Решение № 1039 от 01.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1039 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20241000500843 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение 124 от 29.08.2023 г. постановено по т.д.49/2021 г. по описа на ОС-Благоевград /БлОС/ са уважени частично обективно съединените искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 и чл.124 ГПК, като съдът е признал за установено, че П. Е. /като кредитополучател/ и Н. Д. и Н. Ш. /като наследници по закон на поръчителя Г. Д. – починал по време на разглеждане на първоинстанционното дело/ дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД /сега АД/ сумата от 76 560,24 лв., съответстваща на 39 145,23 евро, представляваща главница по договор за кредит за строителство на недвижим имот от 13.10.2005г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2020г. до пълното погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №503416 от 17.08.2020г. по ч.гр.д. №688/2020г. на Районен съд-Разлог, като е отхвърлен иска над уважения размер до предявения такъв от 64 983,15 евро, съответстваща на 127 094,05 лева като неоснователен. Признал е също така за установено, че посочените три физически лица дължат на търговската банка сумата от 120 лв., съответстваща на 60 евро, представляваща такса изискуемост, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №503416 от 17.08.2020г. по ч.гр.д. №688/2020г. на Районен съд -Разлог, както и сумата от 574,20 лв., съответстваща на 293, 8 евро, представляваща законна лихва за периода от 08.07.2020г. до 04.08.2020г., включително, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №503416 от 17.08.2020г. по 1 ч.гр.д. №688/2020г. на Районен съд-Разлог. В останалите части, предявените от кредитната институция установителни искове по чл. 422 ГПК са отхвърлени като неоснователни, като съдът се е разпоредил и с отговорността за разноски по чл. 78 ГПК съобразно изхода в производството /уважена и отхвърлена част от исковете/, а решението е изменено в частта за разноските с определения 579 и 580 от 29.11.2023 г. /чл. 248 ГПК/.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението на БлОС са подадени две въззивни жалби – от „Банка ДСК“ АД /против отхвърлителните части/, както и от физическите лица-длъжници /против частите, в които исковете на банката са уважени/ с изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт и искане към втората инстанция да уважи изцяло претенциите /в жалбата на банката/, респ. да отхвърли изцяло установителните искове /в жалбата на ответниците пред БлОС/. Претендират се разноски.

Страните взаимно оспорват жалбите си като неоснователни с писмени отговори по чл. 263 ГПК, като пред втората инстанция е изслушана допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, изготвена от в.л. В. С..

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 и чл.124 ГПК.

В исковата молба ищецът „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 688/2020 г. по описа на Районен съд - Разлог срещу П. Е. и Г. Д.. В същото е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжниците да заплатят солидарно на банката главница в размер на 64 983,15 евро, ведно със законната лихва върху сумата от 05.08.2020 г. до пълното й погасяване, договорна лихва в размер 7 728, 18 евро, от които запериода 14.07.2019г. до датата на изискуемостта 08.07.2020г. в размер на 4 798, 82 евро и за периода то 2 07.12.2016г. до 30.06.2017г. в размер на 2 929,36 евро, обезщетение за забава общо в размер на 691,05 евро, включващо лихвена надбавка за забава съгласно Допълнително споразумение от 19.09.2014 г. от 3% в размер на 2,68 евро за периода от 23.05.2017 г. до 31.05.2017 г.; лихвена надбавка за забава съгласно Допълнително споразумение от 19.09.2014 г. от 10% в размер на 603,30 евро за периода от 31.05.2017г. до 30.06.2017г. ; лихвена надбавка за забава по Допълнително споразумение от 28.06.2017 г. от 3 % в размер на 85,70 евро за периода 29.01.2018 г. до 08.07.2020 г. и законна лихва съгласно ТР № 3/2017 г. на ВКС в размер на 505,43 евро за периода от 08.07.2020 г. до 04.08.2020 г. и такси в размер на 660,85 евро.

