствено след инцидента, така и в резултат на проведените медицински интервенции – първоначално наместване, оперативно лечение и последваща втора операция поради усложнение, всяка от които е довела до допълнителни страдания. Поддържа още, че за продължителен период е била лишена от възможността да се обслужва самостоятелно и да извършва обичайните си ежедневни дейности, като е била изцяло зависима от помощта на близките си. При тези обстоятелства счита, че първоинстанционният съд е подценил значително както физическата, така и емоционалната тежест на увреждането, включително обстоятелството, че вследствие на извършените операции ще остане траен белег, който ще напомня за преживяното.

Поради това се моли съдът да отмени решението в отхвърлителната му част и да постанови друго, с което да уважи иска за пълния предявен размер от 45 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Насрещната страна – Столична община е подала отговор на тази жалба, с я оспорва и моли решението в тази му част да бъде потвърдено.

Тази страна е депозирала насрещна въззивна жалба против решението в частта му, с която е уважен искът за неимуществени вреди до размера от 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, като поддържа, че определеният размер е прекомерен и несъответства на действително претърпените вреди.

Сочи, че болките и страданията са били в рамките на обичайното за възстановителния процес при такъв вид увреждане, без данни за трайни последици или изключителни по интензитет физически и психически страдания, като последните не са и доказани.

Поддържа и възражението за съпричиняване, тъй като инцидентът е настъпил в светлата част на деня и ищцата е могла да възприеме и избегне опасните участъци по стълбите, но не е сторила това, с което е проявила поведение в разрез с дължимата грижа за собственото си здраве и живот.

В срок Р. Т. Д., чрез процесуалния представител адв. А. С. И. от САК е подала отговор на въззивната жалба на Столична община, с който оспорва същата като неоснователна и излага подробно становище в подкрепа на възраженията си.

В частта, с която съдът е присъдил обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Подадена е и частна жалба срещу определение № 11340 от 12.06.2025 г., постановено по гр. д. № 12490/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-26 състав, от адв. А. С. И. от САК. С нея се релевират оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд, съгласно които за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА не е достатъчно единствено изявление в тази насока, а се изисква представяне на доказателства, установяващи, че правната защита и съдействие се осъществяват безвъзмездно при условията на посочената разпоредба.

В срок срещуположната страна е представила отговор, с който е оспорила същата като неоснователна.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби оплаквания, намира за установено следното:

Предявените искове са с правно основание по чл.49 ЗЗДи чл.86,ал.1 от ЗЗД..

Р. Т. Д. основава претенцията си на твърдения, че на 06.08.2024г., около 10:00 часа, при слизане по страничните стълби на читалището в с. Бистрица, Столична община, като е стъпила на корозирало стъпало, което се е счупило под тежестта , вследствие на което е 2 стъпила накриво и е паднала, изпитвайки силна болка в кръста и в глезена на левия крак.

Твърди, че не е могла да се придвижва самостоятелно, поради което намиращи се на място лица са уведомили съпруга , който я е транспортирал за преглед в УМБАЛСМ „Пирогов“.

Поддържа, че при извършения преглед е установено закрито счупване на външен малеол, както и оток в областта на глезена и кръста, като е проведена мануална репозиция и е поставена гипсова имобилизация на крайника, след което е освободена за домашно лечение. Излага, че поради високия интензитет на болките и влошаване на общото състояние е потърсила второ медицинско мнение, като на 08.08.2024 г. е извършен преглед в „Скин Систем“ ЕООД, с. Доганово, община Елин Пелин, при който диагнозата е потвърдена и е взето решение за оперативно лечение с поставяне на метална стабилизация.

Впоследствие на 30.09.2024 г. е извършена втора операция за отстраняването на мигрирал винт.

