Решение № 22023 от 02.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22023 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20211110157631 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Т...” ЕАД е предявило срещу Б. Г. А. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че всяка от ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 68, 67 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, община „П..“, жк „С...“, бл..., вх..., гараж №.... (съобразно уточнението, направено в открито съдебно заседание на 01.06.2022 г. (л. 168)), аб.№ 1..., ведно със законна лихва за период от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 8, 71 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 09.06.2021 г., сумата от 24, 62 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 5, 01 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.07.2018 г. до 09.06.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35831/2021 г. по описа на СРС, 151 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира и разноските за производството.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който исковете са оспорени по основание и размер. Изложени са доводи за липса на сключен между страните писмен договор, поради което ответникът не следва да се счита за потребител, както и за липса на основание за начисляване на топлинна енергия. Сочи, че с окончателно решение на ВАС са били отменени всички текстове, касаещи изчисленията по Методиката към Наредба № 16-334. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.

Третото лице-помагач „И...“ ЕООД е подало „предварителен отговор на исковата молба“ и писмени бележки, с които оспорва предявените искове. Излага доводи за наличието на незаконен състав, прави искане за отвод на съдията-докладчик, по което съдът се е произнесъл с отделно определение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

На първо място, във връзка с възражението на ответника за незаконен състав, следва да се посочи, че съгласно заповед № АС-153 от 08.04.2024 г. на Председателя на Софийски районен съд, издадена на основание чл. 80, ал. 1 ЗСВ и Изменение и допълнение № 3 на Правилата за разпределение на дела в Софийски районен съд, на настоящия съдиядокладчик, считано от 08.04.2024 г., е възложено председателстването на 151 състав, като към посочената дата производството по настоящото дело е било висящо, следователно не са били налице основания за преразпределение на делото за разглеждане от друг съдиядокладчик и не е налице незаконен състав.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен договор между страните.

По делото е приет нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 22.05.1997 г., по силата на който ответникът Б. А. е придобил правото на собственост върху апартамент № 5, находящ се в процесната сграда, както и върху процесния гараж №...., състоящ се от една гаражна клетка със застроена площ от 20, 79 кв.м., като върху имотите е запазено вещно право на пожизнено ползване в полза на Е К А. Последната, видно от приетия по делото препис-извлечение от акт за смърт, е починала на 02.08.1997 г. (л. 450 ).

Следователно, именно ответникът в качеството си на собственик на процесния гараж 2 отговаря за стойността на реално потребената в имота топлинна енергия.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че в гаража липсват отоплителни тела, свързани към сградната инсталация, няма начислени и суми за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, а единствено за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Тези констатации се потвърждават и от представените от третото лице-помагач документи – справки за разход на топлинна енергия. Изчислението на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, през процесния период се е извършвало по формула, заложена в Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) и в Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г., върху пълната отопляема кубатура на гаража, като по делото не се спори, че пълната отопляема кубатура на процесния гараж е 48 куб.м., както е посочено в справките за разход, представени от третото лице-помагач. Обстоятелството, че в процесния имот няма монтирани радиатори, разпределители и вентили не освобождава ответника от задължението да заплаща стойността на топлинната енергия, разходвана за сградна инсталация, начислена в съответствие с нормативните изисквания, доколкото съгласно чл.

153, ал. 6 от Закона за енергетиката клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, единственият случай, в който клиент прекъснал топлоснабдяването към отоплителните тела в имотите си не дължи заплащането на топлинната енергия, е когато топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване е прекъснато от абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, но това е възможно съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от Закона за енергетиката само когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване и декларират писмено това пред топлопреносното дружество с искане за прекъсване на топлоснабдяването. Доказателства за прекъсването на топлоснабдяването на цялата сграда-етажна собственост няма, а и липсват подобни твърдения. Предвид това, ответникът дължи заплащането на доставената до гараж №.... топлинна енергия за сградна инсталация, изчислена на база пълен отопляем обем.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника във връзка с отмяната на съответните части от Методиката за дялово разпределение, представляваща приложение към двете цитирани по-горе наредби за топлоснабдяването. По аргумент от чл. 195 от АПК, а и съобразявайки дадените разяснения в мотивите на Тълкувателно решение № 2/19.11.2014г. по тълк.д.№ 2/2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че законът не отрича действието на подзаконовия нормативен акт до момента на съдебното му обявяване за нищожен или унищожаем по реда на АПК, т.е до постановяването с окончателен съдебен акт за отмяна на посочената методика, същата намира приложение, като отмяната и няма обратно действие. Ето защо, независимо изхода на спора по адм.д. № 13721/2017 г. по описа на ВАС и по адм.д.№ 85/2024 г. по описа на ВАС, постановеното решение има действа само занапред, т.е считано от съответно 26.06.2020 г. и 10.02.2025 г., и не влияе на 3 законосъобразността на извършените допреди постановяването му изчисления на задълженията на потребителите.

Вещото лице е изчислило, че размерът на сумата, дължима за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за целия процесен период, се равнява на 72, 37 лв. Следва да бъде разгледано и направеното възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.