Заповядано е да се платят и разноски за заповедното производство, включващи д.т. от 2 916,87 лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Ищецът твърди, че материалното правоотношение е възникнало на основание договор за ипотечен кредит, сключен на 13.10.2005 г. с П. Е., по силата на който банката му е предоставила банков кредит в размер на 160 000 лева със срок на издължаване 300 месеца, считано от датата на първото усвояване. По силата на договора кредита е обезпечен с договорна ипотека съгласно 2 нотариален акт с рег. № 4180/17.10.2005 г. по описа на Служба по вписванията-Разлог. Сочи, че за предоставения кредит е уговорен лихвен процент в т.7.1.1. и т.7.1.2, които регламентират преференциална лихва, прилагането на която зависи от това дали кредитополучателят ще спазва условията на привилегията. Ищецът поддържа, че е изпълнил изцяло ангажимента си по договора, като е предоставил сумата по разплащателна сметка на длъжника BG********, като кредитът е усвоен на етапи, съобразно клаузата на т.4.2 от договора за кредит и първоначално кредитът е отчитан по заемна сметка № 10853944, аслед превалутирането му по кредитна сметка № 20366918. Твърди се, че между страните са сключени няколко допълнителни споразумения след основния договор. Първото от тях е от 26.02.2010 г., с което е преструктуриран остатъкът от вземането в размер на 152 468 лева, като е договорен нов погасителен план и променен лихвеният процент. Със следващо такова от 14.06.2012 г. е превалутиран кредитът, като същият от 163 778,40 лева е станал 83 859,90 евро по валутният курс на банката за деня, който е бил 1.951 евро, а за кредитополучателя превалутирането е извършено с по-изгоден курс – 1,953. Предоговорен е и размерът на дължимия процент на възнаградителната лихва и гратисен период за издължаване на главницата от 12 месеца. Сочи се, че през този период е начислена лихва, която поради неплащането й е била капитализирана към главницата. Допълнително споразумение е сключено и на 20.08.2013г., когато отново да договорени условия за преференциален лихвен процент и е съставен нов погасителен план. На 07.10.2014 г. отново е сключено споразумение за разсрочено плащане, с нов погасителен план, като е променен лихвеният процент и преференциалният такъв е станал 6,79 %. Сочи се, че на 15.01.2015 г. лихвеният процент е автоматично намален на 6,651% и е генериран нов погасителен план, а на 04.05.2015 г. е повишен този процент на 7, 151 % и е генериран нов погасителен план. На 15.07.2015 г. същият е намален на 7,034 %, и е изготвен погасителен план, а на 15.01.2016 г. лихвеният процент е намален отново на 6,931 %, поради промяна в EURIBOR и е изготвен нов погасителен план. На 15.10.2016 г. е променен ЛП от 6, 974 % на 7,294%, като е изготвен нов погасителен план, тъй като кредитополучателят е спрял да изпълнява условията на „ДСК Уют“ за преференциален ЛП. Последвало е нова промяна в погасителния план 5.01.2017 г. с лихвен процент 7,252% поради промяна на EURIBOR; В резултата на сключване на ново споразумение за разсрочено плащане от 28.06.2017 г. е сключен и договор за поръчителство с Г. Д.; променена е погасителната вноска от 7-о на 14- то число и е изготвен нов ПП. Твърди се, че са последвали нови изменения, както следва: на 15.07.2017 г. ЛП е станал 7,212%; на 15.01.2018 г. ЛП е станал 7,214%; на 15.01.2019 г. ЛП станал 7,249%; на 15.07.2019г. ЛП е станал 7,143%; на 01.01.2020 г. ЛП е станал 7,161%, като са изготвени нови погасителни планове при всяка промяна. Банката сочи, че е обявила кредита за предсрочно изискуем в счетоводната си система на 08.07.2020 г., тъй като не са били погасени 12 бр. погасителни вноски, които са подробно описани в извлечението от счетоводните книги. Твърди, че кредитополучателя и поръчителя са уведомени изрично за предсрочната изискуемост с покани[1]уведомления с изходящ № 01-20-10123 и № 01-20010124 и двете от 18.05.2020 г., получени лично от адресатите, удостоверено в протокол на ЧСИ М. К.. В допълнителната искова молба банката твърди още, че решението за 3 предоговаряне на параметрите на кредита, включително и за превалутирането на същия, не е взети едностранно от банката. За това са постъпвали искания, включително и молба с вх. № 21/13.02.2012 г. от кредитополучателя. Твърди, че макар в същата да не е посочено конкретно искане за превалутиране, по повод тази молба са водени разговори и се е стигнало до решението на двете страни да се пристъпи към превалутиране. Банката поддържа, че допълнителното споразумение за предоговаряне и превалутиране на дълга е индивидуално уговорено за конкретния длъжник и за него е взето конкретно индивидуално решение. Сочи също, че последната вноска е платена на 20.01.2020г., както и че предвид обявеното извънредно положение за периода от 13.03.2020г. до 14.05.2020г., в който са били спрени принудителните действия срещу длъжниците исъответните срокове, шестмесечния срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД за подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК не е бил изтекъл към датата на подаване на заявлението – 03.08.2020 г. Банката излага и фактическо твърдение, обосновано с довод по чл. 430 от ТЗ, че забраната за анатоцизъм по чл. 10 от ЗЗД не се прилага за процесния договор за кредит, тъй като едната от страните е търговец, а ЗЗД се прилага само за отношенията между частни лица.

