Решение № 12391 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12391 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110143392 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Ищцата Н. Б. Т. твърди, че на 15.11.2012 г. „Обединена българска банка“ АД е подала молба за образуване на изп. дело въз основа на изп. лист, издаден на 11.10.2012 г. по ч.гр.д.

47232/2012 г. по описа на СРС, 78-ми състав за следните суми: 9826,25 лева - главница по извлечение от сметка; 655,11 лева лихва за периода от 28.10.2011 г. до 07.10.2012 г.; 1032,42 лева лихва за периода от 28.10.2011 г. до 07.10.2012 г., ведно със законната лихва от 08.10.2012 г. до изплащане на вземането, както 806,62 лева - съдебни разноски, като в молбата за образувано било обективирано и искане за извършване на изпълнителни действия. Вследствие посоченото срещу ищцата било образувано изп. дело № 20128560401990 по описа на Ч. Б., с рег. № 856 и с район на действие СГС. Излага, че на 26.11.2012 г. е наложен запор върху банковите сметки, разкрити в „Общинска банка“, а на 21.11.2012 г. върху трудовото възнаграждение. Сочи, че на 28.11.2012 г. е получила покана за доброволно изпълнение, а на 20.12.2012 г. ЧСИ с оглед постъпило доброволно плащане, постановил отлагане извършването на насрочения за 21.12.2012 г. опис на движими вещи.

Твърди, че на 18.11.2013 г. взискателят е депозирал молба за извършване на справка за трудови договори и налагане на запор, вследствие на което съдебният изпълнител изпратил напомнително до работодателя на ищцата. Излага, че за периода от 18.12.2013 г. до 26.09.2014 г. се е изпълнявал наложеният запор върху трудовото възнаграждение. На

31.05.2016 г. твърди, че е насрочен опис на движимите вещи, който обаче бил отменен с оглед изразена готовност от страна на ищцата за доброволни вноски, каквито твърди, че е извършвала в периода от 24.06.2016 г. до 28.10.2016 г. (т.е. 4 месеца). На 11.10.2017 г. взискателят поискал насрочване на опис на движими вещи и налагане на запори върху банкови сметки на длъжника. На 27.02.2018 г. по изп. дело постъпила молба от настоящия ответник, който направил искане за конституиране по делото като взискател с оглед извършено прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г. На 10.05.2021 г. излага, че отново е депозирана молба от взискателя (вече „Еос Матрикс“ ЕООД) за налагане на запори върху банкови сметки. На 08.07.2021 г. твърди, че е поискала от съдебния изпълнител прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция и давност. С разпореждане от 27.07.2021 г. съдебният изпълнител отказал да прекрати изп. дело, който отказ бил отменен с решение от 02.12.2021 г. по в.гр.д. 12195/2021 г. по описа на СГС. С 1 оглед посоченото съдебният изпълнител изпратил съобщение до ищцата на 08.12.2021 г., че изп. дело е прекратено, като била посочена и дата на последно изп. действие – 11.10.2017 г.

През м. Май 2025 г. ищцата установила, че е наложен запор върху трудовото възнаграждение отново от Ч. Б. по изп. дело № 20258560400037, което било образувано въз основа на цитирания по-горе изпълнителен лист, по молба на настоящия ответник. По изп. дело били наложени и запори върху банковите сметки. Оспорва дължимостта на сумите по изпълнителния лист. Твърди, че не е уведомена за сключената цесия. Развива подробни съображения в насока, че вземанията са погасени по давност, като в тази връзка се позовава на мотивите на СГС ( в решение от 02.12.2021 г. по в.гр.д. 12195/2021 г.), според които след като цесията не е съобщена, поисканите от цесионера-взискател действия не пораждат действие. С оглед посоченото твърди, че последното валидно изпълнително действие по делото е молбата на „ОББ“ АД от 11.10.2017 г. Позовава се и на абсолютна 10-годишна давност.

