Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 38 от 29.06.2022, Районен съд - Омуртаг

Съд
Районен съд - Омуртаг
Дело
Административно наказателно дело 265/2020
Вид
Решение № 38
Подписан
29.06.2022
В сила
20.07.2022
Състав
Невяна Пейчева Захариева

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28, б."а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.1, ал.2 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • чл.32, ал.1 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • чл.70, ал.1 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • чл.93, т.9 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Омуртаг, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Невяна П. Захариева при участието на секретаря Стела Викторова като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Административно наказателно дело № 20203510200265 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Х. А. М., с адрес: ****, против Наказателно постановление №24-5/28.09.2020г. на Началник отдел “Рибарство и контрол“ Централен Дунав – гр. Русе, към Главна Дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Бургас. В жалбата се излагат съображения за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН и се иска НП да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – отдел “Рибарство и контрол“ Централен Дунав, Главна Дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури , се представлява от гл. юрисконсулт П. И. П., който моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди наказателното постановление.

Районна прокуратура – Търговище, Териториално отделение - Омуртаг редовно призована не изпраща представител и не изразява становище по делото.

Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, и след като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното:

От приложения АУАН № В 0012434/13.05.2020г., се установява, че същият е съставен на жалбоподателя за това, че на 13.05.2020г., в 11.30 часа, извършвал любителски риболов на язовир „Ястребино“, с надморска височина 437 метра, в местността „Читалището“ и хванал 1 бр. бяла риба /сулка/, с въдица с една кука потопена във водата и контролирана от него. Посочено е, че жалбоподателят извършвал улов на пролетно – лятно размножаваща се риба, с което нарушил чл.32, ал. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите и Заповед № РД 09 350/15.04.2020 г. „на МЗХГ“. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и визирания нарушител, който не е изложил възражения.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление №241 5/28.09.2020г. на Началник отдел “Рибарство и контрол“ Централен Дунав – гр. Русе, към Главна Дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на жалбоподателя, на основание чл.70, ал.1 от ЗРА, е наложена глоба в размер на 1 500.00 лева, за нарушение по чл.32, ал.1 от ЗРА, като е посочено, че с действията си М. е нарушил Заповед № РД 09-350/15.04.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Цитираната заповед е приложена като писмено доказателство по делото. Описанието на нарушението в НП е като цяло идентично с описанието му в АУАН, като е уточнено, че уловената риба е върната във водата. Като доказателства по делото са приложени и КП № 5/13.05.2020 г. и заповеди доказващи компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган.

Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за основателна поради следните съображения: При разглеждане на АУАН и НП, издадени по повод описаното нарушение, съдът не констатира нарушения на процесуалния и материалния закон. АУАН е издаден от оправомощено лице при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Наказателното постановление е издадено в съответствие с административно – производствените правила от лице, снабдено със съответната материална компетентност за това. АУАН е подписан от актосъставителя, посочения в него свидетел и визирания нарушител и е връчен на последния. НП е подписано и връчено на жалбоподателя. С оглед на това съдът намира АУАН и обжалваното НП за законосъобразни от гледна точка на реквизити и процедура по постановяването им. Установи се по делото, че на посочените в НП място и време, жалбоподателят е извършил визираното в АУАН и процесното НП административно нарушение, а самият жалбоподател не оспорва това обстоятелство. В жалбата са изложени съображения за наличие на предпоставките чл.28, б.“а“ от ЗАНН, които след преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът счита за основателни.

При издаване на процесното НП наказващия орган, само формално е посочил, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради несъответствия на същото с въздигнатите основни принципи по чл.1, ал.2 от ЗРА. Според дадените указания с ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол и когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Към датата на извършване на деянието ЗАНН не е съдържал дефиниция на “маловажен случай”, поради което и предвид разпоредбата на чл.11 от същия закон е била приложима разпоредбата на чл.93, т.9 от НК.

Съгласно посочената разпоредба “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Понастоящем в ЗАНН е дадена дефиниция на „маловажен случай“ - в разпоредбата на § 1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН /нова ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, съгласно която: „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“ Тъй като именно „несъответствието“ на извършеното от жалбоподателя деяние с нормативната уредба по ЗРА води до извод за извършено административно нарушение не може да се приеме, че „несъответствието“ на деяние с основните принципи на закона обосновават извод за липса на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Визираната норма е относима към неизпълнението на всички задължения на лицата, произтичащи от правни норми, с които се обезпечава реда на управление. В случая 2 настъпването на имуществени вреди от административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя няма отношение към съставомерността на нарушението.

Затова при преценката дали деянието е маловажен случай, следва да се изхожда от съвкупната преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на конкретното деяние и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните последици – т. е. всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото и др. В конкретния случай съдът счита, че вредните последици – в посочения смисъл, настъпили в резултат от извършеното от жалбоподателя административно нарушение са незначителни. Установи се по делото, че жалбоподателят е извършвал любителски, а не стопански риболов и то само с 1 бр. въдица. Установи се, че жалбоподателят уловил една риба и същата е била пусната обратно във водата и следователно с деянието на жалбоподателя не е било оказано негативно въздействие върху размножаването на пролетно – летните размножаващи се риби. Не са налице доказателства по делото за наличие на други противообществени прояви на жалбоподателя, както и за други негори нарушения конкретно по ЗРА и следователно процесното нарушение се явява изолиран случа в неговия живот. Ето защо съдът счита, че в конкретния случай причинените с извършеното от жалбоподателя нарушение вреди, в описания – горе смисъл, са незначителни, което обуславя извод за по-ниска степен на обществена опасност на административното нарушение. Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде отменено.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-5/28.09.2020г. на Началник отдел “Рибарство и контрол“ Централен Дунав – гр. Русе, към Главна Дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Бургас, с което за административно нарушение по чл.32, ал.1 от ЗРА на Х. А. М., с адрес:

****, с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 1500.00 лева, на основание чл.70, ал.1 от ЗРА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Омуртаг: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА

3