Решение № 9363 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9363

С, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110146369 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.

Образувано е с искова молба от К. И. П. с ЕГН: **********, адрес: С О, с.

В, *****, срещу Детска градина № ** “К М Л”, БУЛСТАТ ***, район Сердика, гр. София, ул. “Р” **, с която са предявени следните обективно кумулативно съединени искове:

Иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от К одекса на труда за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;

Иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност до уволнението;

Иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 8400 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода 21.07.2025 г. до 21.01.2026 г., ведно със законната лихва върху тази главница;

Ищцата сочи, че се намирала в трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор **/31.10.2024 г. с правно основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, с ДГ “К М Л” - гр. София. Със Заповед № 298 / 21.07.2025 г. директорът на ДГ “К М Л” е прекратил трудовото правоотношение. Твърди, че тази заповед е незаконосъобразна и уволнението въз основа на нея подлежи на отмяна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и иска да бъде възстановена на основание чл.

344, ал. 1, т. 2 КТ. Поддържа, че уволнението е незаконно, тъй като в заповедта е отбелязано, че прекратяването на трудовото правоотношение става “по взаимно съгласие и със завръщане на титуляра на работата.” Ищцата излага 1 аргументи, че такова съгласие не е изразявано от нейна страна. Твърди още, че заповедта не е доведена до знанието й, а е узнала за същата от писмо на ТП на НОИ, с което й е отказано изплащане на обезщетение за инцидент, претърпян на 22.07.2025 г., поради прекратяване на трудовото правоотношение на 21.07.2025 г. Освен това, навежда доводи, че след издаването на незаконната заповед ищцата е останала без работа. Поради това на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ се претендира и сумата от 8400 лв. - брутното месечно трудово възнаграждение за период от шест месеца, ведно със законната лихва върху тази главница. Моли молбата й да бъде разгледана по реда на бързото производство по чл. 310 ГПК.

Ответникът ДГ № ** “К М Л”, с БУЛСТАТ *** представляван от директора Р Н М, чрез адв. Н Г Н в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените от К. И. П. искове. Процесуалният представител на ответника не оспорва наличието на трудово правоотношение между ищцата и ответника, възникнало по силата на Трудов договор ** / 31.10.2024 г., сключен на правно основание чл. 68, ал. 1, т.

3 КТ за заместване на служител, който отсъства от работа. Твърди, че договорът е сключен до завръщане на посочения в титуляра договор – Г С. Не оспорва издаването на заповед № № 298 / 21.07.2025. Твърди, че видно от съдържанието на заповедта, еднозначно е посочено, че основанието за прекратяване на трудовия договор е чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ, което възниква при завръщане на замествания на работа. Дори ако се приеме, че са посочени повече от две основания за уволнение, според константната практика на съдилищата, ако са посочени повече от две основания, уволнението би било законно, ако е доказано поне едно от тях. Поддържа се, че ищцата оспорва наличието на само едно от основанията - че не е дала съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение, но не е релевирала твърдения за липсата на основание по чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ. Твърди се още, че на 21.07.2025 г. в детската градина се е явила заместваната служителка Г С и в присъствието на други служители, включително ищцата, е заявила, че иска да се върне на работа. В този смисъл е подадено и Заявление № 401 / 21.07.2025 г. На ищцата било обяснено, че при това положение нейното трудово правоотношение ще бъде прекратено. Вследствие на това било извършено предаване и приемане на складови наличности от К П. на титуляра Г С и били подписани съответните протоколи. Твърди, че заповедта не е връчена на ищцата поради преждевременното й напускане на мястото на работа на 21.07.2025 г. значително преди края на работния ден.

Ответникът навежда доводи още, че уредената от закона правна последица от невръчване на заповедта съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ при прекратяване без предизвестие, каквото е това по чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ, е липса на уволнение, тъй като трудовият договор се прекратява от момента на получаване на писменото изявление за това. Следователно, ако бъде установено, че към датата на исковата молба уволнителната заповед не е била връчена на ищцата, това би обосновало недопустимост на иска поради липса на правен интерес, тъй като не би било налице уволнение, което да бъде оспорено. Твърди се още, че заповедта не е подписана единствено поради 2 целенасоченото поведение на ищцата - след уведомяването, че нейният трудов договор ще бъде прекратен, тя е напуснала работното си място значително преди края на работното време; отказала е да подпише заповедта по покана на директора на учебното заведение при предоставянето на болничния си лист, свидетели на което са станали няколко служители от дирекция “Образование” към детската градина; отказала е след запознаване със съдържанието на заповедта при изпращане по куриер да подпише същата, както и обратната разписка. Поради това ответникът счита, че е работодателят е направил всичко възможно за връчване на процесната заповед на служителя, но последният, въпреки че се е запознал със съдържанието на същата, последователно е препятствал нейното връчване.

