Решение № 830 от 16.06.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 830 гр. Велико Търново, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20254110102650 по описа за 2025 година

Производство по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК Ищцата Х. М. Ч. твърди, че е подала заявление по реда на чл.410 от ГПК, във връзка с което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 894/2025 г. на РС Мездра, срещу която в срок постъпило възражение от ответника. Изтъква, че предмет на вземането по издадената заповед за изпълнение е сумата от 554,04 лева- главница, представляваща парично вземане по силата на решение №2 на АС на **АК по протокол №8/4.07.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Присъдени са и разноски за заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение. Излага, че по повод претърпяно ПТП от ответницата, осъществила правно съдействие в качеството си на адвокат, като след изготвени от нея документи, описани подробно, както и проведени разговори с представител на застрахователя на ответницата била преведена сума за застрахователно обезщетение в резултат на сключена спогодба.

Твърди, че въпреки уговорките помежду им ответницата не и платила възнаграждение, с оглед което тя поискала от Адвокатски съвет при Адвокатска колегия *** да и определи възнаграждение за положения труд.

1

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата и дължи сумата по издадената заповед за изпълнение.

Претендира разноски. В съдебно заседание се явява лично.Поддържа исковата претенция.

Ответницата М. Й. К., чрез пълномощника си адв. В. от **АК е депозирала писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер.

Оспорва фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба относно осъществени правни и /или фактически действия от страна на ищцата във връзка с отношенията и по повод претърпяното ПТП със застрахователя ***.

Посочва, че е потърсила консултация от ищцата единствено за формата и реквизитите на искането до застрахователя и заявява , че и е съобщила за намерението си лично да изготви това искане. Оспорва да е сключвала какъвто и да е договор с ищцата относно осъществяване на процесуално представителство. Оспорва да е подписала приложеното адвокатско пълномощно. Оспорва договорка за заплащане на 15% от изплатеното обезщетение. Заявява, че лично е комуникирала със застрахователя и лично е договорила параметрите на спогодбата. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа изложеното становище. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните, че по ч.гр.д.№ 894/25 г. на РС Мездра е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 404/1.07.2025 г. в полза на ищцата срещу ответницата за сумата от 554,04 лева главница и 25 лева заплатена държавна такса. С определение № 677/ 25.07.2025 г. е допусната поправка на ОФГ в заповедта , като в частта на дължимата законна лихва да се чете, начиная от 01.07.2025 год. до окончателното изплащане и вместо сумата 300 лв. лихва да се чете 300 лв. адв.възнаграждение. Горното се установява след извършената от съда служебна справка в ЕИСС. Срещу заповедта е депозирано възражение за недължимост и е образувано настоящото исково производство.

От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че с решение по протокол № 8 от 4.07.2023 г. от заседание на Адвокатския съвет на Адвокатска колегия-*** във връзка със заявление вх.№ 2

100/15.06.2023 г. на основание чл. 6,ал.3 от ЗА на адвокат Х. М. В. е определено възнаграждение от 554,04 лева за дейности, осъществени по повод оказано правно съдействие на М. Й. К. в отношенията и със ЗД „***“ по повод ПТП. Прието е пълномощно от М. Й. К., с което упълномощава адвокат Х. М.

В. да я представлява пред съда във всички съдебни инстанции и по всякакви производства по ДП № ЗМ 11003/2019 г. на СРТП-ОР-СДВР, пред която и да е застрахователна компания , всяко частно лице, лечебно заведение, ГФ, Сдружение на НББАЗ, всяка официална институция във връзка с предявяване на искане за плащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди причинени в резултат на ПТП от 4.01.2019 г., като в пълномощното са изброени обемът от права предоставени на упълномощеното лице. По повод оспорване истинността на този документ е открито производство по чл.193 от ГПК, като заключението на съдебно-графологичната експертиза е, че подписът, положен срещу „упълномощител“ в оспореното пълномощно, е положен от М. Й. К.. От изисканите от ЗД „ ***“ документи по застрахователната преписка във връзка с образувана щета № *** / л. ***-***/ се установява, че служители на застрахователя са комуникирали по e-mail с Х.

В. в периода 16.07.-19.07.2021 г. / л. ***и *** от делото/ и са коментирали текст на договор- споразумение за извънсъдебно уреждане на отношенията на М. К. със застрахователя. Сключеният договор за спогодба от 22.07.2021 г. между застрахователя и К. е подписан от последната лично. В застрахователната преписка е приложен и приемо-предавателен протокол от 23.07.2021 г. за предаване от М. Л. С.-адвокат от **АК в офиса на „***“ АД в гр.*** на документи, описани в 25 позиции. Протоколът е подписан само от предаващото лице. Разпитана като свидетел М. Л. обяснява, че е адвокат, споделял една кантора с ищцата в гр.***. Знаела, че колегата и адв.В. била препоръчана на ответника К. по повод претърпяно от последната ПТП. Също така заявява, че е виждала подписаното от К. пълномощно, тъй като била преупълномощена от В. да предаде документи, поставени в черни класьори и намиращи се в кантората им на застрахователя в офиса в гр.***, след като спогодбата между пострадалата и застрахователното дружество вече била подписана. Присъствала и на разговор, в който В. и К., която дошла в кантората с друга жена на име Д., спорили относно възнаграждението, което следва да и се плати. К. смятала, че то е прекалено високо за работата, която В. е извършила и предложила по-ниска сума, а не процент, който коментирали, 3 но напрежението ескалирало и не се разбрали. Знаела, че първоначално К. преговаряла сама, впоследствие колежката и започнала да предоговаря, писали някакви допълнителни искания. Не знае кой е подписал спогодбата.