С оглед изложеното ищецът прави искане да се признае за установено, че не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 9 826,25 лв., представляваща главница по извлечение от сметка; 655,11 лв., представляваща лихва за периода 28.10.2011 г. – 07.10.2012 г.; 1 032,42 лв., представляваща лихва за периода 28.10.2011 г. – 07.10.2012 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 08.10.2012 г. до окончателното изплащане, доколкото същата е предмет на принудително събиране по изпълнителния лист; както и сумата в размер на 580,39 лв. – присъдени неолихвяеми вземания по изпълнителния лист., за които суми е издаден изпълнителен лист от 11.10.2012 г. по ч.гр.д. 47232/2012 г. по описа на СРС, 78-ми състав, за събирането на които вземания е образувано изп. дело № 37/2025 г. по описа на Ч. Б., поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД не оспорва, че срещу ищцата е образувано изп. дело № 37/2025 г. по описа на Ч. Б., както и че е било образувано предходно такова № 1990/2012 г., което е прекратено с постановление от 08.12.2021 г. Твърди, че е придобил вземанията по процесния изпълнителен лист въз основа на договор за цесия, сключен с „Обединена българска банка“ АД на 31.01.2018 г. Аргументира, че поради неизпълнение на задълженията от страна на ищцата по договор за кредит от 28.06.2011 г., „Обединена българска банка“ АД се е снабдила с изп. лист, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, издадени по ч.гр.д. 47232/2012 г. Поддържа, че до 26.06.2015 г.

(когато е постановено ТР по ТД 2/2013 г.), в хода на образуваното изп. дело, давност не е текла. Позовава се на съдебна практика, според която дори по делото да е настъпила перемпция, съдебният изпълнител е длъжен да приложи поискания от взискателя способ за принудително изпълнение. Твърди, че по изп. дело № 1990/2012 г., след 26.06.2015 г. са поискани и извършени следните действия: 31.05.2016 г. насрочен опис на движими вещи;

21.06.2016 г. - 24.10.2016 г. извършени доброволни плащания; 11.10.2017 г. молба от „ОББ“ АД за извършване на справки и налагане на запори; 19.04.2018 г. молба от взискателя за извършване на справки и налагане на запори; 03.06.2019 г. молба от взискателя за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД; 07.06.2019 г. запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД; 10.05.2021 г. молба от взискателя за извършване на справки и налагане на запори; 26.05.2021 г. запорно съобщение до „Кей Би Си Банк България“ ЕАД.

Подробно аргументира, че в случая съобщаването на цесията на длъжника е ирелевантно за дължимостта на вземането, респ. и за давността, като в тази връзка сочи, че разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидена за яснота на длъжника на кого следва да престира. В условията на евентуалност прави изявление за съобщаване на цесията с отговора на исковата молба. В заключение излага, че новото изп. дело е образувано преди да изтече 5-годишната давност, като обръща внимание и че за периода на обявеното извънредно положение в страната, давност не е текла. Моли съда да отхвърли предявения иск. Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.

От фактическа страна съдът установява следното:

От приетите от съда изпълнителни дела се установява следната последователност на изпълнителните действия:

2

На 15.11.2012 г. „Обединена българска банка“ АД е подала молба за образуване на изпълнително производство срещу Н. Б. Т. въз основа на изпълнителен лист от 11.10.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 47232/2012 г. на СРС, 78 състав. С изпълнителния лист ищцата е била осъдена да заплати на банката сума в размер на 9 826,25 лв. – главница; 655,11 лв. - лихва за периода 28.10.2011 г. – 07.10.2012 г.; 1 032,42 лв. – лихва за периода 28.10.2011 г. – 07.10.2012 г., заедно със законна лихва от 08.10.2012 г. до изплащане на вземането и съдебни разноски в размер на 806,62 лв. Въз основа на молбата е образувано изпълнително дело № 20128560401990 по описа на Ч. Б., рег. № 856. Съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение и запорни съобщения, включително до работодателя на ищцата и до банки. На 21.11.2012 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжницата, на 26.11.2012 г. — запор върху банкови сметки в „Общинска банка“, а на 28.11.2012 г. ищцата е получила поканата за доброволно изпълнение. На 20.12.2012 г., след доброволно плащане от страна на длъжника, е постановено отлагане на насрочения опис на движими вещи.