Моли съдът да допусне двама свидетели при режим на довеждане, като първият от тях ще установява обстоятелствата, свързани с разговора за прекратяването на трудовия договор от 21.07.2025 г. и действията на ищцата след това, а вторият ще установява обстоятелствата, свързани с опитите на ищцата да бъде връчена заповедта за прекратяване на трудовия договор.

Представя доказателства и прави доказателствени искания.

С допълнителна молба от 28.11.2025 г., докладвана и разгледана в откритото съдебно заседание на 06.02.2026 г., ищцата представя доказателства и прави доказателствени искания.

Софийският районен съд, вземайки предвид м атериалите по делото, намира от фактическа страна следното:

Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор **/31.10.2024 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.

70, ал. 1 от КТ, за изпълнение на длъжността “Помощен персонал” както и че същото е прекратено със Заповед № ***/21.07.2025 г. Видно от чл. 3 от трудовия договор, същият е сключен като срочен, до завръщането на титуляря Г С.

От представеното Заявление с вх. № **/21.07.2025 г., адресирано до работодателя-ответник, става ясно, че титулярят – Г С, е изявила желанието си да се върне на заеманата от нея длъжност считано от 22.07.2025 г., поради преждевременно прекратяване на майчинството.

След подаване на заявлението, между ищцата и Г С е подписан протокол за складова наличност, относно наличност по продукти в склад “Хранителни продукти” към дата 21.07.2025 г.

С оглед завръщането на титуляря, ответникът е издал Заповед № **/21.07.2025 г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата. В заповедта като причина за прекратяването е посочено “…по взаимно съгласие, със завръщане на титулярят на работа”, а като правно основание, на което е издадена заповедта е посочен чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ, съгласно която разпоредба, трудовия договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие, със завръщането на замествания на работа. Изготвената заповед не е подписана от ищцата.

С отговора на исковата молба е представено извлечение от Данни за 3 електронни трудови записи на работодателя – Д Г № ** “К М Л”, от което е видно, че трудовото правоотношение на ищцата с ответника е прекратено само на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ, както е посочено и в заповедта за прекратяване. Правоотношението е прекратено от 22.07.2025 г., която дата е и посочена от Г С като дата на завръщане на работа.

По делото са допуснати и събрани свидетелски показания от един свидетел на страната на ответника - С НТ, старши учител в детската градина. Същата посочва, че е Г С се е явила в детската градина и е подала молба за прекъсване на отпуска й по майчинство и за завръщане на работа. Твърди, че ищцата е била уведомена, че с оглед завръщането на титуляря, нейното трудово правоотношение ще бъде прекратено. Научавайки това, ищцата отказала да подпише заповедта, като си е тръгнала преди края на работния ден.

Свидетелката посочва, че на 23.07. ищцата се е явила в детската градина, за да предаде болничния си лист, като е била помолена да подпише заповедта за прекратяване, но същата отново е отказала. В последствие, свидетелката сочи, че е взето решение заповедта за прекратяване да бъде изпратена чрез куриерска фирма, с уговорката куриера да върне документа разписан. Ищцата отново е отказала да подпише заповедта, като свидетелката сочи, че от куриерската фирма е предоставен документ, който удостоверява, че ищцата е отворила пратката, запознала се е със съдържанието и, но е отказала да подпише документа.

Горепосочените твърдения на свидетелката Т се потвърждават от представения с отговора на исковата молба документ от куриерска фирма, в който е посочено, че ищцата се е запознала със съдържанието на пратката, но е отказала да я подпише.

Събрани са и свидетелски показания от един свидетел на ищцата – И И П, баща на ищцата. Свидетелят твърди, че на 22-ро число през лятото на 2025 г., ищцата му се е обадила и му е казала, че е претърпяла злополука – счупена ръка. Сочи, че на следващия ден, ищцата е получила обаждане от директорката на детската градина, с която същата иска ищцата да се яви в детската градина, за да разпише със задна дата, че е напуснала работа. В последствие е придружил ищцата до детската градина и е станал свидетел на разговора с директорката. Твърди, че този разговор не се е случил по начина, по който е изложено в отговора на исковата молба, като ищцата не е влизала в детската градина, а разговорът се е провел между директорката, свидетелят и ищцата отвън. Потвърждава твърдението на свидетелката Тошева, че заповедта е била изпратена в последствие с куриерска фирма, но ищцата е отказала да я подпише.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Съгласно разпределението на доказателствената тежест, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на 4 трудово правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.

В тежест на ответника-работодател е при условията на пълно и главно доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да докаже, че законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.

325, ал. 1, т. 5 КТ, като установи завръщането на замествания служител на работа.

Един от спорните моменти по делото е дали въпреки посочването за прекратяване в договора „основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда“, трудовото-правоотношение е прекратено по взаимно съгласие и дали се застрашава правото на защита на служителя срещу уволнението му, поради записаното в заповедта „Прекратяване на трудовия договор, по взаимно съгласие на страните, със завръщането на титуляра на работа.“.

Видно от представените по делото доказателства, а именно заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и извлечението от електронния трудов запис, става ясно, че трудовото правоотношение между ищцата и ответника е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ.