Решение № 366 от 18.12.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Шумен, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И. Й. Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20253630202302 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, №10100974 от 14.10.2024 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на П. И. И., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. От нейно име, чрез упълномощен представител е депозирана писмена молба, в която излагат становище по съществото на спора.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли деянието, предмет на обжалвания електронен фиш да бъде преквалифицирано, като отпадне квалификацията за повторност.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Лек автомобил марка „Форд Пума“ с рег. №СВ3855КЕ, собственост на „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД, с ползвател „Виваком България“ ЕАД на 14.10.2024 год. се движел в гр.Шумен, по бул.“Симеон Велики“ с посока на движение към изхода на гр.Шумен. В района на бул.“Симеон Велики“ №3 /Земеделски институт/, при ограничение на максимално разрешената скорост за движение в населено место от 50 км/час, посоченият автомобил се движел със скорост 65 км/ч /след отчетен толеранс от 3 км(%)/. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – АТСС „ARH CAM S1“ с №120сссе. Впоследствие, след установяване собствеността на автомобила на лицето Н.С.А., в качеството му на законен представител на „Виваком България“ ЕАД, в качеството му на ползвател, вписан в свидетелството за регистрация на автомобила, бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с мобилно автоматизирано техническо средство серия К, №9961535 от 14.10.2024 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Н.С.А., с ЕГН**********, в качеството му на законен представител на „Виваком България“ ЕАД е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

След връчването му на лицето на 03.12.2024 год. от името на лицето Е.А.А. е била депозирана писмена декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която декларирал, че на 13.10.2024 год. посочения в електронния фиш лек автомобил е бил предоставен за ползване на лицето П. И. И., с ЕГН**********. Към декларацията е било приложено Свидетелство за управление на МПС на посоченото в декларацията лице, както и пълномощно, от което се установява, че лицето е пълномощник на „Виваком България“ ЕАД, представлявано от законния представител Н.С.А.. В тази връзка първоначално издаденият електронен фиш е бил анулиран, а на жалбоподателката е бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, №10100974 от 14.10.2024 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на П. И. И., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото и присъединени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на 2 скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 14.10.2024 год., в 15.23 часа лек автомобил марка „Форд Пума“ с рег. №СВ3855КЕ, собственост на „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД, с ползвател „Виваком България“ ЕАД на 14.10.2024 год. се движел в гр.Шумен, по бул.“Симеон Велики“ с посока на движение към изхода на гр.Шумен, като в района на бул.“Симеон Велики“ №3 /Земеделски институт/, при ограничение на максимално разрешената скорост за движение в населено место от 50 км/час, посоченият автомобил се движел със скорост 68 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – „ARH CAM S1“ с №120сссе. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 68 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 65 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 14.10.2024 год. в 15.23 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е СВ3855КЕ, като превозното средство се приближава към камерата и е заснето откъм предния му регистрационен номер. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.

Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на яснота относно органа, който е издал електронния фиш и датата на неговото издаване, респективно датата на извършване на нарушението. Съгласно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш се издава по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, като в посочения образец изчерпателно са посочени данните, които трябва да съдържа електронния фиш.

Сред тези данни е териториалната структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението. Не е част от реквизитите на фиша конкретно длъжностно лице, което е обективирало на хартиен носител електронния, нито датата, на която е станало това.

Съгласно §1 от ДР на ЗАНН електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш не представлява волеизявление на определен орган, а електронно обективирано такова, което единствено се записва върху съответния носител от определено лице, но на база административно - информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това 3 приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронните фишове, а не относно процедурата за тяхното съставяне и необходимите им реквизити. Процесният електронен фиш е издаден съобразно утвърдения образец и отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП касателно данните, които трябва да съдържа.

Съдът не кредитира и твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата, че от електронния фиш не се установява техническото средство, с което е извършено заснемането.

Видно от текста на обжалвания електронен фиш в същия по ясен и категоричен начин е посочено, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство – „ARH CAM S1“ с №120сссе. В същото време с оглед твърдението за липса на доказателства, че същото е минало годишен технически преглед следва да бъде посочено, че от представения като писмено доказателство по делото Протокол от проверка №134-СГ-ИСИС/25.09.2024 год., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена от 20.09.2024 год. до 25.09.2024 год. и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч. в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч. Посоченият толеранс от 3 км./ч е бил приспаднат от отчетената от техническото средство скорост от 68 км./ч, като в електронния фиш по ясен и категоричен начин е посочено, че на жалбоподателката се налага наказание за скорост от 65 км./ч.

Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, свързани с използваното техническо средство и неговото обозначаване. Съдът намира, че при установяване на нарушението и съставяне на електронния фиш е била спазена предвидената в ЗДвП процедура, като техническото средство, с което е извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год.

Спазени са били техническите изисквания за използване на посоченото техническо средство за измерване на скоростта. Видно от представените като писмени доказателства по делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система рег.№869р10997/15.10.2024 год. и Снимков материал техническото средство, с което е извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год., като изрично е посочено и името на лицето монтирало техническото средство, респективно съставило протокола, като вписаните данни са удостоверени чрез неговия подпис. От представения снимков материал се установява по безспорен начин къде и по какъв начин е било монтирано техническото средство.

Съдът намира за неоснователни и твърденията на жалбоподателя, изложени в представените по делото писмени бележки, свързани с неправилно ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателката за посоченото 4 нарушение. Според разпоредбата на чл.188, ал.1, изр.първо от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Според второто изречение на същата разпоредба, собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По аргумент от противното, ако собственикът посочи на кого е предоставил МПС, то предвиденото за нарушението наказание се налага на посоченото лице, на което то е било предоставено. Когато нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство или система, какъвто е настоящия казус, то посочването следва да стане с писмена декларация, която да съдържа данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.