Решение № 172 от 26.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. София , 26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Джурковски

Александър Желязков

Емилия Колева в присъствието на прокурора Анна Мариянова Алексова (СГП-София) като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600138 по описа за 2021 година С присъда № 904004 от 08.10.2020 г. на БлОС-НО, 10 състав, постановена по НОХД № 473/2019 г. по описа на същия съд, подсъдимият Г. М. К., роден на *** г. в с.***, община ***, с постоянен и настоящ адрес същото село, ул."***" № 102, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 20.10.2018 г. около 00.30 часа в с.***, на ул."Люляк" в близост до дом № 10 умишлено е умъртвил М. И. Д., ЕГН **********, като деянието е извършено с особена жестокост (чрез систематично нанасяне в областта на лицето и по окосмената част на главата вляво на удари с голяма сила, посредством два камъка, причинявайки по този начин седем броя големи, дълбоки и зеещи разкъсно-контузни рани), като смъртта е настъпила вследствие несъвместима с живота тежка черепно-мозъчна травма, довела до изразена недостатъчност на мозъчните функции, поради което и на основание чл.116, ал.1,т.6, предл. 3 НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 15 (петнадесет) години.

Със същата присъда на основание чл.41 ал. 6 НК във връзка с чл.57,ал.1,т.2,б."А" ЗИНЗС е определено наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

С присъдата на основание чл.59,ал.1 НК от така наложеното наказание е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с полицейска заповед и с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода 20.10.2018 г. до влизане на присъдата в 1 сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

С присъдата подсъдимият Г. М. К., с установена по делото самоличност, е осъден да заплати на А. А. Д., ЕГН **********, от с.***, община ***, сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Д. ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането (20.10.2018 г.) до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения граждански иск във връзка с това деяние над уважения размер до претендирания такъв от 400

000 лв. като неоснователен.

С присъдата подсъдимият Г. М. К., с установена по делото самоличност, е осъден да заплати на З. М. С., ЕГН **********, от с.***, община ***, сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Д. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането (20.10.2018 г.) до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения граждански иск във връзка с това деяние над уважения размер до претендирания такъв от 300 000 лв. като неоснователен.

С присъдата подсъдимият Г. М. К. е осъден да заплати на Ф. М. М., ЕГН **********, от с.***, община ***, сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Д. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането (20.10.2018 г.) до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения граждански иск във връзка с това деяние над уважения размер до претендирания такъв от 300 000 лв. като неоснователен.

С присъдата на основание чл.189 НПК подсъдимият Г. М. К. е осъден да заплати разноски по делото както следва:

-по сметка на ОД на МВР-Благоевград - сумата от 2460,11 лв. разноски в досъдебното производство;

-по сметка на Окръжен съд-Благоевград - сумата от 816,09 лв. разноски по делото в съдебната фаза, както и сумата от 12 400 лв. (дванадесет хиляди и четиристотин лв.) представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, както и 25 лв. за служебно издаване на изпълнителни листове.

Срещу така постановената присъда в осъдителните й части е постъпила въззивна жалба от адвокат К. Д., защитник на подсъдимия Г. М. К., с оплаквания, че е неправилна поради нарушение на закона; необоснована, заради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила; че е постановена при непълнота на доказателствата; като и че е налице явна несправедливост на наложеното наказание.

Твърди се, на първо място, че присъдата на ОС- Благоевград е незаконосъобразна, защото неправилно са тълкувани и приложени някои материалноправни норми и неправилно са тълкувани и не са приложени други такива. В частност като неправилно тълкувана и 2 приложена се сочи нормата на чл.116, ал.1, т.6, предл.3 от НК, тъй като нито от субективна, нито от обективна страна поведението на подсъдимия покрива признаците за съставомерност от обективна и субективна страна. Заявява се, че след като не е доказано по несъмнен начин съставомерно поведение по чл.116 от НК логично е следвало подсъдимият да бъде оправдан и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

Твърди се, че в случая не може да се говори за проявена особена жестокост и че по тази причина не може да се говори и за квалифицирано убийство по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК.

Изтъква се, че за да бъде ангажирана отговорността на К., са игнорирани редица съществени обстоятелства, които безспорно са установени в случая, а именно – че е игнорирано състоянието на силно раздразнение, провокирано от пострадалия с тежка обида, от която са настъпили и е било възможно да настъпят тежки последици, както за подсъдимия, така и за неговата избраница - свидетелката Б..

В тази връзка като неправилно тълкувана и приложена се сочи и нормата на чл.118 от НК, доколкото, според защитника, в конкретния случай е установено, че Г.К. е бил в състояние на силно раздразнение. Счита се, че при това положение и като се има предвид, че към момента на инцидента са били само двамата с пострадалия логично следва и отговора, че това състояние е било предизвикано от пострадалия и от никой друг. Изтъква се, че поведението на пострадалия през цялата вечер и непосредствено преди конфликта установява и какви са предпоставките за настъпване на състоянието на силно раздразнение.

