Присъда № 243 от 10.12.2009, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

П Р И С Ъ Д А

Номер 243 10.12.2009г. град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд –Стара Загора Втори наказателен състав

На десети декември

Година: 2009 в публично заседание в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ГЕОРГИЕВА

Съдебни заседатели: 1. Н.О.

2. М.Г.

Секретар: М.Т.

Прокурор: И. РОГОШЕВ като разгледа докладваното от съдията Веселина Георгиева

Наказателно общ характер дело номер 1709 по описа за 2009 година:

П

Р И С

Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимия М.И.К. - роден на ***г. в гр. Ямбол, българин, български гражданин, женен, работещ като петролопродавач, със средно образование, неосъждан, живущ ***, ЕГН ********** ***

Загора, в периода 22.01.2009г.- 21.02.2009г., в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице- „шофьор – продавач консултант” в „Табак груп - Деливъри”

АД- Стара Загора, представлявано от Изпълнителния директор С. Н.

Георгиев, присвоил чужди пари на стойност 12 049.73 лева /дванадесет хиляди четиридесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/, собственост на „Табак груп - Деливъри” АД - Стара Загора, връчени в това му качество, поради което и на основание чл. 201 предл.

„първо” вр. чл. 26 ал.1 НК, вр. чл. 55, ал.1, т.2, б. “б” от НК, във връзка с чл. 373, ал.2 от НПК го ОСЪЖДА на “Пробация” със следните пробационни мерки:

- “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от осемнадесет месеца с периодичност два пъти седмично,

- “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от осемнадесет месеца.

ОСЪЖДА подсъдимия М.И.К. *** заплати на „Табак груп – Деливъри” АД, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, бул. “Цар Симеон Велики”, №106, вх.В, ап.23, представлявано от Изп. директор Стефан

Н. Г. сумата от 12 049.73 лева /дванадесет хиляди четиридесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за причинените му от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 21.02.2009г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА подсъдимия М.И.К. *** заплати в полза на

Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – гр. Стара Загора, сумата от 225 лева /двеста двадесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски, както и сумата от 482 лева /четиристотин осемдесет и два лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес, пред Окръжен съд – гр. Стара Загора.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:

Съдебни заседатели: 1.

2.

М О Т И В И към Присъда по НОХД №1709/2009г. по описа на Старозагорския районен съд.

Подсъдимият М.И.К. е предаден на съд за това, че в гр. Стара Загора, в периода 22.01.2009г.- 21.02.2009г., в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице- „шофьор – продавач консултант” в „Табак груп - Деливъри”

АД- Стара Загора, представлявано от Изпълнителния директор С. Н.

Георгиев, присвоил чужди пари на стойност 12 049.73 лева /дванадесет хиляди четиридесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/, собственост на „Табак груп - Деливъри” АД - Стара Загора, връчени в това му качество – престъпление по чл. 201 предл. „първо” вр. чл. 26 ал.1 НК.

В настоящото наказателно производство при условията на чл.84 и сл. от НПК съдът прие за съвместно разглеждане граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявен от „Табак груп - Деливъри” АД- Стара Загора, представлявано от Изпълнителния директор С. Н. Г. против подсъдимия за сумата от 12 049.73 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Предвид предявеният граждански иск съдът конституира „Табак груп - Деливъри” АД-

Стара Загора, представлявано от Изпълнителния директор С. Н. Г., като граждански ищец.

Представителят на Районна прокуратура -

Стара Загора поддържа обвинението, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно: „пробация” с първите две пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 24 месеца и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 24 месеца, както и „поправителен труд”.

Подсъдимият

М.И.К. се признава за виновен, изразява критично отношение към извършеното и моли съда да му наложи минимално наказание.

Защитникът на подсъдимия адв. Б. *** моли съда да наложи наказание при условията на чл. 55 от НК.

Съдебното следствие по делото е проведено по реда на чл.372, ал.4, във връзка с чл. 371, т.2 от НПК, предвид направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното съгласие от негова страна да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, като взе предвид направеното самопризнание от подсъдимия и събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят самопризнанието на подсъдимия, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

ФАКТИЧЕСКА

ОБСТАНОВКА

Подсъдимият

М.И.К. работил на длъжност шофьор- продавач- консултант в „Табак груп- Деливъри” АД гр. Ст. Загора, по повод на което му бил зачислен микробус с ДК № СТ 1398 АХ.

Трудовите му задължения били да продава стоките на фирмата- цигари, ваучери, кибрит и тоалетна хартия в различни търговски обекти на територията на Република България. Всеки един от шофьорите още от момента на постъпването си във фирмата, се назначавал със Заповед за МОЛ по отношение на поверената му стока и получавал подробна длъжностна характеристика. Микробусите на фирмата били снабдени с мобилен касов апарат, вайзор- мобилен фискален апарат за принтер, където се отразявала наличността на стоката по заявки. Всяка сутрин подсъдимият К. отивал в складовата база на „Търговия на едро” град Стара Загора, склад 25/3 в кв. „Индустриален, който се стопанисвал от „Табак груп- Деливъри” АД- Ст. Загора и бил депо за съхранение на стоките. От склада К. получавал и натоварвал на микробуса стока, за която му бил издаван складов документ- нареждане за прехвърляне на стоката, с което се задължавал за получените вещи. последните били предавани на подсъдимия именно в качеството му на шофьор- продавач консултант в „Табак груп- Деливъри” АД- Ст. Загора и му се предоставяли да ги пази и съхранява до момента на продажбата. Отчитането на стоките и парите от осъществените сделки ставало през два дни- пред касиерките в същия склад, като подсъдимият заявявал извършените продажби и предавал на касиерките получената за тях цена. Следователно подсъдимият К. имал качеството на длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т.1, б.”б” от НК.

