Определение № 567 от 12.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 567 гр. Благоевград, 12.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20251200500147 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК .

Образувано е по частна жалба на "КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437, подадена чрез юрк. А. И. срещу Определение № 2315 от 15.11.2024 г. по гр. д.

№ 1012/2024 г. на Районен съд Благоевград. С обжалвания съдебен акт е: 1/ оставена без уважение молба с вх. № 24368/29.10.2024 г. на "КРЕДИСИМО" ЕАД в частта й, с която по реда на чл. 248 ГПК е поискано изменение на Решение № 701 от 03.10.2024 г. по гр. д. № 1012/2024 г. на РС Благоевград в частта за разноските, с която: "КРЕДИСИМО" ЕАД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 400 лв. – държавна такса по исковете, като се иска да бъде то осъдено да заплати държавна такса в размер на 200 лв. по предявения и уважен иск; "КРЕДИСИМО" ЕАД е осъдено да заплати на адв. М. М. адвокатски възнаграждения, като се иска да присъден само адвокатски хонорар за водене на един установителен иск в размер на 300 лв. с ДДС. 2/ молба с вх. № 24368/29.10.2024 г. е оставена без разглеждане в частта, с която е поискано решението да се измени в частта за разноските, като се присъди сумата в размер на 150 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател счита, че в определението не са били обсъдени изложените от него доводи. Счита, че ищецът е оттеглил част от своите искове, поради което той следва да понесе деловодните разноски, направени във връзка с тях. Затова намира, че "КРЕДИСИМО" ЕАД следва да бъде осъдено да заплати само сумата от 100 лв., представляваща държавна такса по уважения срещу него иск. Поддържа, че съдът не е взел предвид доводите му относно наличието на предпоставки за изменение на размера на адвокатското възнаграждение на адв. М.. Сочи, че делото е било прекратено относно исковете за Договор за потребителски кредит № 2531491/07.03.2022 г. и договора за предоставяне на поръчителство сключен към него, поради което счита, че срещу "КРЕДИСИМО" ЕАД е бил разгледан 1 само един установителен иск за прогласяването на нищожността на ДПК № 2758081/13.04.2023 г. Затова намира, че "КРЕДИСИМО" ЕАД следва да бъде осъдено да заплати само едно адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. с ДДС. Счита, че по иска за нищожност на договора и по иска за връщане на даденото без основание адвокатът е положил един и същ труд. Позовава се на определение № 774 от 11.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 693/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград. Моли обжалваното определение да се отмени и първоинстанционното решение да се измени в частта за разноските, като "КРЕДИСИМО" ЕАД бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на 200 лв. по уважения срещу него иск, както и да заплати на ищеца само едно адв. възнаграждение в размер на 300 лв. с ДДС за воденето на установителния иск.

Ответникът по частната жалба В. Л. К., ЕГН **********, чрез адв. М. М., е депозирала отговор на частна жалба, в който се изразяват доводи за правилност на обжалваното определение. Изразява становище, че ако ответникът е дал повод за предявяване на иска и този повод отпадне в хода на процеса, ищецът има правото на разноски при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иск. Позовава се на съдебна практика, обективирана в определение № 277 от 14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г., Г. К., І г. о. на ВКС, определение № 518 от 15.06.2012 г. по ч. т. д. № 156/2011 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, определение № 1176 от 28.12.2012 г. по ч. т. д. № 560/2012 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС. Оспорва становището на частния жалбоподател, че поради обусловеността на двата иска се дължи присъждането само на едно адвокатско възнаграждение. Сочи, че съдът е разгледал евентуалния иск, но по него няма произнасяне, тъй като не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за това. Посочва, че по делото са били уважени три иска, поради което според закона се дължат три адвокатски възнаграждения. Позовава се на определение № 404 от 26.10.2020 г. по гр. д. № 2883/2020 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, определение № 388 от 16.08.2022 г. по т. д. № 1840/2021 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, определение № 146 от 04.04.2022 г. по ч. т. д. № 358/2022 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС. Поддържа, че адвокатско възнаграждение се дължи и за евентуалните искове. Позова са се на определение № 502 от 29.06.2023 г. по ч. т. д. № 989/2023 г., Т. К., І т. о. на ВКС.