Св. Д. Д. е приятелка на ответницата. Излага, че била с ответницата, когато тя и ищцата се скарали в кантората и, в която била и М. / св.Л./, която също е адвокат. Когато излезли ответницата и споделила, че ищцата и искала много пари, постоянно и звъняла. Свидетелката посочва още, че ответницата претърпяла ПТП, но освен, че била шеф на застрахователно дружество , била и народен представител и свидетелката не знае защо и е трябвал адвокат.

Св.П. познава двете страни. Имало случай, в който, отивайки в офиса на ответницата заварил там ищцата, но не знае по какъв повод е била тяхната среща.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Иска е процесуално допустим, депозиран от активно процесуално легитимирана страна в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу пасивно процесуално легитимиран ответник, депозирал възражение срещу заповедта в законоустановения срок. Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест ищецът следваше да установи пълно и главно основанието и размера на претенциите си, а ответникът – релевираните правоизключващи,у правоунищожаващи и правопогасяващи възражения. Основният спорен по делото въпрос е съществували ли са отношения между ищцата в качеството и на адвокат и ответника като клиент по устен договор за поръчка, по силата на който ищцата да е осъществила обем от правни действия във връзка със застрахователна претенция на ответницата към ЗД „***“ АД , за което да и се дължи възнаграждение, определено от АС при АК ***съгласно решение по протокол от заседание, проведено на 4.07.2023 г. Съдът счита, че съвкупността от доказателства установява наличието на такава договорна връзка между двете страни. Макар ответницата да отрича да е упълномощавала ищцата, като признава единствено, че е поискала устен съвет относно формата и реквизитите на искането до застрахователя , проведеното от нея оспорване на истинността на документ - пълномощно на л. 15 от делото в производство по чл.193 от ГПК, е неуспешно. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по СГЕ, като компетентно и обосновано. Според това заключение ответницата е 4 подписала пълномощното като упълномощител, тоест съдът признава, че оспореният относно неговото авторство документ е истински. Това, както и кореспонденцията, водена по e-mail от служители на застрахователя и Х. В. във връзка със заведената щета, преди подписването на договора за спогодба между К. и застрахователя, както и показанията на св.Л. и на св. Д., които съдът кредитира, като последователни и непротиворечиви, включително, същите не се изключват, а се подкрепят взаимно, доказва по несъмнен начин възникналите отношения между страните по повод предоставяне на правна защита и съдействие. Вярно е, че ответницата сама е подписала искането за образуване на застрахователна преписка по щета, както и договора за спогодба, по силата на който е получила обезщетение за претърпени вреди от ПТП, но това не изключва участието на ищцата в преддоговорния процес.

Друг довод даващ основание на съда да приеме твърденията на ищцата е и приемо-предавателния протокол, намиращ се в застрахователната преписка, изискана от съда и представена от застрахователя, с който св. Л., както лично тя потвърди пред съда, е предала документи на застрахователя след подписване на спогодбата. Не е логично, ако ответницата не е имала отношения с ищцата в качеството и на адвокат да остави в нейната кантора документи, свързани със застрахователната претенция. Очевидно е, че ищцата, като адвокат е дала устни консултации- което не се отрича от ответницата, участвала е в преговорите между ответницата и застрахователя, за което сочат разменените мейли, осъществила е обем правна помощ, за което и се дължи възнаграждение. Доколкото адвоката и клиента не са постигнали съгласие за размера на това възнаграждение, адвокатът се е обърнал към АС при колегията, към която осъществява адвокатската си практика , който е взел решение да му определи сума от 554,04 лева за предоставената правна помощ. Ответницата не опроверга твърденията на ищцата, а що се отнася до възражението за изтекла погасителна давност, то е неоснователно. В случая давността тече от момента, в който е постановено решението на адвокатския съвет- 4.07.2023 г., тъй като това е документа, на който ищцата основава своето вземане.

По изложените съображения съдът намира, че иска е основателен и доказан и следва да се уважи, като се приеме за установено , че ответницата дължи на ищцата сумата от 283,28 евро /554,04 лева/ главница, представляваща вземане по решение № 2 на АС при **АК от 4.07.2023 г. на основание чл.36,ал.3 от ЗА, 5 вр. с чл.6, ал.1,т.3,5 и 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / редакция от 31.07.2020 г./ , ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 1.07.2025 г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 894/25 г. на РС Мездра.

При този изход на делото на ищцата следва да се присъдят направените разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. Ответницата следва да заплати сумата от 166,17 евро разноски по ч.гр.д.№ 894/2025 г. на РС Мездра и разноските в исковото производство- за ДТ в размер на 12,78 евро и разноски за свидетели- 30 евро / 15 евро внесени за св. Л. не са изплатени, поради липса на заявление от нея/, или общо 42,78 евро.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1,т.1 от ГПК, че М. Й. К. с ЕГН ********** от с.***, ул.