Решение № 52 от 08.03.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Сливен, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. М. Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Стефка Т. М. Маринова Въззивно гражданско дело № 20232200500054 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби против Решение №9/09.01.2023г. по гр.д.

№652/2022г. на Новозагорски районен съд, с което е определен режим на лични контакти на бабата по бащина линия Р. И. Г. с малолетното дете Г. Д.ов Г., роден на ***г., както следва: бабата Р. Г. има право да се среща с детето Г. в присъствието на бащата Д. Г. Й., като до навършване на тригодишна възраст – всяка първа и трета седмица от месеца в съботния ден по два часа от 16,00ч. до 18,00ч., съобразен с режима на детето, както и на втория ден от официалните почивни дни за Коледа и на третия ден от Великден по два часа от 16,00 часа до 18,00ч., а след навършване на тригодишна възраст на детето – всяка първа и трета седмица от месеца в съботния ден и в неделния ден по два часа от 16,00ч. до 18,00ч., съобразен с режима на детето, втория ден от официалните почивни дни за Коледа и на третия ден от Великден по два часа от 16,00ч. до 18,00ч., на рождения ден на бабата /*/ и на следващия ден от рождения ден на детето по един час, съобразен с режима на детето или от 15,00ч. до 16,00ч.

Въззивните жалби са подадени от двете страни в първоинстнационното производство.

Първата въззивна жалба е подадена от ответниците в първоинстанционното 1 производство К. В. Т. и Д. Г. Й., които обжалват решението на районния съд изцяло, като неправилно и незаконосъобразно. Посочват, че съдът се е позовал на социалния доклад относно казаното на страните пред социалния работник, но това процедиране било неправилно. Обясненията на страните пред социалния работник не били годни доказателства. Правомощията на социалния работник се ограничавали в установяване на сигурна среда за детето, възможностите на родителите и емоционалната привързаност на детето. Съдът отказал да анализира свидетелските показания. В мотивите съдът не посочил как е стигнал до извода какъв режим да постанови. Не мил отхвърлен иска на ищцата за неуважените й претенции. Посочват, че съдът не обсъдил предложения от тях режим. В разпоредбата на чл.128 от СК не се предвиждали отношения по време на лични и официални празници. Фактическите констатации били неправилни. Въззивниците посочват, че решението противоречи на практиката на ВКС и е в интерес само на ищцата, но не и на детето. С режима по официалните празници се нарушавало общуването на детето с родителите и се разпокъсвал празника. Считат, че иска в тази му част – срещи през официални празници, е недопустим. С оглед изложеното въззивниците К. Т. и Д. Й. молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да определи режим на лични контакти, сочен в писмената им защита – всяка трета събота от месеца от 10 до 12 часа.

Претендират присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Втората въззивна жалба е подадена от ищцата в първоинстанционното производство Р. И. Г. чрез адв. М. М. и с нея се обжалва първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно. Въззивницата Г. счита, че определеният от районния съд режим е изключително ограничен, практически трудно изпълним, формален и несъобразен с интереса на детето. Решението било немотивирано, като съдът не установил фактите и не извел правни изводи въз основа на тях. Не било ясно как е формирал вътрешното си убеждение и как е определил точно в такъв обем режима на контактите.посочва, че съдът не анализирал събраните по делото доказателства и не мотивирал как е преценил най-добрия интерес на детето.