В отговорите на исковите молби ответникът Г. Д. излага възражения, че както в основния договор, така и в допълнителното споразумение от 28.06.2017 г. липсват клаузи за обезпечение чрез поръчителство от трето лице, поради което липсва основание за сключване на договор за поръчителство за него, което го прави нищожен. Второ основание за нищожност на поръчителството което изтъква е, че такъв договор може да се сключва само за обезпечаване на валидно задължение, а той счита, че процесното не е, тъй като е превалутирано на основание нищожна клауза, а именно чл. 24, т.1 от Договора за кредит.

Сочи, че тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗПот, тъй като се основава на едностранни действия на банката, които са извършени служебно, а не в резултат на предоговаряне между страните; не са известни критериите, при които кредиторът преценява настъпили ли са промени във валутния пазар, които да налагат промяна на дълга от лева в евро и тази норма не дава възможност на кредитополучателя, като по-слаба страна в правоотношението, да участва в предоговарянето и да прецени икономическите последици от превалутирането. Във връзка с изложеното съображение се поддържа, че задължението по договора за кредит съществува в първоначалната валута. Излага възражение за прилагане на нормата на чл. 147, ал.1 от ЗЗД, поради изтичане на шестмесечния срок, в който кредиторът е следвало да предприеме действия за събиране на вземането си, считано от 14.07.2019 г. и изтекъл на 14.12.2019 г. Формулирано е и възражение за нищожност на клаузите на чл. 7.1.2, както и на вече обсъдената клауза на чл. 24,2 т.1 от Договора за кредит, поради неравноправност на същите. Последица от липсата на алгоритъм, при който се променя ЛП по кредита. Според него, Приложение № 1 към договора, съдържащо условията за ползване на преференциален лихвен процент при жилищни кредити, не сочи критериите, при които се определят преференциите, даже и условията да бъде определяем начинът, по който ще се променят преференциалните условия. Поддържа, че тези клаузи не са индивидуално договорени. Поддържа, че това приложение не следва да се счита за неразделна част от договора, тъй като не е датирано. Във връзка с горните възражения 4 ответникът сочи, че задължението следва да се върне в чистият му вид, поради нищожността на клаузите за възнаградителна лихва, т.е. само главницата. Твърди, че допълнителното споразумение от 26.02.2010 г., 26.06.2012г., 19.09.2014 г.и 28.06.2017 г., в частта относно договорките за ЛП, са нищожни защото са определени въз основа на неравноправни клаузи от първоначалния договор. Твърди, че размерът на дълга/главницата/ е значително по-малък поради това, че не е следвало да се капитализират изтекли и неплатени лихви към главницата на задължението, както и поради това, че осчетоводяването на кредита от счетоводната система на банката е извършено неправилно. Според ответника в Анекс № 1 от 26.02.2010 г. не е договорен гратисен период за изплащане на главницата, поради което банката е изготвила некоректен погасителен план по този анекс и постъпилите суми от 17.03.2010 до 17.08.2010 г. са отнасяни за погасяване само на лихва, като по този начин е завишен размера на дължимата главница. Твърди, че размерът на главницата е значително завишен в резултат