Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 05.01.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 109/2025
Вид
Решение № 2
Подписан
05.01.2026
Състав
АННА ИВАНОВА ЩЕРЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.282, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12, ал.1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."б", предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.163, ал.3 · Закон за устройство на територията
  • чл.171 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Бургас, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря Ваня Ст. Д.а като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Търговско дело № 20252100900109 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на ОБЩИНА КАМЕНО, с ЕИК 000057001, представлявана от кмета Жельо Василев Вардунски, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 61 – адвокат Стоян Чапразлиев, против „ТЕРМАЛ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, с ЕИК 102130456, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Крайезерна” № 157, представлявано от управителя Николай Георгиев Ракаджийски, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.

„Сердика“ № 2Б, ет.1 – адвокат Мартин Богдев.

След приети уточнения и изменение на претенцията съдът е сезиран с осъдителен иск за сумата от 74 818,61 лв. - дължима за периода 26.03.2022г. – 26.03.2025г. законна лихва върху парично вземане в размер на 200 000 лв., присъдено с влязло в сила съдебно решение по т.д. № 402/ 2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас - обезщетение за гаранционни недостатъци, проявени след приемането на строително-монтажни работи (СМР) по полагане на хидроизолация в сградния фонд на Средно училище „Христо Ботев“ – гр.

Камено, изпълнени въз основа на договор № BG161PO001/1.1-09/2010/047 от 19.05.2014г. по проект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност в образователните заведения в община Камено“ на ОП „Регионално развитие“ 2007-2013г.

1

Обстоятелства, на които се основава предявеният иск:

Ищецът твърди, че законната лихва за присъденото парично вземане се дължи от предявяването на иска за главницата на 01.08.2019г. Позовава се на чл.111, б. „в“ и чл.115, б. „ж“ от ЗЗД, като твърди, че 3-годишната давност за вземането за лихви не тече докато трае съдебният процес относно вземането.

Ответникът „Термал инженеринг” ООД оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане за законна лихва, като твърди, че предявеното в настоящото производство вземане е самостоятелно, давността за което не е спирала да тече по време на процеса за главното вземане. Възразява още, че на основание чл.119 от ЗЗД вземането за лихва е погасено с погасяването на главното вземане на 05.01.2023г.

С определение № 799/ 17.09.2025г. е конституирано трето лице помагач на страната на ответника - „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр.

София, район „Искър“, бул. „Христофор Колумб“ № 43.

Приет е за разглеждане и обратен иск на ответника против третото лице-помагач за предявеното с главната исковата молба вземане за законна лихва в размер на 74 818,61 лв. Искът е основан на правоотношение между „Термал инженеринг” ООД и ЗАД „Евроинс“ по договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“.

Твърди се, че застрахователят е участвал като трето лице – помагач на ответника и в съдебното производство за главното вземане и е обвързан от постановеното решение за главното вземане .

ЗД „Евроинс“ АД оспорва главния иск на Община Камено, като поддържа доводите за погасяване на претендираното вземане за законна лихва по давност.

Оспорва и предявения от „Термал инженеринг” ООД обратен иск, като твърди, че лимитът на застраховката е надвишен – минималният по чл.5 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството. Основава се и на чл.20 от цитираната Наредба, като твърди, че правата по договора за застраховка са погасени към 18.09.2021г. - след изтичането на 5 години от изтичането на договора на 18.09.2016г. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата от 2

7481,86 лв. – уговорено по раздел VI, т.15 от застрахователната полица задължението за самоучастие от 10%, но не по-малко от 1000 лв.

Ищецът по обратния иск „Термал инженеринг” ООД оспорва възражението за прихващане, като сочи, че задължението за самоучастие има значение само за определяне размера на обезщетението, но не и за лихвата за забава. Твърди и преклудиране на това възражение, което не е въведено в спора за главното вземане.

Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Правното основание на обратния иск е чл.229 вр. чл.223, ал.2 от Кодекса на застраховането /отм./.

Не е спорно по делото, че с влязло в сила съдебно решение по т.д. № 402/ 2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас ответникът „Термал инженеринг” ООД е осъден да заплати на ищеца Община Камено сумата от 200 000 лв. – част от сумата от 206 990 лв., представляваща обезщетение за гаранционни недостатъци, проявени след приемането на строителномонтажни работи (СМР) по полагане на хидроизолация в сградния фонд на Средно училище „Христо Ботев“ – гр. Камено, изпълнени въз основа на договор № BG161PO001/1.1-09/2010/047 от 19.05.2014г. по проект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност в образователните заведения в община Камено“ на ОП „Регионално развитие“ 2007-2013г. Решението е постановено при участието в процеса на ЗД „Евроинс“ АД като трето лицепомагач на страната на ответника „Термал инженеринг” ООД. В тази част решението е влязло в сила на 13.02.2025г.

С решение по делото на касационния съд № 258/ 25.08.2025г. по т.д. № 835/ 2023г., I т.о., ТК на ВКС е уважен предявеният обратен иск, като е осъдено ЗД „Евроинс“ АД на основание чл.229 вр. чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.171 от ЗУТ да заплати на „Термал инженеринг” ООД застрахователно 3 обезщетение в размер на 200 000 лв. по договор за застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“, сключен на 18.09.2015г., при условие, че „Термал инженеринг” ООД плати процесната сума на Община Камено. В тази част решението е влязло в сила на 25.08.2025г.

В настоящото производство не се установява така присъденото вземане на Община Камено от „Термал инженеринг” ООД да е било погасено до предявяването на настоящия иск на 27.03.2025г. Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на вземането на 05.01.2023г. - датата на внасяне на паричната гаранция по сметка на ВКС на основание чл.282, ал.2 от ГПК. Основанието на тази гаранция е поисканото от ответника спиране на изпълнението на осъдителното въззивно решение, законово условие за което е изпълнението на присъденото парично вземане да бъде обезпечено чрез представяне на гаранция в същия размер по сметка на ВКС, която се задържа до възобновяването на принудителното изпълнение след постановяването на крайния съдебен акт на касационната инстанция. Внасянето на гаранцията по чл.282, ал.2 от ГПК не представлява изпълнение на самото парично задължение, тъй като с внесената сума кредиторът на вземането не може да се разпорежда самостоятелно, като я получи вместо плащане.

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за неизпълнение на парично задължение се дължи законна лихва от деня на забавата. Съгласно влязлото в сила съдебно решение неизпълненото главно парично задължение представлява обезщетение за гаранционни недостатъци на строителномонтажни работи, дължимо на основание чл.163, ал.3 от ЗУТ вр. чл.21 от Наредба № 2/ 2003г. на МРРБ. Задължението е без определен падеж, поради което на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава от поканата.

За такава покана към ответника следва да се приеме датата на предявяване на осъдителния иск за вземането по т.д. № 402/ 2019г. на БОС – 01.08.2019г.

Поради липса на погасяване на вземането забавата на ответника продължава и към датата на предявяване на настоящия иск - 27.03.2025г.

На основание чл.114, ал.1 от ЗЗД давността за това акцесорно вземане за законна лихва е започнала да тече от датата на изискуемостта му 01.08.2019г. С предявяването на настоящия иск на 27.03.2025г. давността за това вземане е прекъсната на основание чл.116, б.“б“, предл.1 от ЗЗД и съгласно чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД не тече в хода на настоящия процес. За 4 процесния тригодишен период 26.03.2022г. – 26.03.2025г., предшестващ предявяването на иска, не е изтекла погасителната за вземането за лихви давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД, поради което вземането не е погасено на това основание.

Неоснователно е и възражението на ответника за погасяване на вземането за законна лихва на основание чл.120 от ЗЗД поради погасяването на главното вземане. Хипотезата на посочената норма на чл.120 от ЗЗД не е приложима в настоящия случай, тъй като не е налице погасяване по давност на главното вземане /присъденото обезщетение за гаранционна отговорност/, което да обуславя погасяване и на акцесорното задължение за законна лихва.

Поради това за така предявения период искът е доказан по основание.

Размерът на вземането за законна лихва върху присъдената главница от 200 000 лв. се определя от съда по реда на чл.162 от ГПК чрез онлайнкалкулатор /https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/. Същото е в предявения размер от 74 818,61 лв. с равностойност от 38 254,15 евро, определена на основание чл.12, ал.1 вр. чл.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото съдебни разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 10 992,75 лв. и включват : 2992,75 лв. – заплатена държавна такса и 8000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с включено ДДС. Евровата равностойност на вземането за разноски, определена съгласно ЗВЕРБ, е 5620,50 евро.

Поради основателността на главния иск следва да бъде разгледан и предявения обратен иск.

Правоотношението между „Термал инженеринг” ООД и ЗД „Евроинс“ АД, на което е основана претенцията по обратния иск, е договор за застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“ по чл.171 от ЗУТ, обективиран в застрахователна полица № 04100100001759/ 18.09.2015г. На основание чл.229 вр. чл.223, ал.2 от приложимия КЗ /отменен на 01.01.2016г./ ако застрахованият удовлетвори увреденото лице, има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение, в това число и дължимите на увредения лихви за забава.

Не е спорно между страните и е установено мотивно в решението на 5

ВКС по т.д. 835/ 2023г., че периодът на действие на договора за задължителната застраховка е до 18.09.2016г. Поради това съдът приема за основателно правопогасяващото възражение на ответника по обратния иск, основано на чл.20 от приложимата към договора Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството. Съгласно цитираната разпоредба правата по договора за застраховка се погасяват в срок 5 години от датата на изтичането му. Тъй като застрахователният договор е изтекъл на 18.09.2016г., установеният от Наредбата 5-годишен давностен погасителен срок е изтекъл на 18.09.2021г., като по отношение на претенцията за законна лихва този срок не е прекъсван, нито спиран. След тази дата липсва валидно договорно основание, на което да се основе претенцията на застрахования към застрахователя за дължимата на увреденото лице законна лихва.

По тези съображения обратният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход от спора на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът по обратния иск дължи на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.37 от ЗПП вр. чл.25, ал.1 и 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 500 лв. - 255,65 евро съгласно ЗВЕРБ.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ТЕРМАЛ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, с ЕИК 102130456, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Крайезерна” № 157, представлявано от управителя Николай Георгиев Ракаджийски, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б, ет.1 – адвокат Мартин Богдев, да заплати на ОБЩИНА КАМЕНО, с ЕИК 000057001, представлявана от кмета Жельо Василев Вардунски, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 61 – адвокат Стоян Чапразлиев, сумата от 38 254,15 евро /74 818,61 лева/ дължима за периода 26.03.2022г. – 26.03.2025г. законна лихва върху парично вземане в размер на 200 000 лв., присъдено с влязло в сила съдебно решение по т.д. № 402/ 2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас, представляващо 6 обезщетение за гаранционни недостатъци, проявени след приемането на строително-монтажни работи (СМР) по полагане на хидроизолация в сградния фонд на Средно училище „Христо Ботев“ – гр. Камено, изпълнени въз основа на договор № BG161PO001/1.1-09/2010/047 от 19.05.2014г. по проект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност в образователните заведения в община Камено“ на ОП „Регионално развитие“ 2007-2013г.