Окръжен съд Благоевград, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – депозирана е в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, които подлежи на обжалване. Тя отговаря и на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Редовен е и постъпилия отговор.

Районният съд е бил сезиран с искова молба на В. Л. К., ЕГН **********, срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, с която са били предявени искове в условията на обективно и субективно съединяване, свързани с два договора за потребителски кредит: 1/ иск за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 2758081/13.04.2023 г., сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и ищцата; в условията на евентуалност, ако първият иск бъде отхвърлен, се иска прогласяване на нищожността на две клаузи от ДПК № 2758081/13.04.2023 г.; иск за прогласяване на нищожността на договор за поръчителство към ДПК № 2758081/13.04.2023 г., сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и В. К.; осъдителен 2 иск срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД на осн. чл. 55 ЗЗД за сумата от 329,64 лв. във връзка с ДПК № 2758081/13.04.2023 г. и договора за поръчителство към него.

2/ иск за прогласяване на нищожността на ДПК № 2531491/07.03.2022 г., сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и ищцата; в условията на евентуалност се иска прогласяване на нищожността на две клаузи от ДПК № 2531491/07.03.2022 г.; иск за прогласяване на нищожността на договор за поръчителство към ДПК № 2531491/07.03.2022 г., сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и В. К.; осъдителен иск срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД на осн. чл. 55 ЗЗД за сумата от 215,93 лв. във връзка с ДПК № 2531491/07.03.2022 г. и договора за поръчителство към него.

С определение № 741 от 19.04.2024 г. по гр. д. № 1012/2024 г. на РС Благоевград ищцата е била освободена от заплащането на държавна такса и разноски по делото.

В отговора на исковата молба, подаден от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, се сочи, че исковете относно ДПК № 2531491/07.03.2022 г. и свързания с него договор за поръчителство са недопустими, тъй като между страните е налице висящ съдебен процес, които има същия предмет. Становище за недопустимост на иска, предявен за нищожността на този договор за поръчителство, е било изразено и в отговора на исковата молба, подаден от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. С молба вх. № 20805/17.09.2024 г. ищецът е направил волеизявление за оттегляне на исковете относно ДПК № 2531491/07.03.2022 г. и свързания с него договор за поръчителство.

С молба с вх. № 20635/13.09.2025 г. „КРЕДИСИМО“ ЕАД е изразило становище, че исковете, които са свързани с ДПК № 2531491/07.03.2022 г. са недопустими, поради наличието на предходно производство, приключило с влязло в сила Решение № 402 от 28.05.2024 г. по гр. д. № 2741/2023 г. на РС Благоевград, изменено в частта за разноските с Определение № 1214 от 24.06.2024 г. В молбата са претендирани и разноските, сторени по недопустимите искове. Становище за недопустимост на тези искове е било изразено и в молба с вх. № 20638/13.09.2024 г., подадена от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

Поради оттеглянето на исковете относно ДПК № 2531491/07.03.2022 г. районният съд е намерил, че е десезиран от тях и на основание чл. 232 ГПК е постановил протоколно определение № 1544 от 18.09.2024 г. по гр. д. № 1012/2024 г. на РС Благоевград, с което е прекратено производството по делото в частта относно исковете, с които се иска: да се признае за установено, че ДПК № 2531491/07.03.2022 г. е недействителен; да се прогласят за нищожни две негови клаузи; да се признае за установено, че е недействителен договора за поръчителство, свързан с този ДПК; осъдителния иск по чл. 55 ЗЗД за сумата от 215,93 лв., недължимо платена във връзка с ДПК № 2531491/07.03.2022 г. Това прекратително протоколно определение е подлежало на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

В същото съдебно заседание с протоколно определение № 1545 е допуснато изменение на иска по чл. 55 ЗЗД, като е увеличен неговия размер от 329,64 лв. на 958,56 лв.

