Решение № 6357 от 22.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6357 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100510669 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 13327/05.07.2024 г. по гр.д. № 54049/2023 г. по описа на СРС, 43 състав е отхвърлен предявения от „Кей енд Ви“ ООД против „Си 2003“ ООД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл.

266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 258 от ЗЗД – за признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата общо 3060,31 лева, представляваща главница за предоставени услуги по изпиране и са издадени фактура №2000001258/30.08.2021, фактура № № 2000001372/30.09.2021 г., фактура № **********/01.10.2022 г. и фактура № 2000002631/01.11.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр.д. № 37401/2023 г. по описа на СРС, 43 състав.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 241151/24.07.2024 г., подадена от „Кей Енд Ви“ ООД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че събраните по делото доказателства установяват неговата основателност. Установено било от предходна кореспонденция и начинът за изпращане на счетоводни документи, че това в процесния случай е спазена установената практика. Ответникът не 1 възразил срещу задължението си да заплати процесните фактури, поради което следвало да се приеме, че е изпълнил задължението си да установи, че е предоставил договорените услуги, които ответникът не заплатил. Посочва, че съдът е извършвал процесуални действия, възможността за които е била преклудирана и е допускал доказателствени средства въпреки неизпълнение на задължения от страната, която ги представя. В първото по делото заседание били приети писмени доказателства, представени след изтичане на срока за отговор, като следвало да се посочи, че ответникът не бил упражнил правото си на отговор. Това било относимо и към разпита на допуснатия след изтичане на срока, свидетел. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия, но в съдебно заседание управителят на „ Си 2003 ЕООД заявява, че я оспорва и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 54049/2023 г. по описа на СРС, 43 състав е образувано по искова молба, подадена от „Кей Енд Ви“ ООД против Си 2003 ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.

422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че предоставя услуги по изпиране и дезинфекция на хотелско (спално/постелъчно) и ресторантьорско (покривки за маса) бельо, а ответветникът към момента на възникване на задължението осъществявал търговска дейност по предоставяне на хотелиерски и ресторантьорски услуги, чрез притежавания от него хотел „Чанар“, находящ се в гр. Хисаря. Във връзка с осъществяваната от двете дружества дейност няколко пъти възниквали самостоятелни търговски правоотношение, изразени в предоставяне на услугата по изпиране на хотелско и ресторантьорско бельо, за чиято стойност били издадени фактури фактура №2000001258/30.08.2021, фактура № № 2000001372/30.09.2021 г., фактура № **********/01.10.2022 г. и фактура № 2

2000002631/01.11.2022 г. на обща стойност 3060,31 лева, която сума била посочена като главница в представено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение. Дружествата осъществявали кореспонденцията си по и-мейл, като ответникът бил надлежно информиран относно наличието на задължение. По този начин били връчени и процесните фактури, като ответникът не възразил относно плащането им. Моли да бъде признато за установено, че ответното дружество дължи да заплати исковата сума, за която е издадена заповед за изпълнение.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника „Си 2003“ ЕООД, като в съдебно заседание заявява, чрез управителя си, че оспорва предявения иск.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 37401/2023 г. по описа на СРС, 43 състав. По заявление от 04.07.2023 г., подадено от Кей енд Ви ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на Си 2003 ООД да заплати на заявителя сумата от 3060,31 лева, представляваща главница за предоставени услуги по пране през периода от 30.08.2021 г. до 01.11.2022 г., за които са издадени 4 бр. фактури, фактура №2000001258/30.08.2021, фактура № № 2000001372/30.09.2021 г., фактура № **********/01.10.2022 г. и фактура № 2000002631/01.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и гласни доказателства, въз основа на които съдът е приел в мотивите си, че между страните са възникнали облигационни правоотношения от договори за изработка, но не се установявало, че работата е извършена, както и че е приета от възложителя.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и 3 допустимо.

Във връзка с наведените от жалбоподателя доводи, настоящият състав намира следното:

Съгласно чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да плати възнаграждение. Основателността на предявения иск е поставена в зависимо от това по делото да се установи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за изработка, че изпълнителят е изпълнил съобразно уговореното, както и че работата е приета от възложителя.

Въз основа на събраните по делото доказателства и въведените от страните твърдения се установява, че между тях е възникнало правоотношение по силата на договори за изработка, като не е спорно, че ответникът е възлагал на ищеца да извършва услуги, свързани с пране на хотелско и ресторантьорско бельо.

Установява се, че за извършени услуги „Кей Енд Ви“ ООД е издало ф а к т у р и фактура

№2000001258/30.08.2021, фактура

№

№

2000001372/30.09.2021 г., фактура № **********/01.10.2022 г. и фактура № 2000002631/01.11.2022 г. на обща стойност съответна на претедираната.

Съгласно чл. 264, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите поръчващият има задължение да приема извършената съгласно договора работа, а ако работата не отговаря на възложеното, той следва да направи възраженията си, а ако не направи такива възражения, то работата се счита приета (ал. 3). В тежест на ищеца е било да установи, че е изпълнил уговореното между страните и отразено във фактурите. Доказателства в тази насока не са ангажирани. Липсват и доказателства, че дори работата да е извършена, то и не се установява приемането й от възложителя. Независимо, че ответникът не е представил отговор на исковата молба, то дори и само въз основа на направеното общо оспорване, не е налице основание да се приеме, че ищецът е освободен от задължението да ангажира доказателства относно изгодните факти.

По отношение на наведените доводи за допуснати процесуални 4 нарушения във връзка със събиране на доказателства по искане на ответника след изтичанена срока за отговор, следва да се посочи, че районният съд не е формирал изводи въз основа на тези доказателства, доколкото с оглед правилно разпределената доказателствена тежест, задължение на ищеца е било да установи фактите, на които основава искането си.

Предвид на изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 13327/05.07.2024 г. по гр.д. № 54049/2023 г. по описа на СРС, 43 състав

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5