На 18.11.2013 г. взискателят ОББ подава молба за справка за трудови договори и налагане на запор, след което е изпратено напомнително писмо до работодателя. За периода 18.12.2013 г. – 26.09.2014 г. е изпълняван наложеният запор върху трудовото възнаграждение. През 2016 г. е насрочен опис на движими вещи, който е отменен поради заявена готовност от страна на ищцата да извършва доброволни вноски. В периода 24.06.2016 г. – 28.10.2016 г. са отразени в изпълнителното дело доброволни плащания. Към този период се отнасят Фактура № **********/10.06.2016 г., Фактура № **********/13.06.2016 г., молбата на длъжника от 13.06.2016 г., както и протоколите за погасяване от 24.06.2016 г., 25.07.2016 г., 24.08.2016 г. и 26.10.2016 г.

По молба на първоначалния взискател, на 11.10.2017 г. са поискани нови справки и налагане на запори. Това е последното действие, поискано от „Обединена българска банка“ АД като първоначален взискател.

На 27.02.2018 г. по изпълнително дело № 20128560401990 постъпва молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за конституиране като взискател, основана на твърдяно прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г. Към тази молба са посочени като приложения документи, свързани с цесията, включително уведомление за цесия до длъжника. В кориците на изпълнителното дело обаче не се установява надлежно връчено уведомление до ищцата, а представените товарителници/известия не съдържат подпис на длъжника за получаване на уведомление.

Становището на ищцата по настоящото дело изрично поддържа, че по изпълнително дело № 1990/2012 г. ответникът е конституиран като взискател без наличие на валидно правно основание спрямо длъжника, тъй като не е приложен описаният в молбата от 27.02.2018 г. договор за цесия, а уведомлението за цесия не е получено от ищцата.

В периода 2018 г. - 2021 г. „ЕОС Матрикс“ подава последващи молби за справки и запори. Сред тях са молба от 19.04.2018 г., молба с вх. № 22218/14.08.2018 г., молба с изх. № MA3 00021229/28.05.2019 г., постъпила при ЧСИ с вх. № 14290/03.06.2019 г., за налагане на банков запор, запорно съобщение изх. № 21487/07.06.2019 г. до „Банка ДСК“ ЕАД, както и молба с изх. № MA3 00032190/28.04.2021 г., постъпила с вх. № 15607/10.05.2021 г., за справки и запори. Последната е последвана от справка от БНБ, сметки на ЧСИ № 000032755/26.05.2021 г. и № 0000370795/11.05.2021 г., съобщение до длъжника изх. № 16729/26.05.2021 г., запорно съобщение до „Райфайзенбанк България“ ЕАД изх. № 16730/26.05.2021 г. и банков отговор изх. № 13Х-001-30572/27.05.2021 г.

На 08.07.2021 г. длъжницата подава молба до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция и давност. С разпореждане от 27.07.2021 г. ЧСИ отказва да прекрати делото. Този отказ е отменен с решение от 02.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 12195/2021 г. по описа на СГС. След това ЧСИ изпраща съобщение от 08.12.2021 г., че изпълнително дело № 20128560401990 е прекратено, като е посочена дата на последно изпълнително действие — 11.10.2017 г.

През 2025 г. въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело № 20258560400037 по описа на Ч. Б., по молба на „ЕОС Матрикс“, като е наложен 3 запор върху трудовото възнаграждение на ищцата и са предприети действия по принудително изпълнение.

От правна страна, съдът установява следното:

В хода на производството е настъпило правоприемство на страната на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 13100375 преобразувало се в „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211.

Конституирането е извършено на основание чл. 227 ГПК с Определение № 15559/23.04.2026 г.

Според разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищцата не оспорва основанието, въз основа на което е бил издаден изпълнителният лист през 2012 г., а се позовава на последващ факт — изтичане на погасителна давност в хода на изпълнителните производства. Следователно спорът попада в приложното поле на чл. 439 ГПК.