През месец януари 2009 година подсъдимият М.К. решил да си закупи мотор, но не разполагал с необходимите за това средства. Ето защо подсъдимият решил да присвои част от парите,получени от продажбата на поверените му от работодателя стоки и да ги употреби по свое усмотрение. В изпълнение на замисленото, през месец януари 2009 година, К. започнал да продава предоставените му, в качеството му на длъжностно лице- шофьор- продавач консултант, от работодателя му стоки на различни лица, без да издава съответните документи за извършените сделки. Получените пари от продажбите на цигарите и другите стоки К. не отчитал в горепосочения склад пред „Табак груп- Деливъри” АД София, а в последствие изразходвал за лични нужди- закупил си мотоциклет, който не регистрирал по съответния ред. С част от парите закупил пералня, закупил си нов мобилен апарат, платил сметки за ток, телефон и вода за дома си. В дните за отчет пред съответните служители на работодателя си подсъдимият заявявал, че няма извършени продажби и съответно няма парични суми.

По описания начин, за периода 22.01.2009г.- 21.02.2009г., подсъдимият присвоил оборотни пари в размер на 12 049,73 лева, представляваща общата продажна цена на стоките, които К. продал без документи и чиято цена не отчел пред работодателя си, а изразходвал за сови лични нужди. На 21.02.2009г. била извършена ревизия на продадените за продажба на подсъдимия К. стоки, отчетените фактури, отчетените парични средства и наличната стока.

Подсъдимия К. предал оборота от последните два дни на касиерките- св. Росица Иванова и св. Д. Н., за да преброят парите, а той самият излязъл навън, за да предаде микробус с ДК № СТ 1398 АХ на колегата си Пламен Цвятков Павлов. Малко по- късно свидетелят Павлов извикал св. Н. да види вайзора, който отчитал липсваща стока на стойност 12 000,00 лева. Свидетелката Д. Н. попитала няколко пъти подсъдимият К., къде е липсващата стока, но той твърдял, че нищо не знае. Свидетелките Н. и Иванова се обадили веднага на С. Н.

Георгиев, който бил изпълнителен Директор на „Табак груп- Деливъри” АД- Стара Загора и го уведомили за констатираната липса. Бил съставен и акт за надчет. Малко по- късно била извършена повторна проверка, както на заредената стока, така и на отчетените пари и налична стока, при която липсата била потвърдена. По заповед на Стефан Георгиев св. Н. се обадила на Оперативния дежурен на РУ на МВР- Стара Загора, за да сигнализира за липсата и за извършеното престъпление.

През периода от 22.01.2009г.- до 21.02.2009г., датата на последната инвентаризация на зачисления на подсъдимия К. микробус с ДК № СТ 1398 АХ, при която са констатирани липсите, не са констатирани сторно операции на касовите ленти на касовия апарат, с които е работил подсъдимия или нарушения при работата с касовия апарат, относно реализираните продажби. Към 22.01.2009г. наличната стока в буса на подсъдимия К. е била в размер на 3 145 броя артикула на стойност по доставни цени 68 550, 41 лева. През периода 22.01.2009г.- 21.02.2009г., по нареждания на прехвърляне на стока, на подсъдимия К. е предадена стока в размер на 12 692 бр. артикули, на стойност по доставни цени в размер на 291 053,65 лева. За същия период последният е реализирал в търговските обекти стока в размер на 303 632, 89 лева. Върнал е 145 бр. артикули на стойност 3316,50 лева. Към 21.02.2009г. същият е следвало да има в наличност стока от 2 429 бр. артикули на стойност 52 654, 67 лева. От приложения инвентаризационен опис за инвентаризация на стоково- материални наличности към 21.02.2009г. е установено, че в микробуса на подсъдимия К. са намерени наличности в размер на 1 909 бр. артикули на стойност по доставни цени в размер на 41 120,11 лева. Установените липси са в размер на 520 бр. артикули, на стойност по доставни цени 11 535,03 лева.

От заключението на извършената в хода на досъдебното производство съдебно- счетоводна експертиза се установява, че „Табак груп- Деливъри” АД- Стара Загора има разработена и утвърдена счетоводна политика за отчитане на стоково-материалните ценности, в частност при извършване на дистрибуторска търговия по търговските обекти от работници на дружеството. Същата е реализирана, чрез технически средства- вайзори. Стоково- материалните ценности са заведени в счетоводството по доставни цени. По същите става отчитането до момента на тяхната продажба. Приходите от продажби на стоки се отчитат от работниците по продажни цени на дребно, намалени с търговската отстъпка. Именно по тези продажни цени с начислен ДДС, МОЛ се задължават към Дружеството при отчитане на реализираните обороти.

От допълнителното експертно заключение се установява, че сумата от 12 049,73 лева, записана като констатирани липси в Акт за начет от 21.02.2009г. издаден от „Табак груп- Деливъри”

АД- Стара Загора на подсъдимия К., е изчислена правилно. Разликите между стойността на сумата на липсите по Инвентаризационен опис и тази по акт за начет, се дължат на различните цени, по които се остойностяват стоките. За счетоводните цели, включително и инвентаризационния опис, стоките се остойностяват и отчитат по доставни цени. МОЛ се задължават в случай на липси по продажни цени с ДДС, както са изчислени липсите в акта за начет. Експертизата е приела като наличност към 22.01.2009г. в МОЛ М.И.К., стока в размер на 3145 бр. артикули на стойност 68 550,41 лева, а не фактическата такава, тъй като установената липса при първата инвентаризация не е погасена от МОЛ и е дължима към момента на извършване на проверката.