С първоинстанционното съдебно решение № 701 от 03.10.2024 г. по гр. д.

3

№ 1012/2024 г. на РС Благоевград са прогласени за нищожни, поради противоречие със закона, ДПК № 2758081/13.04.2023 г. и договора за предоставяне на поръчителство към него и „КРЕДИСИМО“ ЕАД е осъдено да заплати на В. К. сума в размер на 958,56 лв.

С решението си районният съд се е произнесъл и по разноските по делото, като е осъдил „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати: по сметка на РС Благоевград сумата от 400 лв., представляваща държавна такса по исковете и сумата от 550 лв. – възнаграждение за вещо лице, както и на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв. дружеството е било осъдено да заплати на адв. М. сумата от 300 лв. с ДДС, представляваща разноски за адвокат по осъдителния иск и сумата от 600 лв. – разноски за адвокат по двата установителни иска. В мотивите си районният съд е посочил, че на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв. на процесуалния представител на ищеца следва да се определи възнаграждение за осъществената правна услуга. Намерил е, че делото не се отличава с фактическа сложност, но с по-висока от обичайната правна сложност. Преценил е извършените процесуални действия от процесуалния представител – изготвяне на искова молба и писмено становище, без явяване по делото. Съдът е намерил, че следва да се заплати възнаграждение в размер на 300 лв. с ДДС за всеки иск.

След постановяването на решението преписи от прекратителното протоколно определение № 1544 от 18.09.2024 г. по гр. д. № 1012/2024 г. на РС Благоевград са били връчени на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и на „КРЕДИСИМО“ ЕАД на 04.10.2024 г. (л.275-гръб и л.276-гръб). Преписи от съдебното решение са били връчени на ответните дружества на 18.10.2024 г. (л.278-гръб и л.279-гръб).

След това е постъпила молба с вх. № 23523/18.10.2024 г., подадена от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за допълване на протоколно определение № 1544 от 18.09.2024 г.

Страната навежда доводи, че молбата й е подадена в срок, като твърди, че препис от определението не й е бил връчен по установения ред. Моли определението да се допълни, като й бъдат присъдени разноски по оттеглените искове, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Постъпила е и молба с вх. № 23656/21.10.2024 г., депозирана от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, в която се навеждат същите доводи относно срока за нейното подаване. С тази молба също се иска по реда на чл. 248 ГПК да се допълни прекратителното определение, като също се претендира присъждането на разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., поради прекратяване на делото по оттеглените искове.

Впоследствие е постъпила молба с вх. № 24368/29.10.2024 г., подадена от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с която е депозирало искане по реда на чл. 248 ГПК да се измени в частта за разноските самото първоинстанционно решение. Моли се решението да се измени в частта, в която „КРЕДИСИМО“ ЕАД е осъдено да заплати сумата от 400 лв., представляваща държавна такса по исковете.

Счита, че ищецът следва да понесе разноските, респ. държавната такса относно исковите претенции, за които делото е било прекратено. Затова поддържа, че в тежест на „КРЕДИСИМО“ ЕАД следва да бъде присъдена само сумата от 100 лв. – държавна такса по уважения срещу него иск. По същите 4 съображения моли и решението да се измени в частта, с която „КРЕДИСИМО“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. М. адвокатско възнаграждение за двата установителни иска в общ размер на 600 лв. Счита, че срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД е бил разгледан само един установителен иск с искане за прогласяване нищожност на ДПК № 2758081/13.04.2023, поради което следва да бъде присъден само един адвокатски хонорар в размер на 300 лв. с ДДС. Отправя се искане решението да се измени и относно разноските присъдено по осъдителния иск. Счита, че установителния и осъдителния иск са взаимно свързани и че по тях следва да се присъди само едно адвокатско възнаграждение. Позовава се на определение № 774 от 11.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 693/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград. С молбата с вх. № 24368/29.10.2024 г. също се отправя искане решението да се допълни, като поради оттеглените искови претенции в полза на „КРЕДИСИМО“ ЕАД се присъдят разноски, представляващи 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.