Решение № 9134 от 31.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9134 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. В.ОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110106174 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Ж. Н. Ж., ЕГН ********** с адрес: гр. ..... против „У“ АД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр. С чрез изпълнителните си директори ...............

Ищецът твърди, че срещу него има заведено изпълнително дело № 20108410402759 по описа на ЧСИ Н с район на действие СГС. Ищецът и длъжник по изпълнителното дело дължал сумата от 16198.18 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 12.10.2006 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от 4880 .97 лева, представляваща договорна лихва; сумата от 521.58 лева, представляваща разноски в полза на взискателя по изпълнителното дело и настоящ ответник.

Твърди се, че ищецът имал правен интерес да предяви подадения иск с аргумент, че му е засегната правната сфера чрез упражняване на правна принуда в изпълнителен процес.

Ищецът допълва, че правата му се накърняват и от това, че воденето на изпълнително дело за погасени по давност вземания накърняват правата му като длъжник. Навежда се твърдение, че вземанията, предмет на изпълнителното производство били погасени по давност.

Твърди се, че е налице новонастъпило обстоятелство по делото - изтичане на предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна давност по отношение на вземането.

Твърди се, че е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 21074/2006г. и е надлежно издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на 15.12.2010 г. и изпълнителен лист на 02.11.2006 г. в полза на ответника за гореописаните суми.

Твърди се, че е настъпила перемпция по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК на 13.06.2013 г., както и че вземането е погасено по давност. Ищецът твърди, че давността започнала да тече на 13.06.2011 г. - датата, на която ищецът счита, че е 1 предприето последното изпълнително действие срещу него и давността била изтекла на 13.06.2016г. за главницата и разноските, а на 13.06.2014г. за претендираните лихви. Счита, че действията, предприети от съдебния изпълнител след 23.06.2013 г. били порочни, тъй като перемпцията настъпва по силата на закона, а последващите действия са предприети и извършени по едно вече приключило по силата на закона изпълнително производство. В подкрепа на правните си твърдения ищецът сочи ТР № 2/26.06.2013 г.

Налице е особено искане за допускане на обезпечение на настоящ иск. Последното е допуснато от съда и е издадена изпълнителна заповед с обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по и. д. №2759/2010г.

Ищецът моли съда да се произнесе с решение, с което да установи, че ищецът не дължи на ответника сумата от 16198.18 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 12.10.2006 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от 4880.97 лв., представляваща договорна лихва; сумата от 521,58 лв., представляваща разноски, за които има надлежно издаден изпълнителен лист в полза на взискателя по изпълнителното дело и настоящ ответник, поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, който в указания срок е депозирал отговор на исковата молба, с която е оспорил заявената претенция по основание и размер.

Ответникът твърди, че твърденията на ищеца за настъпила погасителна давност и перемпция на вземанията, предмет на изпълнителното производство са неоснователни.

Оспорва се позоваването на ищеца на ТР № 2/26.06.2013г. Счита, че последното не следва да се прилага, тъй като когато давността е започнала да тече е било в сила ППВС №3/1980 и следва то да се приложи по делото.

Твърди се, че по изпълнителното дело длъжниците са трима и последните са осъдени с един изпълнителен лист. Следвало да се имат предвид изпълнителните действия, които са поискани от взискателя по изпълнителното дело по отношение на всеки един от длъжниците. Твърди се, че не може да настъпи частична перемпция по изпълнителното дело, а изпълнителното дело се прекратявало на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само изцяло. С оглед представената хронология в отговора на исковата молба, ответникът счита, че надлежно е представил и подкрепил тезата си, че не е налице настъпила перемпция по изпълнителното дело и погасителна давност на вземанията, предмет на изпълнителното производство.

Ответникът моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли заявените от ищеца претенции изцяло като неоснователни. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищеца и се претендират разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител. Последният поддържа предявения иск, сочи доказателства и претендира разноски, за които представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

За ответника – в съдебно заседание не се е явил представител.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и се установява, че срещу ищеца Ж. Н. Ж. е бил издаден изпълнителен лист на 02.11.2006 година, издаден въз основа на акт по чл. 404, т.1 от ГПК – влязло в сила съдебно определение по гр. дело № 21074/2006 година по описа на Софийски 2 районен съд, 50-ти състав (допуснато и прието като писмено доказателство по настоящото дело с протоколно определение от 02.11.2022 г. ), за сумите – 16198.18 лева - главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2006 г. до окончателното изплащане на задължението; 4880.97 лева - договорни лихви и 521.58 лева - присъдени разноски.

Не е спорно между страните, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № .........., като по молба на „У“ АД (правоприемник на първоначалния взискател „.........“ АД) изпълнителното дело е прехвърлено при ...... и е образувано изпълнително дело № 20108410402759/2010 г. с взискател – „У“ АД и длъжник – ищецът.

