Решение № 2979 от 04.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 2066/2025
- Вид
- Решение № 2979
- Подписан
- 04.05.2026
- Състав
- Стилияна Григорова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 81, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 7, 11 и 13 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 7, 11 и 13 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 7, 11 и 13 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9а · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 294, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2979 гр. София, 04.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20251100102066 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу И. Г. П. за признаване за установено, че дължи на ищеца сумата от 30 195.04 лева главница по договор за кредит от 17.06.2015 г. и допълнително споразумение от 10.08.2017 г., ведно със законната лихва от 21.09.2018 г. до окончателното изплащане, договорна лихва за периода 25.05.2018 г. – 20.09.2018 г. в размер на 874.38 лева, наказателна лихва в размер на 202.28 лева за периода 03.06.2018 г. – 20.08.2018 г. и 120 лева заемна такса.
Ищецът твърди, че „Банка ДСК“ ЕАД предоставила на кредитополучателя И. Г. П. сумата от 35 600 лева по договор за кредит за текущо потребление за срок от 120 месеца и годишен лихвен процент от 8.1%.
На 10.08.2017 г. било сключено допълнително споразумение, с което кредитът бил преструктуриран и приет за установен остатък от главница в размер на 30 310 лева. Страните договорили преференциален лихвен процент от 7.245%.
Считано от 25.05.2018 г. кредитополучателят преустановил плащане на погасителните вноски и на 22.08.2018 г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем, за което уведомила длъжника на 28.08.2018 г.
По подаденото заявление СРС издал заповед за незабавно изпълнение, срещу която длъжникът възразил. С договор за прехвърляне на вземания от 24.08.2023 г. вземането по договора за кредит било цедирано на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като в срока по чл. 422, ал. 1 от ГПК от уведомяване на заявителя цесионерът предявява иск за установяване на вземането по 1 заповедта за незабавно изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, в който излага подробни съображения срещу основателността на иска. Твърди недействителност на договора за потребителски кредит, неравноправност на клаузите относно възнаградителната лихва и липса на основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Възразява и за погасяване по давност на претендираните вземания и за прихващане с недължимо платени възнаградителни и наказателни лихви и такси.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД изразява становище за основателност на претенцията. Подробно обосновава действителност на процесния договор и съществуване на вземанията по него, които не били погасени по давност.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 62207/2018 г. по описа на СРС, 62 състав се установява, че на 01.10.2018 г. „Банка ДСК“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с която на И. Г. П. да бъде разпоредено да заплати на заявителя сумата от 30 195.04 лева главница, 874.38 лева договорна лихва за периода 25.05.2018 г. – 20.09.2018 г., 202.28 лева наказателна лихва за периода 03.06.2018 г. – 20.08.2018 г., 120 лева заемни такси и законна лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението – 21.09.2018 г. до окончателното изплащане.
Срещу постановената на 01.10.2018 г. заповед по чл. 417 от ГПК длъжникът И. П. е подал възражение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за признаване съществуването на задълженията по заповедта от 01.10.2018 г.
Съобщението е получено от „Банка ДСК“ ЕАД на 29.01.2025 г., а с молба от 20.02.2025 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е представил доказателства, че е предявил иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК в качеството си на цесионер.
Към исковата молба е представен договор за цесия от 24.08.2023 г., с който „Банка ДСК“ ЕАД прехвърля на „ЕОС Матрикс“ ЕАД вземания, описани в Приложение № 1 към договора, сред които на позиция 436 е 2 вземането по договор за кредит, сключен с И. Г. П..
Установява се от приетия по делото договор за кредит за текущо потребление от 17.06.2015 г., че „Банка ДСК“ АД отпуска на И. Г. П. сумата от 35 600 лева, чрез превод по посочената в т. 4 от договора сметка.
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата чрез заплащане на 120 месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, приложен към договора.
Според чл. 8 от договора кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 8.1% или 0.02% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR - 1.181% и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6.919%, при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж плюс, подробно описани в Приложение № 2 към договора („Условията“). При нарушаване на Условията Кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на Условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13.769%. Годишният процент на разходите (ГПР) е фиксиран на 9.18%, като промяната му се извършва при предпоставките, предвидени в Общите условия (ОУ). В т. 9.1. от ОУ се съдържа подробна регламентация относно компонентите, които образуват ГПР: лихви, такси, които клиентът дължи на банката, съгласно Приложение – извлечение от Тарифа на банката, такса за поддържане разплащателна сметка, чрез която се обслужва предоставеният кредит и такса за допълнителни услуги, ползването на които представлява изпълнението на условия за получаване на преференциална лихва по кредита. Т. 9.2. от ОУ изрично изключва онези разходи по кредита, които са за сметка на кредитополучателя: разходите, които той трябва да заплати за неизпълнение на задълженията си по договора за кредит и нотариалните такси, свързани с учредяване на обезпеченията.
Договорът за кредит за текущо потребление от 17.06.2015 г. е сключен в писмена форма и всяка негова страница е подписана от И. П.. Ответникът не е 3 оспорил, че някой от подписите не е положен от него не само под процесния договор, но и под приложение № 1 (погасителен план), приложение № 2 (Условия по програма ДСК Престиж Плюс), приложение № 3 (ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица и извлечение от Тарифа за лихвите, таксите и комисионните).
