Определение № 5291 от 18.05.2022, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5291 гр. Варна, 18.05.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110101641 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Производството е образувано по предявен от В. И. П. , ЕГН ********** срещу „ТЕТ61“ ЕООД, ЕИК 121419419 осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 72.00 лева, представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на такса за репатриране на колата му и за отговорното й пазене на наказателния паркинг и сумата в размер от 500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството на ищеца, всяване на страх и безпокойство за това, че колата му може да е открадната, както и влагане на ненужна психическа и физическа енергия за доказване, че не е извършил административно нарушение, за което колата му е била репатрирана, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.02.2022 г. до окончателното погасяване на задълженията.

В исковата молба се твърди, че претендираните обезщетения произтичат от издаден срещу него индивидуален административен акт, какъвто е характерът на наложената му принудителна административна мярка /ПАМ/, изразяваща се в „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, наложена на ищеца на основание чл. 168, ал. 1 вр. чл. 171, т. 5, б. „б от ЗДвП от Алин Стойчев Йорданов и Георги Георгиев Алексиев, заемащи длъжността „водач/оператор открита платформа с повдигащо устройство“ при ответното дружество. Поддържа се, че с влязло в законна сила решение № 2528/20.12.2019 г., постановено по адм. дело № 3250 по описа за 2019 г. на Административен съд – Варна, потвърдено с решение № 1218/29.01.2021 г., постановено по ад. д. № 7062 по описа за 2020 г. на ВАС, е прогласена нищожността на горепосочената ПАМ, което обуславяло противоправността на действията на служителите на „ТЕТ-61“ ЕООД. По същество се моли исковете да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника „ТЕТ- 1

61“ ЕООД, в който е инвокирано възражение за неподсъдност на спора на РС-Варна, доколкото твърдените имуществени и неимуществени вреди произтичат от нищожен ИАА.

Излага се, че искът е подсъден на Административния съд в гр. Варна и следва да бъде разгледан по реда на чл. 203 от АПК. Цитира се и съдебна практика в тази насока. Излагат се и подробни аргументи по съществото на спора.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно – арг. от чл.

118, ал. 1 от ГПК. Възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда – арг. от чл. 119, ал. 1 от ГПК.

Съгласно мотивите на Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2015 г. на ВКС и ВАС, при спор, повдигнат пред граждански съд, който е родово компетентен на административен съд, е налице ненадлежно упражнено право на иск, като сезираният съд следва да прекрати и изпрати делото на родово компетентния съд за разглеждане на спора по същество, под страх от обезсилване на крайния съдебен акт.

Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК (предишна т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), на административните съдилища са подведомствени всички дела по обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.

В конкретния случай, ищецът твърди, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди от наложената му ПАМ, имаща характер на ИАА, която принудителна административна мярка впоследствие със съдебна санкция е прогласена за нищожна, поради което съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд – Варна, компетентен да разгледа и реши правния спор по правилата на чл. 203 и след. от АПК. В тази насока е и цитираната в писмения отговор каузалната съдебна практика на ВАС, която напълно се споделя от настоящия съдебен състав. Ответникът по исковете за обезщетение "Тет-61" ЕООД няма качеството на административен орган или на длъжностно лице по смисъла на чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. ПАМ обаче е реално наложена от физически лица по трудов договор към дружеството, които нямат компетентност по чл. 168 от ЗДвП да я наложат. Следователно след като орган /дори и не административен/ или длъжностно лице е натоварено по силата на специален закон и изрично овластяване да налага ПАМ при реализиране на форма на административна принуда с преустановителен характер, същият орган или лице следва да носят отговорност при реализиране на тази дейност в несъответствие с разпоредбите на закона. След като самата ПАМ е форма на държавна административна принуда, което се реализира по административен ред от лице с нарочна делегация и възлагане да осъществява тази дейност, дори и същото да не е административен орган, отговорността от незаконосъобразното осъществяване на тази дейност следва да се реализира по реда на чл. 1, 2 ал. 1 от ЗОДОВ. Изрично в тази насока са Решение № 4068 от 09.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11443/2014 г. и Решение № 1214 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7045/2018 г.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 118 от ГПК вр. с чл. 133 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1641 по описа за 2022 година на РС – гр.

Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд – гр. Варна, на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – гр.

Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на основание чл. 121 вр. чл.

274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Препис от определението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3