Решение № 160 от 03.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Благоевград, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Иванов при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Атанас Иванов Търговско дело № 20251200900027 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от М. С. С., ЕГН **********, чрез адв. Д. З., против „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407.

Навежда се в молбата, че на 27.09.2024 г. около 23.30 ч. по път Н-84 се движи лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с per. № ***, управляван от А.А.А. с ЕГН **, който в района на км. 95+200 поради движение с несъобразена скорост с пътните условия и релефа, при навлизането си в ляв завой губи контрол над управляваното от него МПС, като излиза вдясно от пътя и самокатастрофира в крайпътен скат.

Навежда се, че при процесното ПТП е пострадал ищеца М. С. С. с ЕГН ***, в качеството си на пътник в лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с per. № **

Твърди се, че местопроизшествието е посетено от дежурен ПТП, който е съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 23 от 27.09.2024 г., в който са описани обстоятелствата и причините за настъпването на инцидента. По случая е образувано ДП № 268/24г. и пр. пр. № 7898/24г. по 1 описа на Районна прокуратура Благоевград, като на водача на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с per. № *** е съставен и АУАН № GA 1176581.

Прави се довод, че вина за настъпилото произшествие има водача на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с per. № ***, който не е съобразил поведението си на пътя и по този начин грубо е нарушил конкретни разпоредби в ЗДвП, а именно: Чл. 5. (1) Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; Чл.20. (Изм. -ДВ, бр. 43 от2002г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Поддържа се, че непосредствено след инцидента М. С. С. е откаран и хоспитализиран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД с оплаквания от ****** Поддържа се, че получените при ПТП травми са причинили ******* Всичко това се е отразило силно негативно на емоционалното състояние на М. С. С.. Твърди се, че се чувства потиснат, напрегнат и неспокоен; в тежест на близки и роднини. Твърди се, че преди инцидента пострадалият не е имал подобни проблеми и е водил нормален начин на живот, като ищецът е млад мъж, едва на 19 години, като всички гореописани следствия от получените травми ще променят значително начина му на живот. След ПТПто са настъпили редица неблагоприятни промени в ежедневието му - загуба на сън, неспокойство, унило състояние на духа, трудно придвижване. По отношение на психическите последици от самия инцидент се твърди, че М. С.

С. изпитва страх и уплаха от случилото се, като споменът за инцидента ще остави травмиращ отпечатък в съзнанието завинаги оттук нататък.

Твърди се, че във връзка с лечението си към този момент ищецът е извършил значителни имуществени разходи на обща стойност 8089.73 лв., 2 като твърди че всяка отделно заплатена сума се явява пряка и непосредствена последица от травмите от ПТП и че разноските за лечение и възстановяване са адекватно сторени и в съгласие с добрата медицинска практика.

Поддържа се, че по отношение на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с per, № **е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД ,ДЗИ-Общо застраховане“ със застрахователна полица № BG/06/124002221585 със срок от 11.07.2024 г. до 10.07.2025 г. На основание чл. 429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Твърди се, че е сезиран ответния застраховател с писмена претенция № 92-1119 от 07.11.2024 г., съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на обезщетение съобразно представените доказателства. Липсата на произнасяне по претенциите от страна на застрахователната компания в предвидения по закон 3-месечен срок (чл. 496 от КЗ), обуславя интереса от настоящия иск.

Прави се пред съда искане, да се осъди ответника ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв.

/шестдесет хиляди лева/, частичен от 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 27.09.2024г., причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „Сеат", модел „Ибиза" с рег.

М ***, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 07.11.2024г.

(датата на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата.

Прави се пред съда искане, да се осъди ответника ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, да заплати на ищеца сумата о т 8089.73 лв. /осем хиляди осемдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/ - за претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение, направени вследствие на ПТП от 27.09.2024г., причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „ Сеат “, модел „Ибиза“ с рег.

№ ***, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 07.11.2024г.

(датата на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) 3 до окончателно изплащане на сумата.

Претендира и сторените по делото разноски.

С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 16.09.2025 г., съдът е допуснал изменение на иска против ответника, досежно размера, като е увеличил на 120 000.00 лв..

