Решение № 1155 от 07.11.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1155 гр. Бургас, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100501347 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Г. Ф. П. – ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. Тодорова, срещу Решение №1328/14.06.23г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№4370/22г., в частта, с което е прието за установено по отношение на въззивника, че П. Х. П., е собственик по наследство на ½ ид.ч. от 595/1119 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес ***, с площ от 1119 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи:

***,

***,

***,

***,

***, ***, ***, и въззивникът е осъден да предаде на П.

Х. П., владението на реално обособена част от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес ***, която реално обособена част е на площ от 258 кв.м., находяща се в югоизточната част на имота, изчертана по скицата на вещото лице на стр.99 от делото, която скица се обявява за неразделна част от решението.

Според въззивника, в исковата молба ищецът П. Х. П. твърди, че е съсобственик на: ½ ид.ч. от 595/1119 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор *** по КККР, придобита от наследодателя Х. П. П. – придобил я на основание дарение с нотариален акт №60/1968г. Твърди се, че ответникът Г. П. П. владее 200 кв.м. площ от горе описаният наследствен имот, на ищеца в югоизточния му край, която цифра е уточнена в процеса на 258 кв. м. Претендира се осъждане на ответника да предаде частта, която владее без правно основание.

Според въззивника, в скица №15-629037/11.06.2021г. и скица №15830141/25.07.2022г. на Поземлен имот с идентификатор *** се посочва, че имотът е с площ 1119 кв.м. с посочени двама собственици по данни от КРНИ: Д. П. П.

- на 620 кв.м. по нотариален акт №139/1983г. и Х. П. П. - наследодателя на ищеца - на 1 площ от 595 кв.м. по нотариален акт № 60/1968г. Според извършената съдебно техническа експертиза, ПИ ***, с площ 1119 кв.м. включва имот пл.№ 275 на ответника и имот №276, обхващащ имотите на Д. П. П. и наследствения на П. Х. П. и майка му. Според експертизата, във връзка с извършени инфраструктурни мероприятия като канализация, асфалтиране, ново трасе на улица *** и превеждане на кадастралната карта в съответствие с действащия ПУП- ПР по северозападната граница на имота площта на П И *** е намалена с 237 кв.м. Според вещото лице, ответникът участва в ПИ *** с имот - пл.№ 275 с площ 258 кв.м.

Според въззивника, след извършеното намаление на площите поради инфраструктурните мероприятия канализация, асфалтиране, ново трасе на улица *** и превеждане на кадастралната карта в съответствие с действащия ПУП- ПР по северозападната граница на имота, площите на имотите по нотариалните актове не могат да продължат да бъдат 620 m2 + 595 m2., поради което а твърдението на ищеца, че е съсобственик на „1/2 ид.ч. от 595/1119 кв.м е невярно – според въззивника ищецът притежава ½ ид.ч. от неизвестна част от 1119 кв.м.

Според въззивника, въпреки безспорно установеното в хода на процеса намаление на имотите, което засяга главно имот пл.№276, съдът не указал на ищеца да посочи първоначално твърдяната в исковата молба 1/2 ид.ч.от 595 кв.м., с колко кв.м. остава след като има намаление; как е ситуирана наследената площ след намалението; къде са разположени границите със съседите му от запад и от изток. БРС е уважил иска така както е предявен, в противоречие с посоченото от вещо лице извършено намаление /загуба на площ) от 237 кв.м., и при безспорна неяснота на квотите в имот пл.№ 276. В разрез със заключението намалението на площта на дарените 595 m2 с акт № 60/1968г., том.VI, дело № 1566/68 г. се компенсира с площта 258 m2, собствена на ответника Г. Ф. П. и съшия е осъден и да предаде собственото си място на ищеца.

Според въззивника, вещото лице на стр.7 от заключението потвърждава, че владяната от ответника площ е част от имота от един декар закупен с възмезден договор от баща му Ф. П. на 11.12, 1950 г. Видно от т.3 на приложения по делото договор, Ф. П. е встъпил във владение на същата дата и е владял имота в неговата цялост до смъртта си през 1991 г., според удостоверението за наследници, т.е. повече от 40 г. Според въззивника, от 1991 г. до момента - 2023 г., имотът се владее от ответника или общо 70 години, в каквато насока с молба вх.№ 35836/ 05.10.2022г. е направено възражение за наличие на придобивна давност, по което съдът не се е произнесъл.