В хода на образуваното изпълнително производство е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника – ищец и същата му е връчена на 15.10.2010 г. и са предприети изпълнителни действия, така както са описани в Удостоверение с изх. № 096454/15.12.2021 г. на ...... (лист 10 от делото).

Установява се, че с разпореждане от 15.09.2010 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – ищец при работодател „.....“ ЕООД.

Установява се, че с разпореждане от 08.10.2010 г. съдебния изпълнител е наложил запор върху МПС на длъжника – ищец, подробно описани в Удостоверение с изх. № 096454/15.12.2021 г. на .......

Установява се, че в хода на изпълнителното производство съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до банки в страната, с които е наложил запор на вземанията на ищеца, както следва:

На 31.05.2011 г. е наложен запор върху всички левови и валутни банкови сметки, открити от длъжника – ищец в „У“ АД;

На 10.06.2011 г. е наложен запор върху всички левови и валутни банкови сметки, открити от длъжника – ищец в „П“ АД;

На 13.06.2011 г. е наложен запор върху всички левови и валутни банкови сметки, открити от длъжника – ищец в „Р (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД;

На 13.11.2014 г. е наложен запор върху всички левови и валутни банкови сметки, открити от длъжника – ищец в „А“ АД, „А“, „П“ АД, „П“ АД, „Р (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД и „П /БЪЛГАРИЯ/“ АД;

На 24.08.2018 г. е наложен запор върху всички левови и валутни банкови сметки, открити от длъжника – ищец в „С“ АД.

Установява се, че с разпореждане от 05.10.2017 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – ищец при работодател „Мулти Билд“ ЕООД.

От Удостоверение с изх. № 096454/15.12.2021 г. на ...... (лист 10 от делото) се установява, че в хода на изпълнителното производство има множество постъпили молби от взискателя – ответник с искане за извършване на изпълнителни действия.

От гореспоменатото удостоверение, се установява още, че с разпореждания на съдебния изпълнител от 03.02.2011 г., 29.11.2011 г., 10.09.2012 г., 16.01.2013 г., 11.11.2014 г., 11.012017 г., 08.05.2018 г., 27.06.2019 г., в хода на изпълнителното производство са насрочвани описи на движимите вещи на длъжника – ищец, за които не се доказва да са се състояли.

Установява се, че по изпълнителното дело са постъпили плащания на 21.06.2011 г., на 07.09.2018 г. и на 24.02.2020 г.

По делото не се доказва, че от наложените запори на гореспоменатите банкови сметки на длъжника по изпълнителното дело са събрани средства за пълното погасяване на задълженията по изпълнителния лист.

3

С Определение № 6388/13.03.2022 година, постановено по ч. гр. дело № 6174/2022 година по описа на Софийски районен съд е допуснато обезпечение и е издадена обезпечителна заповед от 13.03.2022 година, с която е спряно изпълнението по изпълнително дело № 2759/2010 година по описа на .......

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви.

Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящето производство е заявен отрицателен установителен иск с квалификация чл. 439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск изпълнението, като основава твърденията си на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Иска се със сила на пресъдено нещо да бъде признато за установено в правоотношенията между ищеца и ответника, че не съществува вземане на ответника по издаден изпълнителен лист, като претенцията се основава на факти, настъпили след приключване на производството, по което е бил издаден изпълнителния титул, като в конкретиката на казуса се твърди изтекла погасителна давност.

По допустимостта:

Исковата претенция е допустима като заявена от лице, което твърди и доказва правен интерес. Налице е както активна, така и пасивна процесуална легитимация, и искът е предявен пред местно и родово компетентния съд, поради което се следва да бъде разгледан по същество.

По същество:

Ищецът основава твърдението си, че не съществува вземане на ответника по издадения на 02.11.2006 година изпълнителен лист, поради това, че след приключване на производството, в което е бил издадения титул е изтекла погасителна давност в негова полза.

Следва да се посочи, че изпълнителния лист е издаден въз основа на акт по чл. 404, т.1 от ГПК – влязло в сила влязло в сила съдебно определение по гр. дело № 21074/2006 година по писа на Софийски районен съд, 50-ти състав.

По смисъла на чл.117, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите – ако вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Настоящия съдебен състав следва да посочи, че в конкретиката на казуса влязлото в сила определение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, има характера на съдебно решение. Съдът е категоричен, че в случай като настоящия с влизане в сила на съдебния акт е настъпил и преклудиращия ефект на силата на пресъдено нещо.

За казуса спецификата при приложимостта на давността е свързано и с обстоятелството, че въз основа на изпълнителния лист от 02.11.2006 година е било образувано изпълнително производство – изпълнително дело № .........., като по молба на „У“ АД (правоприемник на първоначалния взискател „.........“ АД) изпълнителното дело е прехвърлено при ...... и е образувано изпълнително дело № 20108410402759/2010 г. с взискател – „У“ АД и Ж. Н. Ж., като солидарен длъжник.