Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1071 от 10.12.2024, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Частно наказателно дело 2071/2024
Вид
Определение № 1071
Подписан
10.12.2024
В сила
28.01.2025
Състав
Венелин Димитров Николаев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1071 гр. Плевен, 10.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венелин Д. Николаев като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Частно наказателно дело № 20244430202071 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

С постановление от 03.10.2024г. РП-Плевен е прекратила наказателното производство по досъдебно производство по преписка №5476/2023г. по описа на РП- Плевен, преписка №1345/2024 година по описа на Окръжен следствен отдел при ОП-Плевен на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НК, водено за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

В жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.Твърди се, че разследващите органи не са извършили всички възможни процесуално-следствени действия по разследването и други действия, чрез които да приложат всички необходими, допустими и относими способи за събиране на доказателства и поради тази причина не се е стигнало и до разкриване на обективната истина. Сочи се, че към настоящия момент представляваното от жалбоподателят дружество не е уведомено дали спрямо лекия автомобил с peг. *** са проведени издирвателни мероприятия с оглед установяване на неговото местонахождение, както и, че не са предприети действия в тази насока, което представлява пропуск при разследването и органите на ДП трябва да извършат това процесуално действие. Излагат се съображения, че в обстоятелствена част на Постановлението прокурорът е посочил, че при разпита на А.К. лизингополучател по договора за финансов лизинг, същият твърди, че след като *-** му е предало държането върху процесното МПС с приемно- предавателен протокол, вещта била взета от него от лице с имена А.Д. Твърди се, че в постановлението не е посочено как, на какво основание и къде е бил взет автомобила, а изясняването на тези обстоятелствата е изключително важно в настоящия случай, защото тогава ще може да се направи преценка дали е извършен акт на имуществено разпореждане с МПС, което е елемент от фактическия състав на обсебването по чл.206 от НК. Твърди се, че след като не е установено кога и дали изобщо автомобилът е взет от К., следва да се приеме, че тези факти не са доказани, т.е. че вещта е в К.. Излагат се твърдения, че разследващите органи не са проверили показанията 1

К., както и дали те съответстват на обективната действителност, доколкото същите не кореспондират и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Сочи се, че е възможно тези показания да са защитна позиция на самия А.К., с оглед на факта, че той не е сигнализирал компетентните органи за отнемането автомобила от лицето А.Д.

Навеждат се доводи, че по делото има събрани достатъчно доказателства, че А.К. не е изпълнявал задълженията по договора за финансов лизинг. Съгласно договора и приложимите към него Общи условия, ако лизингополучателя е в неизпълнение и ако договорът е развален, той трябва да върне автомобила на лизинговата компания. Твърди се, че в случая А.К. не е предприел действия за връщане на МПС, въпреки, че е знаел и е бил длъжен да го направи. В тази връзка се посочва, че изпълнителното деяние на престъплението по чл.206, ал.1 от НК се изразява в присвояване, което представлява акт на фактическо или юридическо разпореждане с чужда движима вещ в свой личен или чужд за собственика интерес. Обект на престъплението е чужда движима вещ. Изложени са и доводи, че в случая процесния автомобил е собственост на *-** и спрямо всяко друго лице, включително за А.К., въпросното МПС е чужда движима вещ. Посочва се, че след като лизингополучателя К. не е върнал МПС на дружеството, въпреки че договорът за финансов лизинг е развален, за което К. е редовно уведомен чрез ЧСИ е налице фактическо разпореждане с чуждата движима вещ в чужд на собственика интерес, както и, че е налице промяна в отношението на К. към чуждата вещ, след като твърди, че МПС е взето от трето лице. Излагат се още и твърдения, че дължимото поведение от страна на лизингополучателя е да уведоми лизингодателя за настъпилите обстоятелства и след като не изпълнява задълженията по договора да върне автомобила на дружеството-собственик, като такива мерки не са били предприети от А.К.. Посочва се, че в постановлението не е определено и точното място, на което е МПС е било последно засечено от камерите на АПИ, както и къде е бил извършен последния ГТП на автомобила. Няма данни да са предприети процесуални и оперативни действия за установяване на точното местонахождение на автомобила и не е направена и справка в общината за прибрани безстопанствени автомобили. Навеждат се доводи, че има данни за извършено престъпление от общ характер и обвинението не е водено пълно и всестранно, като и са налице пропуски в разследването с оглед прилагане на относими доказателствени средства и събиране на доказателства.