Твърди се, че става въпрос за тежка обида по отношение на самия К. и за тежка обида и за жената, за която е възнамерявал да се ожени – като по отношение на самия К., че е ялов; че не може да има собствени деца и че за това ще гледа чужди; че е глупак; че никой не го иска и за това се жени за жена с три деца; а по отношение на Б. - че е курва; че има три деца от различни мъже и др. В тази връзка се заявява, че тежките последици са свързани с това, че се прави невъзможна връзката на двамата и спокойното заживяване в село ***. Според защитника в случая става въпрос за класически пример за приложение на привилегирования състав на чл.118 от НК и че като неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл.118 от НК първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразна присъда.

Освен това в жалбата се сочи, че неправилно е тълкувана и не е приложена нормата на чл.124 ал.2 пр.2 от НК. В тази връзка се излагат аргументи, че желанието на подсъдимия в случая е било по-скоро да накаже пострадалия с нанасяне на побой заради провокативното поведение и състоянието на силно раздразнение, до което е бил доведен, както и че той е целял причиняване на средна телесна повреда, при което смъртта е настъпила по непредпазливост, което, според защитника, се установява и от последващата му реакция „ако е жив ще почерпя”. Т.е., според защитника, става въпрос за умисъл за причиняване на средна телесна повреда и по непредпазливост настъпване на смъртта на пострадалия.

Твърди се също, че неправилно са тълкувани и не са приложени и нормите на чл.55 ал.1 т.1 от НК, на чл.11 от НК относно формите на вината, на чл.45 и чл. 52 от ЗЗД. Във връзка с 3 последните две разпоредби се правят доводи, че присъденото обезщетение на всеки един от гражданските ищци няма нищо общо с критерия за справедливост и че става въпрос за завишаване на обезщетението.

Претендира се, че неправилно е тълкувана и не е приложена и нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, която сочи, че „ако увреденият е допринесъл за настъпването на вреди, обезщетението може да се намали”. По този повод се твърди, че не е отчетено провокативното поведение на пострадалия непосредствено преди конфликта като основание за редуциране на неимуществената отговорност.

Прави се и оплакване, че така постановената присъда е необоснована и че голяма част от фактическите положения, приети за установени, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В тази връзка в жалбата се посочени основни фактически изводи, които, според защитника, не могат да бъдат споделени с оглед събраните доказателства, а именно: че няма фактически основания да се приеме проявена „особена жестокост”; - че няма основания да се приеме умисъл за причиняване на смъртта; - че няма основания да не се приеме състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида, от която са настъпили и е могло да настъпят тежки последици за подсъдимия и неговата избраница.

Въвежда се и оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - на визираните в нормата на чл.13 от НПК, регламентираща принципа на разкриване на обективната истина; и на визираните в нормата на чл.14 от НПК — „вземане на решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото; на изискванията на чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК. В тази насока се изтъква, че първоинстанционният съд не се е съобразил и с възможностите по чл.154 от НПК и незадължителния характер на експертното заключение. Сочиш се също, че атакуваната присъда няма нищо общо с изискванията на чл. 303 от НПК относно забраната присъдата да почива на предположения и относно императивното изискване за доказване на обвинението по несъмнен начин. Твърди се, че е допуснато нарушение и на нормата на чл.305 ал.3, чл.308, чл.310 ал.2 и чл.348, ал.3, т.2 от НПК.

Претендира се, че е налице и непълнота на доказателствата, като се твърди, че първоинстанционният съд не е допуснал изследване на конкретните въпроси, свързани с наличие на състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида, от която е било възможно настъпването и са настъпили тежки последици за подсъдимия и за неговата избраница.

Въвежда се и оплакване, че наложеното наказание е явно несправедлив. В тази насока са изложени съображения, че реално подсъдимият носи отговорност по по-тежък престъпен състав, който не съответства на реалното му поведение и на събраните доказателства по делото; както и че ако е бил приложен по-леко наказуем състав на престъпление е щяло да се постигне далеч по-справедливо наказание. Твърди се също, че при съществуването на 4 основание за прилагане на чл.55, ал. 1 т. 1 от НК поради наличие на многобройни и изключителни смекчаващи обстоятелства първоинстанционният съд не е наложил наказание под законоустановения минимум на престъпния състав на чл.116 от НК. Сочи се, че по този начин е постановено явно несправедливо наказание, което не може да допринесе за постигане целите на наказанието, регламентирани в чл.36 от НК, нито относно личната, нито относно генералната превенция.

Съобразно така изложеното се отправя молба да бъде отменена изцяло атакуваната присъда, както в наказателната, така и в гражданскоправната й част и на основание чл.336 ал.1, т.3 от НПК да бъде постановена нова присъда, с която да бъде оправдан подсъдимия Г. М. К. и да бъдат отхвърлени предявените граждански искове изцяло. Алтернативно се отправя молба да бъде постановено решение, с което на основание чл.337 ал.1,т.1, т.2 предложение 3, и т.3, пр.2 от НПК да бъде изменена атакуваната присъда като бъде намалено наказанието, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление, след което да бъде освободен подсъдимия от изтърпяване на наказанието на основание чл.66 от НК, а на основание чл.337 ал.3 от НПК да бъде намалено на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД присъденото обезщетение на всеки един от гражданските ищци. При условията на алтернативност се отправя и молба за постановяване на решение, с което на основание чл.335 ал.2 от НПК да бъде отменена изцяло атакуваната присъда и делото да бъде върнато на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.