Решение № 13709 от 14.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13709 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110118790 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 124 и сл. ГПК.

Образувано по предявени от (ФИРМА) против И. И. И. обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата в размер на 1321,05 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС) аб. № ****, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 03.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 167,53 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.08.2022 г. до 20.09.2023 г., сумата 29,19 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 03.04.2024 г. до изплащане на вземането и сумата 6,63 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.10.2020 г. до 20.09.2023 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет страницата на дружеството. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в 1 размер на законната лихва за исковия период.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат К. Л. оспорва предявения иск по основание и размер. В подадения отговор са изложени доводи, че не се налице безспорни и категорични доказателства относно количеството и качеството на доставената от дружеството топлинна енергия за процесния имот. При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани. Съответно според нормата на чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.е, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора са представени нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 158, том II, нот. дело № 358/1992 г., по силата на който ответникът е придобил право на собственост върху апартамент № 69, находящ се в гр. (АДРЕС), който имот съгласно удостоверение с изх. № 68-00-1315 на ГИС-София е идентичен с процесния. Предвид изложеното съдът приема, че ответникът притежава право на собственост процесния имот, поради което притежава качеството потребител на топлинна енергия. Следва да бъде отбелязано, че когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника/негов наследодател в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период. В случая ответникът не е навел твърдения, респ. по делото не са ангажирани доказателства, че се е разпоредил с правото на собственост върху процесния недвижим имот, респ. съдът приема, че за исковия период ответникът като собственик на недвижимия имот е притежавал 2 качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди.

Като писмено доказателство по делото са приети два броя констативни протокола за абонати, които не са предоставили достъп във връзка с годишен отчет на уредите за дялово разпределение в процесната жилищна сграда на 04.05.2022 г. и 24.05.2022 г., видно от които достъп до процесния имот не е предоставен на нито една от двете дати определени от фирмата за дялово разпределение. Протоколите са подписани от представител на етажната собственост – Е.Я и представител на (ФИРМА) – И. И. поради което и доколкото документите не са оспорени, съдът намира, че потребителят не е изпълнил задължението си да предостави достъп до имота за снемане на отчет на уредите за дялово разпределение, респ. на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването количеството топлинна енергия следва да бъде изчислено при норма на разход на потребление от 140 л на обитател за денонощие. Сочената разпоредба въвежда санкция за потребителя в случай, че не изпълни задължението си да осигури достъп до имота на лицата, извършващи услуга по дялово разпределение с оглед необходимостта от извършване на изравняване на прогнозните сметки в края на отчетния период. В Наредбата за топлоснабдяването и Общите условия на ищцовото дружество не се съдържа специфична процедура, която да се спазва при установяване на неосигурен достъп, като при липсата на проведено насрещно доказване от ответника, че такъв е бил осигурен, приетите писмени доказателства установяват пълно и главно неизпълнението на задължението на потребителя да предостави достъп до жилището за отчитане на уредите, което се явява основание за начисляване на стойността на потребена топлинна енергия на база по гореописаните подзаконови разпоредби.

За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от две абонатни станции за долен и горен кръг за един вход с отделни топломери, показанията на които се събират и общото количество топлинна енергия се разпределя между всички абонати. От заключението се установява, че отоплението в сградата е спряно преди процесния период по решение на СРС и в сградата е ползвана топлинна енергия единствено за битово горещо водоснабдяване.

От заключението се установява, че не е осигурен достъп до имота за извършване на отчет на измервателния уред, поради което служебно е изчислена ТЕ за БВГ на база един потребител при разход от 140 л на денонощие. Вещото лице сочи, че начислената сума за БВГ е погрешно намалена от фирмата за дялово разпределение, тъй като корекционният коефициент е разпределен на всички потребители вместо да се разпредели единствено на нередовните абонати. От приетото заключение се установява, че стойността на начисленото количество топлинна енергия възлиза на сумата в размер на 1321,04 лева.

Предвид изложеното предявеният иск за главница за топлинна енергия се явява доказан по основание и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.

36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между (ФИРМА) и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

От представените по делото от третото лице-помагач документи – отчети и изравнителна сметка се установява, че в процесния период описаният в исковата молба имот е бил топлоснабден и за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна 3 енергия. За процесния период при ищеца за услугата дялово разпределение е начислена сума в общ размер на 29,19 лева. При съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на възнаграждението съдът приема, че начисляваните месечни стойности съответстват на извършена работа, в който смисъл е и Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по описа на СГС.

При доказаност на предявения иск за главница за топлинна енергия по основание и размер, следва да бъде разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на искова молба на 03.04.2024 г., респ. погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 03.04.2021 г.