В заключение се прави се искане да се отмени прекратителното постановление и да се върне делото на РП- Плевен със задължителни указания по прилагането на закона.

Съдът, като съобрази събраните досъдебно производство по преписка №5476/2023г. по описа на РП- Плевен, преписка №1345/2024 година по описа на Окръжен следствен отдел при ОП-Плевен, становището на жалбоподателя и атакуваното наказателно постановление, намира за установено следното:

С постановление на РП-Плевен от 04.04.2024г. е образувано наказателно производство - досъдебно производство по общия ред за престъпление по чл.206 ал.1 от НК затова, че на неустановен ден през 2019г. в гр.Плевен, противозаконно била присвоена чужда движима вещ - лек автомобил *** собственост на *** ЕИК *** гр.Б., обл.Видин правоприемник на ***, владяна на основание договор за финансов лизинг.

2

На база на събраните в хода на разследването доказателства и доказателствени средства РП – Плевен и приела за установени следните фактически положения Наказателното производство е образувано по сигнал от *** ЕИК *** гр.Б., обл.Видин, относно сключен през месец Декември 2018г. в гр.Плевен договор за финансов лизинг между търговското дружество ***, на което са правоприемник и А.Т. К. от с.К., обл.Габрово, отнасящ се до лек автомобил „*** по който не били извършени плащания и договорът бил прекратен, но въпреки това автомобилът не бил върнат от лизингополучателя на собственика/лизингодателя във връзка с който е извършена проверка, при която били събрани данни да е извършено престъпление от общ характер - присвояване на владяна на правно основание/договор за лизинг/ чужда движима вещ. По искане на наблюдаващия прокурор до ОП-Плевен разследването по делото на основание чл.194 ал.1 т.4 от НПК (наличие на фактическа и правна сложност) е възложено на следовател от ОСлО при ОППлевен.

В хода на разследването като свидетели са разпитани запознати лица - П.А.А. служител на Сектор „ПИП“ при ОД МВР Плевен, извършил проверка по случая; К.К. К.а едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество **** А.Т. К. от гр.П., живущ в с.Г., общ.С., обл.Габрово - лизингополучател; А.А.Ц. от гр.С., живуща в с.Г., общ.С., обл.Габрово - фактическа съжителка на А.Т. К. и лице, от което лизингодателя *** е придобило лекия автомобил „М.“ предмет на договор за лизинг с А.К.; Н.Х.Х. - майка на К.К. К.а и упълномощена от нея във връзка с дружеството **** П.Й.И. от гр.С., живущ в с.Б., общ.С., обл.Габрово - лице „закупило“ лекия автомобил „М.“, който бил регистриран като собственост на А.А.Ц., с която имал близки отношения; А.Д.С. от гр.С., живущ в с.Д., общ.С., обл.Габрово - лице, съдействало на А.К. във връзка със сключване на договор за лизинг на автомобил „М.“; Т.И.Х. от гр.Л., обл.Плевен живущ в гр.С., обл.Габрово - лекия автомобил „М.“ предмет на договора за лизинг, преди това е бил регистриран като собственост на баща му И.Р.Х. от с.Г.С. обл.Ловеч, към който интерес проявил П.Й.И., който му изпратил/платил исканата парична сума а впоследствие бил сключен договор за покупкопродажба с купувач А.А.Ц..

Т.И.Х. прилага ксерокопие от договор за покупко- продажба на МПС, сключен на 10.12.2018г. в гр.С. между И.Р.Х. и Н.С.Х. - продавачи и А.А.Ц. - купувач, относно л.а. „М.“ с № на рамата *** с рег.№***;

Е.Ц.С. - юрисконсулт в ***.