След изписването, на ищцата бил назначен домашен постелен режим с препоръка за ограничено натоварване на увредения крайник, като се е наложило използването на помощни средства при придвижване. Поддържа се, че през периода на домашното лечение е имала постоянна нужда от чужда помощ за обгрижване и съдействие при задоволяване на ежедневните хигиенно-битови нужди, като невъзможността за самостоятелно придвижване продължава и към настоящия момент. Излага се също, че през целия период е търпяла както физически болки, така и значителен емоционален и психически дискомфорт, обусловен от невъзможността да се справя самостоятелно с елементарните си нужди и необходимостта да разчита на близките си. Влошеното здравословно състояние и преживеният стрес са се отразили неблагоприятно и върху психиката , проявявайки се в понижено настроение, апатия, тревожност, чувство за неудовлетвореност и тъга.

Ищцата твърди, че стълбите, на които е настъпило падането, са собственост на Столична община, която чрез своите служители не е изпълнила задължението си да ги поддържа в годно за употреба и безопасно състояние, поради което следва да понесе последиците от това противоправно поведение.

Претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, както следва: 1 980 лв. по фактура от 16.08.2024 г.; 214,20 лв. по електронна рецепта от 16.08.2024 г.; 17,69 лв. по фактура от 08.10.2024 г.; 34,80 лв. по фактура от 06.10.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка от сумите, считано от датата на съответния разход до окончателното изплащане.

С подадения отговор на исковата молба Столична община е оспорила предявените искове. Не е оспорила обстоятелството, че читалището е общинска собственост, но е посочила, че върху него е учредено право на ползване в полза на трето лице, поради което именно то носи отговорността за поддържането му, включително на прилежащите части, в добро и безопасно състояние. Оспорва и изложената в исковата молба фактическа обстановка относно механизма на настъпване на увреждането, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдените вреди и противоправно поведение на служители на ответника. При условията на евентуалност оспорва и размера на претендираното обезщетение като прекомерен. Заявява и възражение за съпричиняване, с довод, че ищцата се е движила по стълбите в светлата част на деня и обективно е могла да възприеме състоянието им, респективно да избегне конкретното стъпало, в съответствие с минимално дължимата грижа за собственото си здраве.

За установяване на твърденията си ищцата е представила по делото медицински документи, удостоверяващи здравословното състояние. Същите са съобразени от назначената съдебно-медицинска експертиза и не следва да бъдат обсъждани поотделно от съда, доколкото преценката им изисква специални знания.

За установяване на твърдените имуществени вреди са представени три броя фактури и един брой извлечение от електронна рецепта,както и касови бонове като общата стойност 3 на заплатените парични средства е 2 246,69 лв. с ДДС.

Приложен по делото е акт за частна общинска собственост и договор за учредяване на право на ползване, от който се установява, че върху имот, съставляващ читалище в с.

Бистрица, Столична община е учредила право на ползване в полза на Сдружение „Народно читалище „Свети Цар Борис I - 1909“.

В хода на процеса е допусната и приета съдебномедицинска експертиза, извършена от вещо лице д-р М. М., специалист по ортопедия и травматология.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че при настъпилия на 06.08.2024 г. инцидент Р. Т. Д. е получила счупване на външния глезен на лявата глезенна става, частично изкълчване на същата, както и разкъсване на делтоидния лигамент. В резултат на тези увреждания функцията на крайника е била нарушена за период, надхвърлящ 30 дни. Наред с това е налице и повърхностна контузия в областта на таза и кръста, довела до временно причиняване на болка.

Вещото лице е приело, че описаните травматични увреждания могат да настъпят по механизма, изложен в исковата молба.

Лечението първоначално е било проведено чрез ръчно наместване, но впоследствие се е наложила оперативна интервенция за поставяне на метален имплант с цел фиксиране на ставата. Наложена е била и втора операция за отстраняване на винт от фиксиращата система, поради негово изместване, като при същата е установено усложнение в оздравителния процес – синостоза (костно срастване между голямата и малката пищялни кости), която е следвало да бъде отстранена. По желание на пострадалата е възможно извършването и на трета операция за премахване на поставения имплант.