Определените два часа за контакти били изключително кратко време. Тя имала пълно възможност да се грижи и да възпитава детето, да влияе благоприятно върху развитието му като личност. Притежава нужния житейски опит и подходящи битови условия. Режимът бил трудно изпълним, тъй като не било определено мястото на срещите, времето било изключително кратко и напълно неоправдано било постановено срещите да са в присъствието на бащата на детето, особено след навършване на 3годишна възраст на детето. Посочва, че бащата работи като полицай и често е ангажиран и в почивните дни, което ще прави срещите невъзможни. С оглед изложеното, въззивницата Г. моли съда да измени обжалваното решение и да постанови такова, с което да уважи изцяло предявения от нея иск.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, 2 подадена от Р. И. Г. от насрещната страна – К. В. Т. и Д. Г. Й., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

С отговора на тази въззивна жалба, насрещната по нея страна - К. В. Т. и Д. Г. Й. я оспорват като неоснователна и молят съда да я остави без уважение. Посочват, че твърденията на Г. относно родителските й и възпитателски качества не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Установило се, че конфликта по Великден бил предизвикан от нея, а не от тях.

С въззивните жалби и с отговора не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В с.з., въззивниците К. В. Т. и Д. Г. Й. , редовно призовани, се явяват лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Г. С., който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й, като оспорва въззивната жалба на другата страна. Посочва, че СК е определил два различни режима на лични контакти, като този за баба и дядо не съвпада с този за родителите. При това положение с виждане на детето с бабата през официалните празници, родителите нямали да имат възможност да ги прекарат с него и така се лишавали и от възможност за евентуално отиване някъде на почивка. Посочва, че съдът не се е съобразил с родителския капацитет на бабата и възможността да отглежда детето, с нейния характер, който бил сприхав и невъздържан. Моли за уважаване на жалбата на родителите.

В с.з. въззивницата Р. И. Г. , редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Е. М., която моли съда да уважи подадената от Р. Г. въззивна жалба, като измени обжалваното решение относно посочените часове, срещите в присъствието на бащата след 3-годишна възраст на детето и относно мястото на срещите. Изрично желае мястото на срещите да бъде дома на бабата, където нищо не застрашава здравето и живота на детето. Посочва, че бабата е здрава, има желание да се грижи за детето и възрастта й го позволява. Моли за определяне на попродължително часово време на контакти. Относно празниците посочва, че е съгласна с вариант с отстъпки, но да не е лишена от възможност да вижда детето по празниците.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно.

3

От събраните пред първата съдебна инстанция доказателства и от проведеното пред въззивната инстанция изслушване на страните, съдът установи следното от фактическа страна:

Детето Г. Д.ов Г. е родено на ***г. от родители: майка К. В. Т. и баща Д. Г. Й..

Ищцата в първоинстанционното производство Р. И. Г. е баба на детето Г. по бащина линия – майка на Д. Г. Й..

Р. И. Г. е разведена, като бившият й съпруг е починал. Когато синът й Д. Й. е бил във втори клас, Г. го поверява на грижите на баба му и дядо му по бащина линия, тъй като тя не е имала живи родители и заминава да работи в Гърция, с цел да закупи жилището, в което са живеели. Изпращала средства за издръжката на сина си, подаръци. Връщала се два пъти в годината и винаги вземала сина си Д. при себе си.

Синът й ходел при нея през ваканциите. Пребивавала в Гърция 15-20 години.

Основни грижи за детето Г. полагат родителите му. Детето живее в гр. Н.З., в жилище, собственост на бабата по майчина линия и представлява къща на един етаж. С детето живеят родителите му и двете деца на майката К. Т. от предходен брак – близначета момиче и момче на 6-годишна възраст. Детето Г. не посещава детско заведение.

Бабата по майчина линия – Р. Т. живее в с. Р., общ. Н.З. в жилище, собственост на Д. Й.. Когато бащата е нощна смяна тя помага на дъщеря си при отглеждането на децата.

Детето Г. е в добро общо здравословно състояние, осигурени са му здравни грижи и лекарско наблюдение, поставени са му всички задължителни имунизации.

Детето страда от заболяване „Атопичен дерматит“, при което са необходими ежедневни грижи за кожата и третиране с различни медикаменти. Бабата Р. Г. е запозната със заболяването на детето и му е закупувала нужните медикаменти и е заявила пред социалния работник възможност да положи нужните грижи.