Въззивникът излага съображения, че ищецът е оспорил цитираният договор, с аргумент, възприет от съда, че бащата на ответника не би могъл да се легитимира като собственик. Намира, че независимо от оспорването, това не може да направи нито наследодателя, нито ищеца собственик на имот пл.№275. Оспорва се извода на съда, че договорът от 1950г. не е могъл валидно да прехвърли собствеността върху изцяло платения декар, поради това че сделката не е извършена с нотариален акт, както е предвиждал действащия тогава чл. 219 от ЗЗД (отм.). Намира, че към м. декември 1950г са действали от чл.1 до 5 на Закона за привилегиите и ипотеките, като според чл.1 „Всичките актове приживе безвъзмездни или възмездни/ с които се прехвърлят или признават вещни права върху недвижими имущества; освен привилегиите и ипотеките/ се вписват, в извлечение/ в предназначената за това книга, у нотариуса при областния съд или околийския съдия, в района на който се намира недвижимия имот./ а според чл.2 от същия закон „За вписване се приемат актове, извършени по нотариален ред или нотариално заверени.“ А посочения договор е нотариално заверен.

Според въззивника, дори да се приеме, че изводът на съда е правилен, въпреки наличие на придобивна давност, то собствеността остава на дотогавашните собственици - продавачи, но не и на наследодателя на ищеца, нито на самия ищец, защото имот №275 не е част и никога не е бил част от подарените от Х. П. П. - 595 кв.м с нотариален акт № 60 образуващи в 1968г. парцел XV-105,106 в кв. 22. Сегашният имот с пл.№ 275 никога не е владян от ищеца или наследодателя му и в тази връзка твърдението на ищеца, че ответникът владее имота без правно основание е 2 ненекоректно.

Оспорва изложеното в писмените бележки на ищеца, че поради наличие на роднинска връзка, е дал съгласие на ответника от години да обработва дворното му място и тази уговорка за ползване е вид „търпими действия“ спрямо имота .

Въззивникът се позовава на изявленията на вещото лице в заседанието на 15.05.2023 г., че имотът, който се владее от 1991 г. досега от ответника, преди кадастралната карта да претърпи промяна, е бил отразен като самостоятелен имот с пл.

№275, и в разписния списък е записан на Ф. А. П.. С промяната на кадастралната карта имот пл.№275 на ответника е обединен с имоти с пл.№276 и се получава един нов имот ПИ ***. Имотите пл.№276 и пл.№275 са разделени с ограда и продължават да се владеят от различни лица и нямат никаква връзка, например общ вход помежду си. От извършеният оглед на място вещото лице е установило, че имот пл. 275 е ограден със стабилна ограда от бетонни колове и мрежа. По оградата има и бръшлян, засят от бащата на ищеца, ясно разграничаващ двата имота. Според въззивника това е потвърдено и от свидетеля Н., който пояснява, че тази ограда никога не е променяна, а ограденият имот пл.№ 275 от 1991 г. досега се владее и обработва от ответника Г. Ф.

П., а преди това баща му Ф. А. .

Въззивникът се позовава на заключението на вещото лице, според което в кв.Горно Езерово е имало 4 регулации за границите и площите на имотите, но нито една от тях не е приложена няма и отчуждителни. Счита, че изявлението на вещото лице, че „имот 275 и 276 са обединени може да се тълкува като предадени поради тяхната маломерност“. Според въззивника на основание §6 и §8 от ПР на ЗУТ, при липса на отчуждителни производства това действие автоматично е отпаднало по силата на закона. Или ако ищецът счита, че към неговия имот е придаден имотът на ответника, който припознава като свой, по силата на неприложената дворищна регулация, правото върху тази придаваема част е отпаднало по силата на закона, а придадената част се възстановява автоматично в граници (площ), в които е било от преди влизане в сила на неприложения план. Съгласно §6,ал.(2) от ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищно регулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6 месечен срок от деня на влизането в сила на закона, а съгласно § 8. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г, в сила от 27.07.2007 г). При това :(1) След изтичане на сроковете по § 6. ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно- регулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищно-регулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява и имотите се връщат в предишните им граници, каквато е досегашната практика на ВКС.

