Определение № 23276 от 20.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23276 гр. София, 20.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20251100510395 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, уточнена с молба-уточнение от 18.11.2025г., подадена от В. С. Г. срещу определение № 27659 от 26.06.2025г., постановено по гр.д. № 5116/2025г. по описа на СРС, 159-ти състав, с което е оставено без уважение искането на В.

С. Г. за предоставяне на правна помощ и е върната подадената от В. С. Г. искова молба с вх.

№ 121005/04.04.2025г.

Жалбоподателката поддържа, че не е съгласна с обжалваното определение и моли да бъде отменено, както и да й бъде присъдено претендираното обезщетение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване. Жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийският районен съд е бил сезиран с искова молба, подадена от В. С. Г., в която е посочено, че ищцата иска да поднови дело по подадена от нея на 07.11.2017г. искова молба срещу Столична община за това, че на 07.08.2017г. към 04,30ч. в района на гр. София, ж.к.

„Надежда“, бул. „Ломско шосе“ № 78 била ухапана от бездомно куче, във връзка с което е претендирала обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лева. В исковата молба е посочено, че моли да се образува ново дело през 2025г. и да се разгледа от друг състав на съда, в която връзка представя доказателства за твърдените от нея травматични увреждания.

Направено е искане за допускане на правна помощ, изразяваща се в безплатно представителство по делото от адвокат.

С оглед дадени от съда указания за отстраняване на нередовности, ищцата е 1 представила искова молба с вх. № 121005 от 04.04.2025г., в която е посочено, че претендира сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на това, че на 07.08.2017г. била ухапана по левия крак от улично куче в района на бул. „Ломско шосе“ № 78. Поддържа искането си за допускане на правна помощ.

В рамките на дължимата служебна проверка за допустимост на предявения иск първоинстанционният съд е установил, че с решение № 560593 от 12.12.2018г., постановено по гр.д. № 79301/2017г. по описа на СРС, 27-ми състав, е отхвърлен изцяло предявения от В.

С. Г. срещу Столична община осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпяно увреждане в гр. София, бул. „Ломско шосе“ № 78, на 07.08.2017г., изразяващо се в ухапване от маркирано безстопанствено куче, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането. Така постановеното решение е влязло в сила на 17.10.2019г.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че предявеният от ищцата нов иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от същото увреждане е недопустим, с оглед на което не е оправдано допускането на правна помощ, а исковата молба подлежи на връщане.

Определението е правилно.

Видно от приложения по делото заверен препис от решение № 560593 от 12.12.2018г., постановено по гр.д. № 79301/2017г. по описа на СРС, 27-ми състав, предявеният от В. С. Г. срещу Столична община иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от същото събитие, е отхвърлен изцяло с влязло в сила решение. При това положение, съгласно нормата на чл. 299, ал. 1 ГПК, въпросът относно твърдяното от ищцата ухапване от куче, настъпило на 07.08.2017г. в гр. София, бул. „Ломско шосе“ № 78, и произтеклите от него неимуществени вреди за ищцата, е окончателно разрешен и не подлежи на пререшаване.

Доколкото настоящото производство се явява повторно образувано със същия предмет и между същите страни, то подлежи на прекратяване на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, както е постъпил и първоинстанционният съд.

Неоснователно е и искането на жалбоподателката за допускане на правна помощ, изразяваща в безплатна защита по делото от адвокат съгласно чл. 21, т. 2 ЗПП. Както е изяснено в чл. 24, т. 2 ЗПП, правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В настоящата хипотеза е налице именно това основание за отхвърляне на искането, защото предявената от В. С. Г. претенция е очевидно недопустима, след като касае преразглеждане на обстоятелства, установени с влязло в сила решение.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение е правилно, а подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

С оглед цената на иска от 3000 лева и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК вр. с чл. 280, ал.

3, т. 1, пр. 1 ГПК, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

2

Поради изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. С. Г. срещу определение № 27659 от 26.06.2025г., постановено по гр.д. № 5116/2025г. по описа на СРС, 159-ти състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3