Жилището на Р. Г. се намира в гр. Н.З., ж.к. „Загоре“ и представлява апартамент от две стаи, кухненски бокс и малка тераса. Г. заявила намерение да обособи едната стая като детска стая за детето Г.. Домът е обзаведен с необходимите мебели и ел. уреди. Хигиената в жилището е на много добро ниво. Създадени са подходящи условия за отглеждане на дете. Социалният работник не е констатирал наличие на опасност за детето в дома на бабата по бащина линия. Не е констатирана опасност за нормалното израстване и развитие на детето при контакт с бабата по бащина линия.

Социалният работник посочва, че Р. Г. е показала любовта си към детето и желание да го вижда.

Р. Г. се занимава с поддържане хигиената на жилищни сгради и месечното й възнаграждение е около 1000лв.

4

Бащата Д. Й. споделил със социалния работник, че майка му го изоставила като малък и той не желае да поддържа контакти с нея.

Р. Г. била много щастлива като разбрала, че ще има внуче, подготвила се. Купила злато за детето и за майката. Купувала памперси и пюрета за детето след като се родило. Ходила в дома на сина и снаха си да вижда детето. Когато купувала подаръци на детето, купувала подаръци и на другите две деца /свид. С./. Споделяла на свид. С., че майката се държала резервирано, когато ходила да вижда детето, била огорчена, че след Великден, когато станали „историите“ не й позволявали да вижда детето.

Когато ходила да вижда детето в дома на родителите, Р. Г. винаги му се радвала, отивала направо в неговата стая, занимавала се с него, играели си /свид. Р. Т./.

Посещенията продължавали до половин час, няколко пъти в седмицата. Преди да отиде, Г. се обаждала на свид. Т. да я пита дали детето е будно. Винаги носела нещо на детето Г.. Свид. Т. не знае дали е носела нещо на другите деца.

Бабата по майчина линия – свид. Р. Т. посещава семейството на ответниците по своя преценка, без ограничение, като прекарва с тях всички празници – Коледни, Новогодишни, Великденски.

Р. Г. имала желание да помага на сина си, да поддържа имота му в с. Р..

Детето Г. било заведено от родителите на гости на баба му Р. един път – след рождения му ден през 2021г. Р. Г. се подготвила специално. Направила трапеза като за рожден ден.

По Великден 2022 година на гости на Д. Й. и К. Т. дошла без покана лелята на Д. по бащина линия със семейството си – свид. Р.М.. Били излезли на двора, когато Р. Г. дошла на пътната врата и като ги видяла се развикала, искала да види сина си, но започнала да обижда свидетелката и мъжа й. Ищцата Г. не влязла в двора. Разправяли се през оградата. Децата на К. Т. също били на двора и започнали да плачат. След тази разправия по Великден, родителите на детето Г. не разрешавали на баба му да го вижда.

При изслушването си, майката К. Т. посочва, че от м.април 2022г. до момента бабата не е направила никакъв опит да иска да види детето. Всичко е било само чрез делата. Не се е обаждала. От последния път, когато направила панаира пред дома им по Великден не е потърсила контакт с детето, не е попитала как е, нито лично, нито чрез друг начин, не е правила дори и опит да види детето. До тогава е ходила да посещава детето, когато поиска, без предупреждение, никога не била ограничавана и спирана. Не счита, че бабата ще влияе отрицателно на детето. Единствено я притеснява, че е деляла децата й. Ищцата след раждането на Г. казала на по-големите й деца, че на тях не им е баба, а е баба само на Г.. Те пожелали споразумение, тя отказала. Относно определения режим, счита, че по празниците, не е редно детето да се отделя от 5 родителите. Те можели да решат да отидат някъде по празниците. Не е против свижданията, но да не се делят децата. Посочва, че детето е силно привързано към нея, то е все още кърмено дете.

Разпечатката съдържа 48 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dc7cf7c6-b8ac-4410-bbe0-643109c1a6dc