В чл. 12 от договора кредитополучателят е заявил, че своевременно му е предоставена преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК, както и ОУ за предоставяне на кредит за текущо потребление на физически лица, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит от 17.06.2015 г. Приета е по делото и декларация от 03.06.2015 г. от И. Г. П., че му е предоставена необходимата преддоговорна информация.
Съгласно чл. 9 от ЗПК (ред. ДВ, бр. 14/20.02.2015 г.), договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Задължителното съдържание на договора е посочено в чл. 11 от ЗПК. С отговора на исковата молба ответникът е развил подробни възражения за недействителност на договора за текущо потребление поради неяснота относно обстоятелствата колко ще дължи, при какви условия, за какъв период от време и по-конкретно как може да се променя лихвеният процент.
В самия договор е посочен е общият размер на кредита – 35 600 лева, и условията за неговото усвояване – чрез превод по посочената в чл. 4 банкова сметка. В отговор по т. 1 от заключението на вещото лице е посочено, че на 18.06.2015 г. банковата сметка на П. е заверена със сумата от 35 600 лева.
С оглед подробните доводи на процесуалния представител на ответника както в отговора на исковата молба, така и в писмената защита и в допълнителната писмена защита относно неясния лихвен процент и размера на ГПР, съдът дължи и подробен отговор на възраженията за недействителност на договора за потребителски кредит, основан на събраните 4 по делото доказателства.
Относно недействителността на договора са дадени разяснения в мотивите на ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС: недействителни са сделките, които съдържат недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Действителността на договорите, както и съответствието им с императивните разпоредби на закона се преценява към момента на сключването на договорите, като за тази преценка не са от значение обстоятелствата, настъпили след посочения момент. В случая съдът дължи да изследва нА.це ли е сочената неяснота относно лихвения процент. В договора за кредит от 17.06.2015 г. страните изрично са уговорили, че се прилага преференциален променлив лихвен процент от 8.1%, образуван от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR 1.181% към 17.06.2015 г., и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6.919% при изпълнение на Условията по приложение № 2 към договора.
Според тези условия, при превод на работна заплата по разплащателна сметка в банката, с обезпечение залог на вземане по трудово правоотношение, заедно със залог на вземане по сметка. Ползването на преференциален лихвен процент е обусловено и от допълнителни условия, за които не са нА.це данни да са изпълнени. Според Условията по кредитна програма „ДСК Престиж Плюс“, най-ниският лихвен процент е 8.40% за кредити, предоставени в лева за служители на определен работодател (т. 1.1.2 от Условията). По договора от 17.06.2015 г. обаче лихвеният процент е 8.1%. Установява се, че е допуснато отклонение за И. П. по отношение на договорения лихвен процент на възнаградителната лихва, като същата е намалена с 0.3%. Това сочи, че клаузите на процесния договор са индивидуално уговорени, включително относно цената по ползвания паричен ресурс. На следващо място, фиксираната компонента е такава при изпълнение на Условията, а изрично е посочено, че тя се променя с 6.85% - до 13.769% при нарушаване на Условията. И в този случай компонентата е фиксирана. Що се отнася до изискването за превод на работна заплата по разплащателна сметка в банката, това изискване е обусловено от даденото от кредитополучателя обезпечение – залог върху вземанията на П. за трудово възнаграждение и други вземания по трудово правоотношение между него и „Топлофикация София“ АД (чл. 2, ал.
1 от договор за залог върху вземания). Даденото от кредитополучателя обезпечение е единствено такова, не е свързано с допълнителен разход, който 5 да се отчита като стойност в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и по скрит начин да се повишава стойността на ГПР (чл. 19, ал.
1 от ЗПК).
В горепосоченото ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено и че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Това указание е приложимо по направеното от представителя на ответника възражение на стр. 5 от отговора на исковата молба относно клаузата на т.
9.1.1 от Условията, регламентираща частично отнемане на преференцията, ако не постъпи работна заплата, но постъпи по сметката вноска, която покрива задължението. Самоцелната проверка на нищожни клаузи излиза извън предмета на спора, а в случая цитираната разпоредба от Условията няма отношение към клаузите на договора и неговото изпълнение/неизпълнение.
Установи се от даденото от вещото лице заключение, че преференцията не е отнемана и лихвен процент в завишен размер не е прилаган. Обратно, втората погасителна вноска с падеж 25.07.2015 г. е намалена поради понижаване стойността на 6-месечния SOFIBOR с 0.195%. Банката е прилагала стриктно намалението на лихвения процент поради все по-ниските стойности на променливата компонента - 6-месечния SOFIBOR последователно от 15.01.2016 г., 15.07.2016 г., 15.01.2017 г. и 15.07.2017 г. Този извод произтича от съпоставка на дадения от вещото лице отговор на въпроса по т. 10 и колона 3 - „лихвен %“ и колона 13 - „дължима вноска“ от приложение № 1 към заключението. От данните по делото не се установява фиксираната компонента да е променяна. Тя е била все в размер на 6.919%.
Разпечатката съдържа 34 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dc762098-18f3-42ce-9b91-1a94f3d28563