Определение № 88 от 22.01.2026, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 88 гр. Карлово, 22.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20265320100051 по описа за 2026 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД.

Предявен е иск от С. С. Н. с ЕГН **********, представляван от майка си В. А. П. с ЕГН **********, двамата от град С., община С., област П., ул. „***“ №** против Г. В. М. с ЕГН ********** град С., община С., област П., ул. „***“ №***, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 170, том I, дело № 331/1981 година на Карловски районен съд между Г. Г. М. със съгласието на съпруга си Г. В. М. и ответника е нищожен, поради противоречие със закона.

Ищецът твърди, че с нот. акт № 10 том І дело № 22/1978 г. Г. Г. М. със съгласието на съпруга си В. Г. М. е дарила на сина си Н. В. М. първия етаж от жилищна сграда, както и ½ ид. част от дворното място, цялото с площ от 507 кв. метра, находящо се в град С., съставляващо имот пл. № 1445 в кв. 74, парцел ІІІ урегулиран, при условие, че дарителката и съпруга й си запазват право на ползване върху посочени в договора помещения. Твърди, че в дворното място, върху посочените идеални части от парцела е построен приземен етаж, описан в нотариален акт № 170, том I, дело № 331/1981 година на Карловски районен съд. Твърди, че поземленият имот понастоящем има идентификатор ***, а приземният етаж е с идентификатор *** съгласно КККР на град С. Твърди, че праводателя на ответника към момента на последващата сделка не е притежавал право на собственост върху идеалните части от поземления имот, нито правото на собственост върху приземния етаж, а същият, с оспорения договор за издръжка и гледане, прехвърлил на ответника посочения приземен етаж ведно с идеалните части от дворното място. По този начин било извършено разпореждане с чужд недвижим имот.

Твърди, че с влязло в законна сила решение от 10.12.2020 г. по гр. дело № 192/2018 г. по описа на КрлРС, съдът признал ищеца за собственик на процесния приземен етаж с редуцирана площ от 52.20 кв. метра, находящ се в 1 сграда с идентификатор ***, в която ищецът бил собственик на първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда с площ от 117 кв. метра, като самостоятелният обект имал идентификатор ***.

Твърди, че приземният етаж следвал правния режим на първия жилищен етаж и неговия идентификатор, което потвърждавало липсата на право на праводателя към момента на сделката. От изложеното следвало, че сключеният договор за издръжка и гледане противоречи на закона, тъй като праводателят се разпоредил с вещ, която не му принадлежи, а именно – идеалните части от поземления имот и приземния етаж.

Към материалите по делото ищцата е представила препис от решение № 1 от 03.01.2019 г. по гр. дело № 192/2018 г. по описа на Карловски районен съд, частично отменено с решение № 265/26.2020 г. по в. гр. дело № 512/2019 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 547 от 10.12.2020 г. по гр. дело № 2281/2020 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е отхвърлен иска на С. С. Н. с ЕГН ********** от град С., община С., област П., ул. „***“ №** против Г. В. М. с ЕГН ********** град С., община С., област П., ул. „***“ №*** за признаване за установено по отношение на Г. В. М., че С. С. Н. е собственик на приземния етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Сопот, одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011год. на ИД на АГКК; последно изменение със заповед: няма, стар идентификатор: няма; находящ се в гр. С., общ. С., обл. П., п.к.**, ул. „**“ № **, ет.** и осъждането на Г. В. М. да отстъпи собствеността и предаде владението върху този имот.

След запознаване с исковата молба и приложените доказателства, съдът изиска служебно гр. дело № 192/2018 г. по описа на КрлС, съдържащо въззивното и касационното производство, и се запозна както със съдебните актове, така и с писмените доказателства, включително удостоверение за наследници на праводателя на ответника и договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 170, том I, дело № 331/1981 година на Карловски районен съд (непредставен с исковата молба).

След запознаване с посочените писмени доказателства, съдът намира иска за недопустим поради липса на правен интерес по следните съображения:

С влязлото в законна сила решение по посоченото производство е отречено със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ищеца С. С.

Н. върху приземния етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор ***, като основанието, на което ищецът е твърдял да е собственик на приземния етаж е било, че същият е представлявал обслужващо помещение към самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** – собственост на С. С. Н.. С договора за издръжка и гледане, предмет на настоящото производство, е прехвърлено право на собственост само върху приземен етаж, липсва разпореждане с дворно място.

Праводателят на ответника Г. М. е починала и към настоящият момент ответникът е единствен неин наследник по закон, т.е. липсва друго лице, което да бъде конституирано в качеството на ответник в процеса.

При положение, че правото на собственост на ищеца върху приземния етаж е отречено със сила на пресъдено нещо, за същия липсва правен интерес да иска прогласяване на нищожността на договора за издръжка и гледане, сключен между ответника и неговия праводател Г. Г. М.. Ищецът е 2 трето лице, неучаствало при сключване на договора и правният му интерес да се позовава на нищожност е отречен с отхвърляне на иска за собственост върху приземния етаж, а разпореждане с дворното място или идеални части от него липсва в оспорения договор.

По изложеното, производството по гр. дело № 51/2026 г. по описа на КрлРС следва да се прекрати поради недопустимост на иска.

По гр. дело № 192/2018 г. по описа на КрлС е постъпила жалба срещу решение, постановено по реда на чл. 247 от ГПК, поради което съдът разпореди производството по делото да се върне на ІІ-и състав.

Следва служба деловодство да изготви служебно и приложи към настоящото производство заверени преписи от следните документи гр. дело № 192/2018 г. на КрлРС: искова молба (л.2-5), скици (л.12 и л.13), удостоверение за наследници (л.34), отговор на искова молба (л.39-л.41), нотариален акт № 170, том I, дело № 331/1981 година на Карловски районен съд (л. 42), както и заверен препис от решението. Да се приложи незаверен препис от решението, постановено по реда на чл. 247 от ГПК с отбелязване, че не е влязло в законна сила.

Съдебни книжа не са разменяни.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 51/2026 г. по описа на КрлРС поради недопустимост на иска.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от ищеца пред Окръжен съд Пловдив, в едноседмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му.

ДА СЕ ИЗГОТВЯТ служебно заверени преписи от следните документи по гр. дело № 192/2018 г. по описа на КрлРС: искова молба (л.2-5), скици (л.12 и л.13), удостоверение за наследници (л.34), отговор на искова молба (л.39-л.41), нотариален акт № 170, том I, дело № 331/1981 година на Карловски районен съд (л. 42), както и заверен препис от решението както и незаверен препис от решението, постановено по реда на чл. 247 от ГПК с отбелязване, че не е влязло в законна сила, които да се приложат по делото.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 3