Решение № 14 от 20.01.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Варна, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20213001000474 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „УП България 10“ ЕООД, чрез адв. Р.М., против решение № 113 от 05.05.2021 г., постановено по т. д. № 1192/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати по Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 134/20.04.2010 г. /ВяЕЦ/ сумата от 51 689.40 лв., представляваща неизплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия за м. ноември 2017 г., за която е издадена фактура № 112/30.11.2017 г., както и сумата от 14 731.37 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 51 689.40 лв. за периода от 29.12.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; сумата от 133 306.92 лв., представляваща неизплатен остатък от цената за произведена електрическа енергия за м. декември 2017 г. по фактура № 114/31.12.2017 г., както и сумата от 36 992.64 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 133 306.92 лв. за периода от 25.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.10.2020 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

1

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че производството пред окръжния съд е следвало да бъде спряно до произнасянето от административния съд относно законосъобразността на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, понастоящем обжалвано по адм. д. № 1718/2021 г. по описа на АССГ. В тази връзка моли въззивната инстанция да отстрани допуснатите процесуални нарушения от пъровинстанционния съд и да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Намира за неправилен и необоснован извода на съда за приложимост само на преференциалните цени по т. 8 от Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР до достигане на 2 250 часа.

Твърди, че не са взети предвид предходните практики между страните, които и след промените в ЗЕВИ следва да продължат да се прилагат. За несъобразена от съда счита отмяната на т. 1. 7. от СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР с решение № 1115 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5284/2018 г., като излага подробни доводи. Сочи нарушения по смисъла на чл. 35, ал. 17 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО. Излага доводи за необходимостта за произнасяне по валидността на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР от съда по реда на чл. 17, ал. 2, изр. 1 от ГПК и допуснати нарушения в този смисъл. За необсъдени намира обстоятелствата за съвместно приложение на две точки от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР, съответно до и над 2 250 годишни ефективни часа.

Моли за отмяна на решението. Претендира заплащането на разноски.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез адв. А.Т., в който се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. Инвокират се подробни аргументи за приетата от страна на първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора. За правилни намира мотивите на съда за приложимост на разпоредбите на новия ЗЕВИ в сила от 24.07.2015 г., по отношение на заварените правоотношения по договорите за изкупуване на електрическа енергия. Посочва, че отмяната на т. 1. 7. Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР води до възобновяване на задължението на КЕВР да установи нетното специфично количество енергия, използвано за утвърждаване на преференциаланата цена. За правилни и мотивирани намира изводите на съда за приложимост на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР. Счита за неоснователни доводите за наличие на основание за спиране на производството до приключване на производството по обжалване на административния акт съобразно законопредвидената предварителна изпълняемост на акта по смисъла на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. Искането за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК намира за неоснователно и моли съда да остави същото без уважение. Доколкото Решение СП-5 от 20.03.2019 г.

2 не е с преюдициално значение за настоящия спор и предмет на иска заплащането на цена за доставена елекроенергия за посочените месеци, то счита наведеното оплакване за допуснати процесуални нарушения на основание л. 17, ал. 2 от ГПК за осъществяване на косвен съдебен контрол върху административния акт, за неоснователно. Излага подробни аргументи относно правилното прилагане на нормата субсумирана в разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. Излага твърдения, че редакцията на цитирания законов текст не ограничава производството на електрическа енергия от ВяЕЦ само до или над 2 250 ч., но ограничава преференциално изкупуваното количество енергия, като нетното специфично производство /НСП/ служи като критерий и праг за определяне на префернциалните цени. Моли за потвърждаване на решението. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от „Национална елетрическа компания“ ЕАД, чрез юрисконсулт Илиян Димитров, в който се сочат аргументи за правилността на първоинстанционното решение.

Намира за неоснователно оплакването за спиране на производството по делото до влизане в сила на Решение СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, тъй като смята, че чл. 13, ал.

9 от ЗЕ ясно и категорично сочи, че обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение, в подкрепа на което цитира съдебна практика. Счита, че правилно първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. Намира, че правилно съдът е приложил към спора последващо постановеното Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР. Първоинстанционното решение счита за мотивирано и обосновано. Моли за потвърждаването му.

Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В о. с. з. процесуалният представител на въззивника излага доводи за основателността на въззивната жалба. В писмена защита релевира твърдения, че не следва да бъде съобразявано Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР предвид обжалването на същото, както и за възможността за извършване на производство в една календарна година до 2 250 и над 2 250 ефективни часа. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В о. с. з. процесуалният представител на въззиваемата страна „Енерго - Про Продажби“ АД изразява становище за правилността на първоинстанционното решението. Моли за потвърждаването му. Претендира заплащането на съдебноделоводни разноски.

3

В проведеното о. с. з. третото лице-помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД на страната на „Енерго - Про Продажби“ АД, не се явява, не се представлява.

Разгледана по същество, съдът приема от фактическа страна следното:

Пред Варненския окръжен съд е предявен иск за осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати по Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 134/20.04.2010 г. /ВяЕЦ/ сумата от 51 689.40 лв., представляваща неизплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия за м. ноември 2017 г., за която е издадена фактура № 112/30.11.2017 г., както и сумата от 14 731.37 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 51 689.40 лв. за периода от 29.12.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; сумата от 133 306.92 лв., представляваща неизплатен остатък от цената за произведена електрическа енергия за м. декември 2017 г. по фактура № 114/31.12.2017 г., както и сумата от 36 992.64 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 133 306.92 лв. за периода от 25.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.10.2020 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК ответното дружество „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск по основание и размер на претендираните суми. Счита, че е безспорно установено произвеждането и продажбата на електрическа енергия от ищцовото дружество. Намира за спорен само размера на цената за изкупуване на произведената електрическа енергия след достигане на нетното специфично производство за съответната година. Сочи, че съгласно договорът между страните, приложимата цена за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР. Твърди, че ВяЕЦ е достигнала нетно специфично количество на производство от 2 000 КВтч през м. ноември 2017 г., а по-късно през м. декември 2017 г. ВяЕЦ е работила над НСП от 2 000 КВтч като е достигнала и 2 250 ефективни годишни часа работа. Посочва, че ищецът е получил сумата от 34 976 лв. с ДДС за произведената през м. ноември 2017 г. електроенергия в размер на 154,797 МВтч – по преференциални цени до достигане на НСП от 2 000 КВтч и сумата от 5 866.56 лв. с ДДС за произведената над НСП от 2 000 КВтч електроенергия в размер на 254,731 МВтч, представляваща дължима цена по тази за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че за произведеното количество електроенергия през м. декември 2017 г., при достигнато НСП от 2 000 КВтч и след достигане на 2 250 ефективни годишни часа работа, на ищеца е заплатено по цена за излишък на балансиращия пазар. Сочи, че след достигане на НСП в размер на 2 000 КВтч и ефективните годишни часа работа е невъзможно преминаването към друга 4 категория. Намира ищеца за неизправна страна по договора по подробно изложени съображения, от където извежда аргументи за невъзможността за предявяване на иска по чл. 79 от ЗЗД.

С определение № 313 от 24.03.2021 г., постановено по т. д. № 1192/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд е конституирано трето лице – помагач на страната на ответника – „Национална електрическа компания“ ЕАД.

В допълнителна искова молба ищцовото дружество намира за неоснователни доводите на насрещната страна. Счита, че поведението на НЕК не може да дерогира задължения на ответника по договора за изкупуване и че именно последният се е явява неизправна страна по договора.

В отговора на допълнителната искова молба, процесуалният представител на „Енерго – Про Продажби“ АД оспорва доводите на ищеца и поддържа своите относно неоснователност на иска.

В депозираното становище от страна на третото лице – помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД се съдържат подробни доводи за неоснователността на исковата претенция. Сочи, че по силата на разпоредбата на чл. 31 от ЗЕВИ ответникът, като краен снабдител, е задължен да изкупува електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, като част от нея заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част - по цени за излишък на балансиращия пазар.

Безспорно в производството е качеството на ищеца на производител на електрическа енергия от ВяЕЦ, с обща инсталирана мощност от 3 000 кВ, присъединена към електроразпределителната мрежа, на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА997/16.06.2008-3059-ВГ-22.07.2008-4025-ВГ-10.10.2009.