Определение № 201 от 22.01.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 201 гр. София , 21.01.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20211000500106 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.130 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от А. Р. И. и Н. С. И. против определение № 261 263 от 30.09.2020 г., постановено по гр.д. .№ 9 546/18 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 13 състав, с което е прогласено на основание чл. 27 от Регламент (ЕО) №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, че не е компетентен да разгледа предявените искове от А. Р. И. и Н. С. И. против Towarzystwo Ubezpieczen Wzajemnych TUW, с представител за територията на Република България: „Корис България“ ООД за заплащане на сумите от по 250 000 лв. - за всеки един от тях - обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания вследствие смъртта на техния син Р. А. Р., причинена в резултат на ПТП на 01.02.2016 г. на територията на Федерална Република Германия, гр. Берлин, на ул. „Зюдосталее“ 55, настъпило по вина на българския гражданин Е. Д., който при управление на л.а. „Сеат“, модел „Кордоба“ с per. № *** самокатастрофира, като при управлението му водачът е без свидетелство за управление на МПС, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от датата на деликта -01.02.2016 г. и е прекратил производството по гр.д. № 9546/2018 г. по описа на СГС, I ГО, 13 с-в.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното. В тази връзка се твърди, че съдът е направил неправилни изводи за по отношение на местоживеенето на ищците. Не оспорва извода, че понятието местоживеене се определя от правото на сезирания съд, н твърди, че правото на ЕС и практиката по приложението му са задали критериите и границите за определянето му, които не са спазени от съда. Твърди, че Брюкселската конвенция, докладът по нейното приложение, както и Регламент „Брюксел І“ и „Брюксел Іа“ поставят граници, в рамките, на които трябва да попада националната концепция за местоживеене на физическите лица. В тази връзка твърди, че съобразно цитираните актове 1 на ЕС местоживеенето не следва да се приравнява и тълкува като равнозначно на обичайно местопребиваване. Твърди, че местоживеенето съдържа в себе си идеята за по-фиксирано и стабилно място за установяване в сравнение с обичайното местопребиваване. Втората граница, която трябва да бъде съобразена почива върху разбирането, че цитираните Регламенти се прилагат независимо от гражданството и не следва да се използва местоживеенето като таен път за включване на гражданството сред факторите определящи действието им. Третата граница е базирана около постулата, че местоживеенето не трябва да се разширява до законови фикции по повод адрес, които в никакъв случай не отразява действителната връзка между дадено лице и държава, в която то е формирало своето конкретно и стабилно местоживеене. Ето защо твърди, че изводите на съда, че местоживеенето се определя по критериите на чл.48, ал.7 от КМЧП са в противоречие с автономното тълкуване на чл. 62 от Регламент „Брюксел Іа. Твърди, че противно на изводите на първоинстанционния съд практиката на Върховния касационен съд е противоречива, като посочва трети групи определения. Инвокира доводи от събраните по делото доказателства, за които твърди, че обосновават тясната връзка на ищците с България, въпреки, че същите са се установили трайно да живеят в Германия и имат адресна регистрация там. Твърди, че съобразно регламента местоживеенето не е ограничено до една единствена държава членка, поради което при наличието на съдилища в повече от една държава членка, които имат съответните предпоставки да бъдат сезирани, елиминирането на един от тях по формални и неуредени от регламента механизми противоречи на целта му и не е допустимо. Моли съда да отправи преюдициално запитване до Съд на ЕС, с въпроси, свързани възможността едно лице да има повече от едно местоживеене и ако отговорът е отрицателен какви са критериите за определяне на едно единствено местоживеене. Моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и да се върне делото за продължаване на производството по същество.

Ответникът по жалбата Towarzystwo Ubezpieczen Wzajemnych TUW (Взаимно застрахователно дружество ТУВ) оспорва подадената частна жалба.

Твърди, че международната компетентност е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Твърди, че съдът правилно е определил релевантните факти, от които се установява, че ищците имат адресна регистрация в Германия, което се потвърждава и от разпитаните по делото свидетели. Твърди, че съобразно разпоредбата на чл.62, §1 от Регламент (ЕС) № 1 215/2012 г. местоживеенето на физическото лице с определя от вътрешното право, поради което критериите за определянето му са тези на същото право. Твърди, че цитираните доклади не са част от правото на ЕС, отнасят се до други регламенти и не се ползват със задължителна сила. Твърди, че изводите на съда по отношение на критериите за определяне на местоживеенето се подкрепят и от практиката на СЕС, която приема, че в случаите на дело заведено от потребител от друга страна по договора, такова дело може да се заведе само в съдилищата на държава членка, където има местоживеене потребителят, поради което съдът има задължение да провери дали ответникът има местоживеене на територията на своята държава членка. Оспорва наведените твърдения за противочивост на практиката на Върховния касационен съд, като твърди, че в различните решения са изследвани различни критерии по националното законодателство за определяне на местоживеенето, които включват обичайното местоживеене и настоящ адрес. Противопоставят се на искането за отправяне на преюдициално запитване, като твърдят, че не са налице предпоставките. Видно от поставените въпроси се касае за тълкуване на националното, а не на общностното право.