Въззиваемият П. Х. П., чрез адв. Топалов Представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него излага аргументи за потвърждаване на решението.

Според въззиваемия постановеното решение с уважаване на иск с правно основание по чл.108 от ЗС е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Съдът е пресъздал твърденията на страните, отправени с искова молба и отговора на исковата молба; посочил е какви са събраните с помощта на свидетелските показания и експертиза данни и въз основа на тях, е анализирал въпросните доказателства в тяхната съвкупност и цялост и е изградил правни изводи.

Според въззиваемия, съдът, с оглед доказателствата и експертизата е приел, че ищецът е наследил от баща си ½ ид.ч. от процесния имот с идентификатор ***, който по плана от 1967г. е представлявал 595 кв.м от парцел XV в кв.22, като другата ½ ид.ч. е съсобственост на неговата майка. Това е установено от заключението на съдебно-техническата експертиза - и двата нотариални акта Нотариален акт № 60, том V от 1968г., с който П. А. П. дарява на своя си Х. П. П. незастроено дворно място от 595 кв.м., образуващо парцел XV в кв.22 по плана на с.

Горно Езерово и Нотариален акт № 139, том VI, дело №1983 от 1983г., с който П. А. П. продава на своя син Д. П. П. дворно място с площ от 620 кв.м, образуващо парцел XVI - 105 в кв.22 по плана на с. Горно Езерово, са издадени по време на действието на 3 кадастралния и регулационен план на кв. Горно Езерово със Заповед № 857/30.07.1987г. на ОНС Бургас. От ПИ с ид.***, целия с площ от 1119 кв.м, 595 кв.м са на ищеца и неговата майка, като съответства на УПИ ХШ-275, 276 в кв. 30 по плана от 1987г.. което УПИ е съставен от парцел XV в кв.22 с площ от 595 кв.м.

/съгласно посочения по горе НА №60/1968г и парцел XVI - 105, 106 в кв.22 с площ от 620 кв.м. /съгласно посочения по горе НА № 139/1098г./. Според вещото лице, разликата от 96 кв.м се дължи на това, че контура на парцелите и УПИ не съвпадат точно /на комбинираната скица контурите са нанесени в синьо по плана от 1987г. и в зелено по плана от 1967г.

Въззиваемият се позовава на експертизата, установяваща, че въззивникът владее 258 кв.м от 595 кв.м в югоизточната част на имота с идентификатор ***; площта, владяна сега от въззивника, е част и от имота от 1000 кв.м по договора от 11.12.1950г. Площта от 258 кв.м., която владее въззивника, е и част процесния имот с ид. ***, целия с площ от 1119 кв.м, от които 595 кв.м са на ищеца неговата майка.

Според въззиваемия, договорът от 11.12.1950г., с който въззивника твърди, че е собственик на имот от 1000 кв.м, не може да го легитимира като такъв на производствено основание, защото не е сключен в предвидената от чл. 219 ЗЗД от 1892 г . редакция след изм. със Закона за привилегиите и ипотеките от 31.08.1910г./ нотариална форма. Според въззивника, тя е условие за действителност на сделката, поради което неспазването й я прави нищожна, а нищожната сделка не поражда правно действие. Този договор не е валидиран и по силата на изрична правна норма. Такива хипотези са уредени със Закона за урегулиране неоформените с нотариални актове покупко-продажби на недвижими имоти, но той има за предмет продажби на недвижими имоти, сключени до 01.01.1919 г. Според чл.23 от Закона против спекулата с недвижими имоти /Обн., ДВ, бр. 13 от 13.02.1942/ договори за продажби на недвижими имоти, по които собствеността не е била прехвърлена по нотариален ред, запазват своето действие, ако имат достоверна дата. Изискването е обаче, те да са сключени в периода 1 януари 1940 г. до 6 декември 1941 г. Частните писмени договори за продажба или обещание за продажба на недвижим имот, но само, ако са сключени до 6 декември 1941 г., прехвърлят правото на собственост, при влизане на изменението на същия закон с ДВ, бр. 79 от 1943 г., когато купувачът се намира във владение на имота въз основа на договора и в тримесечен срок от тази дата поиска вписване по реда начл.