Ответникът “ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът оспорва всички фактически твърдения на ищците в исковата молба, с изключение твърдението за наличие на валиден към датата на процесното ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен в „ДЗИОЗ“ ЕАД за „Сеат”, модел „Ибиза“, с рег. № ** Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че са осъществени предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахования в дружеството ни водач.

Като функционално обусловена, отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се ангажира само при наличие на категорични данни, предпоставящи отговорността на застрахованите лица.

Отговорността от непозволено увреждане, съгласно чл. 45 от ЗЗД възниква тогава, когато пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на едно лице, са настъпили вреди - имуществени и/ или неимуществени, в патримониума на увреденото лице. Фактическият състав на деликтната отговорност включва пет кумулативни елемента действия/бездействие, противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина, която съгласно чл. 45 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.

Доказването на основанието по чл. 45 от ЗЗД за деликтната отговорност на прекия причинител на вредите е изцяло в тежест на ищците, който претендира обезщетение за неимуществени вреди. При непозволеното увреждане вредата не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от тази страна, която претендира обезщетение, в случая - ищеца. Обезщетението се дължи за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябва да са действителни, да съществуват обективно и да са причинени от делинквента. Ответникът не е обвързван от твърденията на ищеца, нито по 4 отношение наличието на неимуществени вреди, нито относно техния размер.

Прави се довод, че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи по безспорен начин извършването на описания в исковата молба механизъм на ПТП, конкретните причини и обстоятелства за настъпването му, които да са довели до вредоносните последици. Ответникът оспорва вида и характера на описаните в исковата молба телесни увреждания, механизма на причиняването им и пряката им причинно-следствената връзка със събитието.

Представените медицински документи удостоверяват единствено наличието на травматични увреждания. От тях не може да се заключи какъв е действителният механизъм на възникване на увреждането, както и дали то се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Оспорва ответника твърденията за наличие на дълбоко емоционално разстройство и силен психологически стрес от страна на М. С. С.. В тежест на ищецът е да докаже наличието на факти и обстоятелства, от чиято достоверност черпи права. Сред представените от ищцовата страна документи, липсват доказателства в подкрепа на това твърдение.

Оспорва ответника размера на претенцията, тъй като същият е силно завишен и не съответства на обичайно присъжданите суми за обезщетения.

Отделно, в условията на евентуалност, счита, че предявеният размер не е съобразен с приноса на ищеца за настъпването на процесното ПТП и уврежданията, които е получил.

В случай, че ищеца докаже наличието на твърдените вреди и че същите са вследствие на виновното поведение на застрахован в „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД водач, то твърди ответника, че видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент претендирания от ищецът размер. Прави се довод, че обезщетението трябва да е достатъчно, но не следва да е прекомерно - да е в размер, които деморализира и ненужно обогатява ищеца и който смущава общественото нравствено чувство (за сравнение Решение № 204 от 07.11.2016 г по т. д. № 3568/ 2015 г на ВКС, ТК, I Търговско отделение).

Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението.

5

Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи следва да се съобразят общите критерии момент на настъпване на произшествието, възраст и обществено положение на пострадалия.

При условията на евентуалност, в случай, че бъде установено основанието на предявената претенция, прави възражение за съпричиняване от страна на М. С. С., изразяващото се в следните насоки: - Пътувайки без поставен предпазен колан, М. С. С. е допринесъл към настъпването на установените увреждания, алтернативно - за настъпването на по- тежки увреждания, което не би се случило ако тялото му беше застопорено към седалката посредством предпазен колан. В нарушение на разпоредбата на чл.

137а от ЗДвП, пострадалото лице е пътувал без поставен предпазен колан.

Така изложените съображения на принос от страна на М. С. С. към настъпването на деликта и отделно - към настъпването на негативния за него самия резултат от деликта, следва да бъдат взети предвид, на основание разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, при определянето на справедлив размер на обезщетение в настоящото производство - в случай, че бъде установено основание за присъждането на обезщетение. Считам, че сумата за обезщетение следва да бъде намалена съразмерно на коефициента на принос, в случай, че се установи изобщо да има основание за присъждането на обезщетение.

Претендира сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът не се явява, делегира процесуален представител, изразява становище, с което подкрепя иска и представя доказателства.