Противопоставя се и на искането за разпит на два свидетели, като твърди, че такива вече са разпитвани в производството пред първоинстанционния съд. Моли съда да отхвърли частната жалба и претендира разноски по делото.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, 2 приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от атакуваното определение № 261 263 от 30.09.2020 г., постановено по гр.д. .№ 9 546/18 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 13 състав, с което е прогласено на основание чл. 27 от Регламент (ЕО) №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, че не е компетентен да разгледа предявените искове от А. Р. И. и Н. С. И. против Towarzystwo Ubezpieczen Wzajemnych TUW, с представител за територията на Република България: „Корис България“ ООД за заплащане на сумите от по 250 000 лв. - за всеки един от тях - обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания вследствие смъртта на техния син Р. А. Р., причинена в резултат на ПТП на 01.02.2016 г. на територията на Федерална Република Германия, гр. Берлин, на ул. „Зюдосталее“ 55, настъпило по вина на българския гражданин Е. Д., който при управление на л.а. „Сеат“, модел „Кордоба“ с per. № *** - самокатастрофира, като при управлението му водачът е без свидетелство за управление на МПС, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от датата на деликта -01.02.2016 г. и е прекратил производството по гр.д. № 9546/2018 г. по описа на СГС, I ГО, 13 с-в.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че производството по делото е образувано по предявени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. чл. 45 ЗЗД от А. Р. И. и Н. С. И. против Towarzystwo Ubezpieczen Wzajemnych TUW, с представител за територията на Република България: „Корис България“ ООД за заплащане на обезщетение в размер на сумите от по 250 000 лв. за всеки от тях за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на техния син Р.

А. Р., причинена в резултат на ПТП на 01.02.2016 г. на територията на Федерална Република Германия, гр. Берлин, на ул. „Зюдосталее“ 55, ведно със законна лихва върху тях от датата на деликта - 01.02.2016 г. до окончателното им изплащане.

Не се спори между страните, а се установява и от представените по делото писмени доказателства, придружени с превод на български език (разширена адресна регистрация от Окръжно управление *** Берлин, Отдел Държавно развитие, Социални и граждански услуги, Гражданска служба 1 от дата 15.12.2016 г.), че ищцата по делото Н. И. (с дата и място на раждане - ***, ***, България) е записана на следния адрес в адресния регистър: 12057 Берлин ***, ул. *** 47 част ге, считано от 08.08.2012г. като няма данни за изнасяне на лицето от адреса. Видно от същата адресна регистрация, ищцата Н. И. е имала и други адресни регистрации на територията на Република Германия, считано от 07.12.2010 г., като видно от отбелязаните данни като предишен адрес по местоживеене в чужбина е посочен: България до 07.12.2010 г.

Не се спори, а се установява и от разширена адресна регистрация от Окръжно управление Темпелхоф - Шьоненберг, Гражданско обслужване, 10820, Берлин от дата 06.07.2020 г., че лицето Н. И. е записана на следния адрес в адресния регистър: 12057 Берлин ***, ул. *** 47 част ге, считано от 08.08.2012 г. като няма данни за изнасяне на лицето от адреса. От приложената адресна регистрация се установява също така, че Н. И. е имала и други адресни регистрации на територията на Република Германия, считано от 07.12.2010 г., като видно от отбелязаните данни като предишен адрес по местоживеене в чужбина е посочен:***, България до 07.12.2010 г.

Не се спори, а се установява и от приложената разширена адресна регистрация 3 на лицето А. И. от 15.12.2016 г. (с дата и място на раждане - ***, ***, България), че същият е записан на следния адрес в адресния регистър: 12057 Берлин ***, ул. *** 47 част ге, считано от 01.08.2012 г. като няма данни за изнасяне на лицето от адреса. От приложената адресна регистрация се установява също така, че ищецът А. И. е имал и други адресни регистрации на територията на Република Германия, считано от 29.07.2010 г., като видно от отбелязаните данни като предишен адрес по местоживеене в чужбина е посочен: ***, България до 29.07.2010 г.

Не се спори, а се установява и от направените справки от НБД „Население“ към 27.01.2020 г., че А. Р. И. е регистриран с настоящ адрес: в Германия, считано от 26.10.2011 г., а по отношение на Н. С. И. в справката от НБД „Население“ е отбелязан настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № 2А от 01.11.1996 г.

В показанията си, разпитания по делото в открито съдебно заседание, проведено на 23.01.2020 г. свидетел А. Б. И. (съсед и приятел на ищците) твърди, че А. И. и Н. И. живеят в момента в Германия. Имат къща в *** и идват лятно време, но работят в Германия, където са от около 6-7 години.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е неоснователна.

С атакуваното определение № 261 263 от 30.09.2020 г., постановено по гр.д.

.№ 9 546/18 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 13 състав, с което е прогласено на основание чл. 27 от Регламент (ЕО) №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, че не е компетентен да разгледа предявените искове от А. Р. И. и Н. С. И. против Towarzystwo Ubezpieczen Wzajemnych TUW, с представител за територията на Република България: „Корис България“ ООД за заплащане на сумите от по 250 000 лв. - за всеки един от тях - обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания вследствие смъртта на техния син Р.