Емил Сербезов прилага пълномощно от И.Е.П. — изпълнителен член на съвета на директорите на горепосоченото дружество, както и копие от документи, свързани с конкретния случай, между които договор за финансов лизинг на автомобил между ***, Клон Плевен чрез упълномощен представител „*** **** представлявано от К.К. К.а и А.Т. К. от 14.12.2018г., общи условия на *** София по договори за финансов лизинг, погасителен план, приемо-предавателен протокол между ***, Клон Плевен и А.Т. К., копие от Свидетелство за регистрация Част І на л.а. „М.“ с № на рамата *** с рег.№*** регистриран като собственост на ***, Клон Плевен на 19.12.2018г., Договор за покупко-продажба на МПС - л.а. ,,М.“ с номер на рамата *** с рег.*** между А.А.Ц. и ***Ц.Д.Ц. - Продавачи и ***, Клон Плевен купувач от 19.12.2018г., Приемо- предавателен протокол.

Съобразно предоставената информация от Сектор „ПП“ касаеща л.а. „М.“ с номер на рамата *** първата му регистрация в България е била на 03.01.2014г., като нов внос от ЕС, ЕИП или К*** и е регистриран с *** като собственик на Ю.Ц.Г. Л.

На 24.03.2017г. регистрацията му била прекратена служебно на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП - уведомление от Гаранционния фонд, че за автомобила не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

На 08.12.2017г. бил регистриран Договор за покупко-продажба с предстоящ 3 собственик А.М.Х. М. общ.У., обл.Ловеч.

На 15.12.2017г. регистрацията на автомобила била възстановена и той бил регистриран като собственост на А.М.Х. М. общ.У., обл.Ловеч със същия регистрационен номер (***.

На 06.07.2018г. бил регистриран Договор за покупко-продажба с предстоящ собственик И.Р.Х. от с.Г.С. общ.Л., обл.Ловеч.

На 30.07.2018г. автомобилът бил регистриран като собственост на И.Р.Х. от с.Г.С. общ.Л., обл.Ловеч със същия регистрационен номер (***.

На 10.12.2018г. бил регистриран Договор за покупко-продажба с предстоящ собственик А.А.Ц. от с.Д.К.бщ.С., обл.Габрово.

На 12.12.2018г. автомобилът бил регистриран с *** като собственост на А.А.Ц..

На 19.12.2018г. бил регистриран Договор за покупко-продажба с предстоящ собственик ***, Клон Плевен.

На същата дата автомобила бил регистриран с *** като собственост на*** ЕАД.

От информацията е видно, че собствеността върху автомобила е доста динамична.

От събраните доказателства - разпитите на свидетели е установено, че автомобила бил придобит от Т.И.Х., но регистриран като собственост на баща му - И.Р.Х..

Впоследствие бил придобит от П.Й.И., но регистриран като собственост на познатата му А.А.Ц..

Тя от своя страна го продала на търговското дружество ***, за да бъде предоставен на основание договор за лизинг на А.Т. К., който е неин съжител.

От разпит на свидетелите е видно, че те са в сложни неформални граждански отношения, поради което за естеството им можем да съдим единствено по разказаното от тях.

След получаване на фактическа власт върху автомобила А.Т. К. е имал задължение да изплати стойността му на 48 месечни вноски, считано от месец януари 2019г.до месец декември 2022г.

Плащано е до месец септември 2019г.

А.Т. К. заявява, че автомобилът бил взет от него от лице с имена А.Д. Впоследствие бил търсен от хора, работещи в *** с които разговарял във връзка с автомобила и плащането на месечните вноски за него. Заявява, че ги завел до дома на А.Д. но него го нямало. Заявява, че впоследствие бил посещаван от лица, изпратени от името на П.И. които искали от него пари във връзка с автомобила „М.“. Заявява, че не е подавал сигнали във връзка с тези си твърдения.

А.Д.отрича това да е така. Заявява, че единственото което е направил е, че е завел А.К. и съжителката му А.Ц. до офиса на търговското дружество в Плевен където тогава живеел и му обяснил съобразно познанията си ситуацията.

П.И. заявява, че е „купил“ автомобила от Т.Х.а който е платил цялата уговорена сума.

Заявява, че автомобила бил регистриран на името на бащата на Т.Х. и че впоследствие бил съставен договор, с който той (бащата на Т.Х.) продал автомобила, но на А.А.Ц. и той бил регистриран като нейна собственост.